Списание Дом и Градина

Как реагират цветята при промяна на осветлението?

2011-03-23T02:09:00.000-07:00

Независимо че отделните видове цветя имат конкретни изисквания по отношение на светлината, които е необходим да се спазват, трябва да се отбележи, че те се приспособя ват към условията на осветление, при които са поставени Всяко разместване може да повлияе отрицателно върху понататъшното им развитие и да доведе до опадване на цветните пъпки, пожълтяване и опадване на листата, смущения в растежа и пр.

Наред с това трябва да се знае, че цветята реагират определено и на дължината на деня. Във връзка с това те се делят на растения на късия ден (залагат цветни пъпки само прс условията на къс ден), растения на дългия ден и неутралн растения.

Замяна на слънчева светлина с изкуствена
Заменянето на слънчевата светлина с изкуствена е напълно възможно и много отдавна се практикува. Изкуственото ос ветление се използва главно през зимните месеци, когато слънчевата светлина е недостатъчна, както и в по-северните страни, където слънчевата светлина също е недостатъчна. Освен това изкуственото осветление се използва и за удължаване на деня при насоченото отглеждане на някои култури.

Есенните цветя - Хризантеми

2010-10-10T01:42:00.000-07:00

Хризантемите са едни от най-популярните есенни цветя. Те са в разцвета си с красиви ярки цветове, тогава, когато в градината е станало малко скучно.

Засаждане, място и почва

На мястото, което сте избрали за хризантемите, трябва да има поне половин ден силно слънце.

Почвата трябва да е богата, по възможност не глинеста и да се отцежда добре - това е единственото задължително изискване, на което трябва да отговаря тя - в противен случай, растението расте вяло.

Мястото задължително трябва да е светло. Ако не получава достатъчно светлина, хризантемата ще е издължена, с тънки клони и ще цъфти много късно през есента. В почвата добавете малко добре узряла органична тор и по възможност торфен мъх.

Поливане

Хризантемите се нуждаят от много вода. Липсата и е причина да не цъфтят на следващата година, въпреки, че са многогодишни.

Подхранване

Започнете през април с торенето и спрете да подхранвате през септември.

За да окуражите разклоняването на хризантемите и развитието на компактни растения, е много важно, да ги подрязвате през пролетта, в самото начало на израстването им. Ако новите клонки са достигнали около 5 см. Височина, отрежете половината.

Повторете процедурата през лятото, преди средата на юли. Това ще ви осигури поне двоен растеж впоследствие през есента.

Зимна грижа

С наближаването на зимата, почвата на хризантемите не бива да остава суха. Оставете прецъфтелите и изсъхнали цветя в градината и ги почистете чак на пролет, когато растенията започнат да израстват отдолу.

Мулчирайте мястото, след като паднат първите 1- 2 слани. Слама или клонки иглолистни ще свършват работа. Махнете мулча в началото на пролетта.

Кога да ги засадим

Засадете младите растения през пролетта, едва когато всички опасни внезапни застудявания са отминали. Най-често се използват растения, получени от коренни резници. Големи растения, купени в саксия, могат да се садят по всяко време от годината.

Подрязване

Ако често се подкастрят, хризантемите се развиват като компактен храст. Това се прави обикновено през лятото, преди цъфтежът да е започнал.

Грижи през лятото

През лятото поливайте често и обилно, особено, ако почвата е лека и песъчлива. За да задържите влагата по-дълго време и за да предотвратите развитието на плевели, мулчирайте мястото.

Контрол върху болести и вредители

За да предотвратите проблемите, следвайте тези съвети:

Купете само здрави растения и ги засадете на слънчево място. Осигурете на хризантемите добра циркулация на въздуха – те не бива да са прекалено близо едно до друго. Ако забележите болно растение, веднага го махнете, за да не зарази и останалите и напръскайте с подходящ хербицид.

Типични вредители за хризантемите са брашнеста мана, акари, бръмбари.

Ако хризантемите не цъфтят, възможни причини са недостатъчно слънце или хранителни вещества в почвата, недостатъчно вода, късно подрязване или вредител.

Разделяне

Можете да извадите хризантемите от градината и да ги разделите през пролетта, когато започва новият растеж. Обикновено по-здравите издънки са от външната страна на коренището. Не засаждайте младите растения много на дълбоко. За атрактивен цъфтеж засадете три млади растения във форма на триъгълник.

Хризантемите се комбинират много добре с астри и декоративно къдраво зеле.

Семепроизводство

2010-03-24T06:49:00.000-07:00

Тази статия не претендира за изчерпателност. Целта й е да запознае любителите градинари с технологията на семепроизводство, като на сравнително достъпен език се описват най-важните грижи, които трябва да бъдат положени, за да се произведат качествени семена от нехибридни сортове.
Ще бъда благодарен за всяко - допълнение, корекция и / или градивна критика.
Какви са предимствата от това всеки сам да си произвежда семената за директните (нехибридни) сортове?

Ако засеете семена от един и същи сорт, които сами сте произвели (прилагайки описаните по-долу грижи) и такива, които сте купили (почти сигурно е, че те са произведени при условия различаващи се от условията при вас), то най-вероятно добивът получен от вашите семена ще е - дори минимално, но по-висок и по-качествен от този получен от купените семена. Това се дължи на факта, че растенията се приспособяват към почвено-климатичните условия характерни за района, в който се отглеждат.
Съществуват много сортове от които е трудно да се намерят семена и след като сме се сдобили с тях, единственият начин да ги запазим, е като сами си произвеждаме семената.
Спестяват се средства.

Какви са основните цели на семепроизводството?

Сортоподдържане - да се поддържа сортовата чистота и типичността. Тоест да не се допуска промяна (израждане) на сорта.
Размножаване - осигуряване на достатъчно количество семена, които да са със запазена сортова чистота и високи посевни и добивни качества. Това се постига, чрез полагане на правилни и достатъчни грижи за семепроизводствените посеви. По този начин получените семена ще са по-едри и тежки, с висока кълняема енергия и кълняемост, и ще имат потенциал да дадат високи и качествени добиви.

Основни причини за влошаване (израждане) на сортовете:

Биологично замърсяване - когато даден сорт се опраши (кръстоса) от друг сорт.
Механично замърсяване - при смесване на семена от различни сортове и / или видове.
Болести - семената събирани от болни растения най-често са с ниско качество, а и много болести могат да се предават чрез тях.
Мутации - мутациите са нещо полезно за целите на селекцията, но са вредни при сортоподдържането. Естествените мутации са сравнително рядко явление, но независимо от това кои признаци на растението засягат, те са вредни и трябва да се отстраняват. За да стане това, те първо трябва да се разпознаят, а това може да бъде много трудна (дори непосилна) задача за един неспециалист.

Необходими грижи за семепроизводствените посеви:

Мястото, на което ще се отглеждат растенията трябва да предоставя възможно най-добрите условия за растежа и развитието на дадената култура - почва, осветеност, възможност за напояване (задължително) и т. н. Да се избягват площи, на които в близките години е отглеждана същата култура или сходни на нея. Тоест да се спазва сеитбообращение.
Органично и минерално торене - препоръчваните норми за торене с оборски тор / компост при повечето култури са около 3 - 4 т./дкр. Понеже много растения не понасят добре торенето с пресен органичен тор, то трябва да се използва предимно добре разложен. Торенето с минерални торове трябва да става само на база резултати от почвен анализ. В краен случай може да се ползват нормите препоръчвани за дадената култура при обикновеното производство, но задължително да се извършва балансирано, а не едностранчиво торене.
Осигуряване на пространствена изолация - разстоянията, които трябва да се осигурят между различните сортове са дадени в таблица 1 (по-надолу).
Растенията, които са с едри цветове (повечето тиквови), е лесно да се опрашват и ръчно (на малки площи), при което отпада необходимостта от пространствена изолация.
Как: - Ден преди да разцъфтят мъжките и женските цветове (стават леко жълти), ги изолирайте, като ги обвиете внимателно с марля или друг подходящ материал. На следващата сутрин извършете опрашването, като вземете разцъфнал мъжки цвят от друго растение (ако самооопрашите, ще получите по-некачествени семена), но да е от същия сорт, разгърнете марлята от женския цвят и нежно потъркайте мъжките прашници върху близалцата на женския. След тази операция поставете отново марлята (махнете я след 1 - 2 дни) и маркирайте опрашения цвят (с конец или др.), за да сте сигурни, че плода е получен от контролирано опрашен цвят.
Срокове на сеитба - естествено трябва да се съобразяват с вида на културата, но не трябва да бъдат, нито много ранни, нито много късни. Конкретният вид растение трябва да се отглежда през този период от годината, през който климатичните условия са оптимални за растежа и развитието му. За едногодишните култури (картофови, тиквови...) най-подходящи са сроковете, при които се получават най-високи добиви от обикновена продукция (пример: при доматите - най-високи са добивите при средно-ранното производство; при пипера - при ранното и т. н.).

При двугодишните култури (зелеви, кореноплодните...) нещата стоят по-различно. През първата им година те се отглеждат като за късно производство. Това се прави с цел растежът и развитието им да приключи през есента и по този начин периодът на съхранение на щеклингите преди засаждането им през пролетта на следващата година да е максимално кратък (щеклинги се наричат органите (кореноплоди, стъблоплоди...), които ще се използват за семепроизводство).

Пример: Ако през първата година, отглеждате ранно главесто зеле с пролетно засаждане, то ще е готово за прибиране през май - юни. До пролетта на следващата година остават 8 - 9 месеца, време през което ще трябва да съхранявате щеклингите (зелките). За този дълъг период:
1. Ще е трудно да се осигурят подходящи условия за съхранение (температура около 0° и висока въздушна влажност - около 95%);
2. Дори и при подходящи условия много от щеклингите няма да издържат на съхранението;
3. Но най-важното е, че дори и да издържат до пролетта на следващата година, те ще са физиологично остарели и от тях ще се получи нисък добив от семена, с ниско качество.
Разстояния на сеитба / засаждане - при едногодишните разстоянията са като при обикновеното производство (ако отпуснете още няколко сантиметра, ще получите положителен ефект). През първата им година, двугодишните култури се отглеждат, като за обикновено производство. През втората им година, за повечето култури се препоръчва щеклингите да се засаждат по схема 80 см. х 30 см.
Вегетационни грижи - плевене, поливане, борба с болести и неприятели (тъй като продукцията от семепроизводствените посеви не се използва за храна, то може да използвате по-често системни препарати).
Вегетационни подхранвания - в зависимост от плодородието на почвата и вида на културата може да се извършат няколко подхранвания (почвено или листно). За количествата и интервалите на внасяне - следвайте инструкциите на торовия продукт, който сте избрали. За формиране на репродуктивните си органи, растенията се нуждаят от бор. Затова семепризводствените посеви често се подхранват с този елемент (особено на почви с рН над 6,5 и на не торени с органичен тор). Извършват се 2 - 3 пръскания (рано сутрин или привечер) през 1 - 2 седмици във фази - бутонизация - цъфтеж. Използва се 0,1% - 0,2% (1 - 2 гр. на 1 литър вода) разтвор на Борна киселина или Боракс (продават се в специализираните магазини за химични вещества - на цена 3 - 4 лв./кг.).

Подбор на майчини растения, от които да се събират семена:

При самоопрашващите се видове - при растенията с този тип опрашване, сортоподдържането е сравнително по-лесно. Единствено е нужно семена да се събират от растения притежаващи всички белези, които са типични за дадения сорт, и да не се събират от растения притежаващи белези нетипични за сорта. Много често се събират семена от добре изглеждащи плодове, без да се вземат под внимание други характеристики - било на растението, било на плодовете му (пример: много често се събират семена, само от най-едрите и / или вкусните домати, дори и ако тази едрина и / или вкус, не са обичайни за сорта). При сортоподдържането е нужно да се прави комплексна (по множество признаци) оценка, а не едностранчива (по 1 - 2 признака), като целта е да се отделят растенията, които притежават абсолютно същите характеристики, които са притежавали и родителите им. Семена трябва са се събират само от такива растения. По този начин, примерно, сорт домати създаден сега, ще съществува и след 100 години, запазвайки същите характеристики, с които е бил и при създаването си - добив; цвят, форма, размер, вкус на плодовете и т. н. Затова и се нарича сортоподдържане, защото основната задача е да поддържа сортовата чистота и типичността, т. е. да не се допуска промяна (израждане) на сорта (виж по-горе).

Ако откриете растения/е, които притежават белези нехарактерни за сорта, от който те би трябвало да са - може да постъпите по два начина:
1. Да ги / го унищожите.
2. Ако тези необичайни белези ви допаднат, то, естествено е, че може да съберете семена и от тях, но ги съхранявайте отделно, под някакво друго име. Тези белези може да се дължат на различни причини, но каквито и да са те, семената не трябва да се смесват със семената от оригиналния сорт.
При кръстосаноопрашващите се видове - при тези растения нещата са по-сложни. При самоопрашващите се култури, отделните растения принадлежащи към един и същи сорт са генетически еднакви и за сортоподдържането е достатъчно да се отгледат няколко растения, като семена могат да се събират само от едно от тях (най-типичното за сорта). При кръстосаноопрашващите се, отделните растения от един и същи нехибриден сорт са генетически различни. Това се дължи на факта, че целият набор от гени, които образуват дадения сорт се съдържат не във всяко отделно растение от посева, а в съвкупността от растения образуващи този посев.
Пример: в един посев от главесто зеле, едни зелки свиват по-рано, други по-късно, едни са по-малки, други по-големи и т. н.

Тази нееднородност между растенията от един и същи сорт, се дължи на различните комбинации от гени, които те притежават в резултат на кръстосаното опрашване. Част от кръстосаноопрашващите се култури (тиквови и др.) могат и да се самоопрашват, без това да води до забележима депресия, но повечето, значително понижават продуктивността си в следствие на близкородствено кръстосване. С цел да се предотврати настъпването на депресия е необходимо да се отглеждат повечко (поне 10 - 20) родителски растения. Всички растения показващи белези нетипични за сорта, трябва да се отстраняват преди настъпването на цъфтежа. При двугодишните и някои едногодишни (репички и др.) видове това е лесно, защото те образуват органите заради които се отглеждат, преди цъфтежа, така че е лесно да се прецени кои от тях са типични за сорта, за да бъдат оставени за семепроизводство. При тиквовите, мексиканския физалис, царевицата и т. н., продукцията заради която се отглеждат (плодове, семена) се образува след цъфтежа и поради това при тях по-често е невъзможно да се прецени преди цъфтежа им, кои растения са нетипични, за да бъдат премахнати. Съществуват и други фактори затрудняващи сортоподдържането при кръстосаноопрашващите се култури.

Прибиране и съхранение на семената:

Прибиране - голяма част от зеленчуците (зелеви, бобови, сенникоцветни, сложноцветни...) образуват сухи плодове, от които е лесно да се отделят семената. По-трудно се отделят семена от сочните плодове (домати, физалиси, дини, краставици...). Най-лесно е чрез ферментация - смилате / намачквате плодовете (без да повреждате семената); получената маса се оставя да ферментира при 20° - 25° за не повече от 48 часа - при този процес се унищожават някои болести, т. е. има обеззаразяващ ефект. Чрез промиване отделяте семената. Разстилате ги на тънък пласт върху хартия, и ги сушите на сянка при 20° - 30° в продължение на не по-малко от 1 - 2 седмици (не е достатъчно да изсъхне само повърхността им). Съхраняват се на сухо, хладно и тъмно място. Сроковете на годност на семената - съхранени по този начин може да видите в таблица 2 (по-долу).
Дългосрочно съхранение - ако желаете семената ви да запазят кълняемостта си за по-дълго време от даденото в таблица 2, то е нужно да направите следното:
1. Вземате стъклен или метален съд, който може да се затваря херметически (шише(нце), буркан(че)...). 2. През сух и слънчев ден - с температура на въздуха на сянка около 20° - поставете семената (разстлани върху хартия) на слънце за 1-2 часа (това се прави с цел да се отстрани от тях евентуалната излишна влага, при тази температура няма опасност да изсъхнат дотолкова, че да загубят кълняемост). По-същото време изсушете съда във фурна - нужно е да е напълно сух отвътре.
3. Веднага след изсушаването на семената ги изсипете в охладения съд. Затворете херметически.
4. Съхранявайте семената в хладилник при температура 1° - 2° (не се притеснявайте, че ако температурата падне под 0° те ще загубят кълняемост - замръзват при доста по-ниски температури).
Съхранените по този начин семена запазват кълняемостта си за до 3 - 5 пъти по-дълго време от съхранените при обикновени условия.

Източник: gradinarstvo.hit.bg

Таблица 1: Препоръчвани разстояния между сортовете.

Растение	Начин на опрашване	Пространствена изолация, м.
Растение	Начин на опрашване	на открити площи	на площи заобиколени от прегради - дървета, сгради...
Алабаш	Кръстосаноопрашващо се. Да се осигури изолация от всички други сортове: алабаш, броколи, главесто, цветно (карфиол), брюкселско, къдраво (савойско), листно зеле.	2000	600
Бакла	Самоопрашва се, но и се кръстосва в значителен процент.	1000	500
Бамя	Самоопрашва се, но и се кръстосва в значителен процент.	600	400
Броколи	Като при алабаша.	2000	600
Грах	Самоопрашващ се.	100	50
Дайкон	Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация от всички други сортове: дайкон, ряпа и репички.	2000	600
Диня	Кръстосаноопрашваща се.	1000	500
Домати	Самоопрашващи се.	100	50
Ендивия	Самоопрашваща се. Да се осигури изолация и от дивите растения.	500	300
Зеле, брюкселско	Като при алабаша.	2000	600
Зеле, главесто	Като при алабаша.	2000	600
Зеле, къдраво (савойско)	Като при алабаша.	2000	600
Зеле, листно	Като при алабаша.	2000	600
Зеле, цветно (карфиол)	Като при алабаша.	2000	600
Краставици	Кръстосаноопрашващи се.	2000	600
Лук	Кръстосаноопрашващ се.	2000	600
Магданоз	Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация и от дивите растения.	2000	600
Манголд	Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация от всички други сортове: манголд, салатно, захарно, кръмно цвекло.	2000	600
Маруля	Самоопрашваща се. Да се осигури изолация от всички сортове: маруля и салата.	200	100
Морков	Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация и от дивите растения.	2000	600
Патисони	Като при обикновената тиква (виж по-надолу).	2000	600
Патладжан	Самоопрашва се, но и се кръстосва в значителен процент.	1500	600
Пащърнак	Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация и от дивите растения.	2000	600
Праз	Кръстосаноопрашващ се.	2000	600
Пъпеш	Кръстосаноопрашващ се.	1000	500
Ряпа и репички	Като при дайкона.	2000	600
Салата	Като при марулята.	200	100
Салатно цвекло	Като при манголда.	2000	600
Спанак	Кръстосаноопрашващ се.	2000	600
Тиква, голяма (бяла, кестенка)	Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към вида Cucurbita maxima.	2000	600
Тиква, мускатна (цигулки)	Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към вида Cucurbita moschata.	2000	600
Тиква, обикновена (свинска)	Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към вида Cucurbita pepo - тиквички, патисони, както и от декоративните сортове от този вид (често наричани кратунки).	2000	600
Тиквички	Като при обикновената тиква.	2000	600
Фасул	Самоопрашващ се.	200	150
Физалис, мексикански	Само кръстосаноопрашване. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към видовете - Physalis ixocarpa, Physalis pubescens / Physalis pruinosa.	2000	600
Физалис, перуански	Самоопрашващо се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към вида Physalis peruviana. Тъй като няма информация за процента на кръстосано опрашване, вземаме разстоянията препоръчвани при пипера.	700	400
Физалис, ягодов	Самоопрашващо се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към видовете Physalis pubescens / pruinosa, Physalis ixocarpa. Тъй като няма информация за процента на кръстосано опрашване, вземаме разстоянията препоръчвани при пипера.	700	400
Царевица	Кръстосаноопрашваща се.	500	300
Целина	Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация и от дивите растения.	2000	600
Цикория	Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация и от дивите растения (синя жлъчка).	500	300
Черен корен	Кръстосаноопрашващ се.	1000	500

Таблица 2: Продължителност на запазване на кълняемостта на семената.

Растение	Семената запазват кълняемост, години
Алабаш	4-5
Бакла	4-5
Бамя	4-5
Броколи	4-5
Грах	4-5
Диня	5-8
Домати	4-5
Ендивия	3-5
Зеле, брюкселско	5-6
Зеле, главесто	5-6
Зеле, цветно (карфиол)	3-5
Краставици	5-6
Лук	2
Магданоз	3-5
Манголд	4-5
Маруля	3-4
Морков	2-3
Патисони	5-8
Патладжан	5-6
Пащърнак	1-2
Праз	2-3
Пъпеш	5-8
Ряпа и репички	3-4
Салата	3-4
Салатно цвекло	4-6
Спанак	3-4
Тиква, голяма (бяла, кестенка)	5-8
Тиква, мускатна (цигулки)	5-8
Тиква, обикновена (свинска)	5-8
Тиквички	5-8
Фасул	4-5
Физалис, мексикански	3-5
Физалис, перуански	3-5
Физалис, ягодов	3-5
Целина	2-3
Цикория	3-5
Черен корен	2

Бегония

2010-01-21T06:40:00.000-08:00

Сред голямото разнообразие от сортове един от най-предпочитаните за отглеждане е Begonia tuberhybrida. Цветовете й са два типа: женски - само с плодник, и мъжки - само с тичинки, поради което народът я нарича кавалер и дама.

Бегонията не обича влажна почва и не понася пръскане на листата. При преовлажняване хваща мана по листата. Все пак не е любител и на засушаването, тъй като има голяма листна маса и листата и частично изсъхват покрая.

Растенията, които са главно за цвят, цъфтят много продължително и обилно. Размножаването обикновено е с резници - листни или стъблени; с грудки, за тези които образуват такива; много рядко със семена.
Откъде произлиза?
Бегонията принадлежи към род многогодишни тревисти растения, по-рядко храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропическите области на Америка, Африка и Азия. Близо 900 вида растения принадлежат към този род, а 120 от тях са представени в декоративното царство.

Към кой вид принадлежи?
Съществуват както миниатюрни бегонии, така и гиганти, достигащи до два метра. Има бегонии с нарязани като звезди листа с диаметър 30 см, има и храстчета с гроздовидни цветове. Поради намесата на човека бройката и разнообразието на хибридите се увеличават непрекъснато и днес сортовете достигат хиляда. Един от тях е бегонията туберхибрида (образува грудки, tuber, откъдето произлиза името й).

Къде да я разположим?
Подходящи за отглеждането й са терасите и балконите със северно изложение.

Кога цъфти?
През цялото лято растението цъфти изобилно в живи багри - бяла, жълта, оранжева, червена. Мъжките цветове са кичести и красиви, а пък женските са по-прости, с голям торбест плодник. Те образуват семена при опрашване от мъжките цветове.

Как се полива?
Тази бегония се нуждае от редовно поливане с умерено количество вода. Преди да полеете, проверете повърхността на почвата.

Каква температура обича?
Като всички бегонии и тя не обича студа, но не понася и прекалената топлина - температурата трябва да е максимум 20 градуса. Нуждае се също от влажен въздух.

Как да я подготвим за пресаждане?
Растението има два вида стъбла: подземно, което е удебелено (грудка) и трайно, и надземно, израстващо от грудката всяка пролет и загиващо през есента. Именно тогава, щом листата започнат да жълтеят, намалете поливането. Оставете стъблото да изсъхне, после го отрежете, а грудката заедно със саксията приберете на хладно място.

Кога и как се размножава?
В началото на пролетта извадете грудката и я пресадете в нова саксийна пръст. Полейте я и я внесете в топло помещение. Когато се покажат върховете на новите надземни стъбла, можете да извадите грудката и да я разделите на части така, че във всяка да има поне по един стъблен връх. Новите стъбла можете да засадите поотделно. Размножаването може да стане и когато стъблата достигнат 8 - 10 см височина. След като ги отчекнете от грудката, ги забодете в саксийната пръст. Захлупете ги със стъклени буркани, за да има край тях влажен въздух, докато се вкоренят.

Трябва ли да се подхранва?
Растението се развива добре в почвена смес, съставена от равни части листовка и добре угнил говежди тор и малко пясък.

Слонско ухо (Бегония Бурхелии) / Begonia Burchellii

Листата на бегонията по форма приличат на слонски уши и могат да бъдат доста по-големи от тези на снимката. Въпреки, че на много бегонии листата изглеждат като слонски уши това е бегонията, която се има в предвид под това име.

Листата са и гладки и лъскави. На цвят отгоре са зелени, а от отдолу червеникави. Стъблото е дебело и стои близо до почвата. Размножава се лесно.

Бегония "Барбарон"

Бегония с дребни листа с власинки, сребристи от горната страна и тъмно червени от долната. Нараства доста бързо. Клоните и могат да бъдат по-исправени или по полегнали в зависимаст от мястото, от което идва светлината.

"Тигрова" петниста бегония, Бегония Боуери / Begonia Boweri, Tiger, Leprechaun

Описание: Бегонията на Бауер се отличава с компактност и затова е удобна при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а също и при създаване на миниатюрни групови композиции.

Растението достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви петънца и влакна по края.
Родът носи името на губернатора на о. Хаити - М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 900 вида едно- и многогодишни тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти, естествено разпространени в тропичните и субтропични райони на Америка, Югоизточна Азия, Африка, о. Мадагаскар и др. Обитават влажни, засенчени места, върху стари дървета и корени и в цепнатини на скали.

Като стайна култура се отглеждат многобройни видове бегонии с разноцветни, различни по форма и големина декоративни листа.

Грижи: Подходяща за отглеждането температура е 13 - 20 градуса.
Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е през пролетта и лятото - 2-4 пъти седмично.

Почва: смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък в съотношение 1:2:1:0,5.

За красивото оформяне на храста, клонките трябва да се подрязват.

Размножаване: Размножава се като почти всички бегонии - чрез резници от стъблата или листови, а също и чрез деление на коренищата. Най-подходящо време за това е пролетта.

Тигровата бегония е една от най-разпространените стелещи се бегонии. Въпреки, че е петниста, а не на раета хората я наричат така. Захваща се много лесно чрез вкореняване на клонче от друго растение. Нараства бързо. Периода на цъвтеж е краткотраен.

Кичеста бегония Лейди Францис / Begonia Double Lady Francis Pink

Това е една по-специфична като цветова комбинация бегония - листата и са тъмночервени, а цветовете розови и кичести. Използва се за балкони, градини или паркове.

През есента листата стават по-кафяви и почти изсъхват. Почти оголените клончета се изчисват от дъно и може да се използват за резници за вкореняване. През пролетта се развиват нови стъбла, които се виждат още през есента. Ако искате да я запазите за следващата година бегонията трябва да презимува в затворено помещение, не много хладно и тъмно.

Грудкова Бегония

Грудки на бегонии може да намерите в цветарските магазини или в изложенията за цветя през пролетта, понеже те са летни цветя. Когато купувате грудките за цвета и големината се доверявате на картинка, която не винаги съответства на растението. Съществува и риск да не поникне изобщо.

Градинските бегонии цъфтят на не много светли места. Освен бяло и виолетово, са представени и всички останали цветове. Едрите до 10см цветове са повече или по-малко кичести, някои са подобни на роза, а други на анемония. Освен това има двуцветни сортове с фино поръбени венчелистчета и други с назъбени венчелистчета. Заострено-овалните листа са с различна големина, маслиненозелени до тъмнозелени, с метален блясък или със зелени жилки. Те стоят върху дебели, месести (а при висящите форми тънки) филизи. Предлагат се различно високи, изправено растящи групи с едри или дребни цветове, както и висящи бегонии с дребни цветове. Заслужава да се спомене специално новата гирляндова "Бегония илуминейшън". Тя расте с дълги, гъвкави, силно разклонени филизи и е осеяна с плоски светлорозови цветове.

Период на цъфтене: Май до октомври.

Месторастене: Светло до полусенчесто, защитено от вятър. Бегониите "Бертиний" и "Мултифлора" - също и на слънчево място.

Субстрат: Оптимална пръст, TKS 2, пръст за балконски цветя.

Засаждане: Купените или самостоятелно отгледани (-> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 25см едно от друго в съда.

Поливане, торене: В периода на израстване се поливат обилно, но в никакъв случай да не се допуска задържане на вода. До октомври се наторява с намалени дози през две седмици, за да се постигне регенериране на грудките.

Други грижи: Сортовете с едри цветове да се подпират. Прецъфтелите цветове се отстраняват. След септември листата да не се отрязват, а да се оставят бавно да пожълтеят.

Презимуване: Сандъчетата или саксиите се внасят едва след първите нощни застудявания. (Грудките на повечето сортове нарастват най-много през кратките есенни дни). Изсъхналите или измръзнали листа и стъбла се отрязват до 2-3см. Пръстта се изтръсква внимателно от грудките. Ако е прилепнала здраво към тях, по-добре е да се остави, тъй като грудките не трябва да се нараняват поради опасност от инфекции. Грудките се съхраняват в сухи проветриви сандъчета или кошници до покълването им при температура 5 до 10°С.

Поникване: През февруари/март грудките се нареждат плътно в сандъци с влажен торф и се оставят на светло при температура 18 до 22°С. Когато се покаже младото стъбло, се прехвърлят в по-големи саксии или направо в сандъчета. Когато се образуват листата, растенията се изнасят на открито, за да укрепнат. При опасност от отрицателни температури се прибират отново.

Вредители, болести: Листни въшки, трипси, същинска бра-шнеста мана, сиво гниене.

Размножаване: Чрез делене на грудките малко след покълването. Местата на отрязване се дезинфекцират с прах от дървени въглища! При отглеждане в градина чрез засяване от ноември до януари при температура 23 до 25°С и допълнително осветление (трудно).

Предупреждение: Градинските бегонии съдържат отровни вещества в надземните и подземните си части.

Съвет: При модерните сортове зимуването не си заслужава, тъй като през есента грудките обикновено са още много малки.

Бегония Тамая / Begonia Tamaya

Описание: Родината на това растение е Южна Америка. Има кораловочервени цветове и продълговати, изпъстрени с бели точки листа. На височина достига до 1м. След като израстне стъблото, то вече не се променя. Развива се само короната на растението. Цъфти през цялата година.

Грижи: Полива се умерено. През зимата достатъчнос амо веднъж в седмицата . Винаги преди да полеете, проверете дали повърхността на почвата е суха.

Място: Като всеки друг вид бегония, обича много светлината, но температурата трябва да е максимум 20 градуса. Добре е да стои на едно и също място, защото ако се премести, е възможно да изпадат цветовете му.

Размножаване: Можете да отрежете връхни резници, до 5 см. дълги и да ги засадите направо в почва или пък да ги поставите във вода.

Восъчна бегония- Wax Begonia

Най-широко разпространената бегония. Може да се срещне като восъчна (wax) бегония, поради лъставия вид на листата. Този вид бегония е целогодишно цъфтащ. Може да се отглежда като едногодишна в паркове във фигурални цветни композиции. В по-топлите места презимува и се развива като храстовидна форма. Отглежда се и като стайно растение, но трябва да се подрязва, понеже израства силно а стъблата и са крехки.
Въпреки, че е по - известна като градинско растение, восъчната бегония расте добре и в домашни условия. Това е лесно за отглeждане многогодишно растение, което цъфти в червено, розово и бяло.
Достига в диаметър от 15 до 30 см.

Цветовете са във всички разновидности на бяло, розово и червено. Листата са закръглени.
По принцип цъфти от късна пролет до ранна есен.

Трябва редовно да се подхранва и да се полива, за да се поддържа растежа по - дълго време.

Преди да се полее за пореден път, почвата на бегонията трябва да е леко засъхнала.

Поддържайте умерени температури, защото ако в помещението стане прекалено топло, растението може да престане да цъфти.

Ако искате бегонията да се разклонява като храст, периодично отрязвайте връхчетата и.
По време на активния цъфтеж, наторявайте през 2 -3 седмици със слаб разтвор на подходящ тор.

Въпреки че в градината обича по - сенчестите места, у дома бегонията ще се чувства най - добре до слънчев прозорец, особено през зимата.

Размножава се чрез семена или резници.

Причини бегонията да не цъфти - Причините са според вида:

зимната не цъфти, ако не е била на хладно и тъмно през лятото

стъбловидна, стволова бегония не харесва да се върти саксията спрямо осветлението, не харесва студения период - продължава да цъфти, докато има вързани цветове от топлия период и може да не върже нови цветове за пролетта

стелеща се и рекс бегонии - не се отглеждат заради цветовете, а заради листата. цъфтят през май, ако въобще цъфтят

градинска бегония - цъфти през лятото може дори на пряка слънчева светлина, като саксийна се изрязва почти до дъно и през пролетта излиза наново

грудкова - ако изкара през пролетта и не хване мана и да умре от липса на листа общо взето цъфти, може и почти през цялото лято Цъфтящите растения изискват по-големи грижи. Най-добре изглеждат във втория период на цъфтене. След третия могат да изглеждат и доста обезформени и растроени. Винаги трябва да си имате ново растение с една година по-малко, за да продължи да Ви радва.

Тези като грудковата бегония, които започват от ново всяка година са "по-благодарни" и по-лесни за отглеждане. Но три годишния период важи и за много от многогодишните растения в градината. Например ягодите раждат добре също до третата година и после се налага да се подновяват.

Арека - Dypsis lutescens

2010-01-21T06:39:00.001-08:00

Синоними : Chrysalidocarpus lutescens, Areca lutescens
Семейство: Палмови(Arecacea/Palmae)

Семейството на палмите - Arecaceae (арекови или палмови) е едно от най-големите семейства. По едни автори наброява около 210 рода и 2780 вида, а по други - до 240 рода и около 3400 вида. Рожби на топлите страни

Може да срещнете Dypsis lutescens често с име палма Арека, но може да я срещнете и под следните имена: жълта палма, палма пеперуда, тръстикова палма, златопера палма.
Стъблата са стройни и групирани като кичур, понякога разклонени. В естествената си среда(Мадагаскар) растението може да достигне до 9-12 метра височина, която разбира се е непостижима в домашни условия.

Ареката е популярна за домашно отглеждане заради добрата и адаптация към места с по-малко светлина. Расте бавно, и по-скоро пораства на ширина отколкото на височина. Понякога дори и при добро гледане, част от листо или цялото листо може да повехне. Не се тревожете, това е нормално.

Често срещана практика при тази палма е тези листа да се режат. Не правете това с палмата си, защото води до спиране на растежа на това "клонче".

Ареката обича обилна но не и пряка светлина. Ако по листата започнат да се получават прогаряния, това е сигурен признак че трябва да преместите растението на по-слабо осветено място.

Има нужда от много поливане, не позволявайте почвата да пресъхва между поливанията. Ако не подсигурите на палмата си достатъчно вода тя повяхва и загива. Внимание: въпреки че обича много вода и ще я поливате често, внимавайте водата да не се задържа. За целта и осигурете добре отцеждащ се субстрат( торф:пясък=3:1 ) в противен случай корените загниват и растението загива.

Особеност на Ареката е че е много чувствителна на соли и минерали, така че сведете до минимум торенето и използвайте възможно най-чиста вода. Особено чувствителна е към флуор. За да попречите на усвояването на флуора субстрата трябва да е с лек киселинен баланс( pH 6.1-6.5 ), или да добавите доломит. Ако се наложи да използвате фунгициди, избягвайте тези на основа мед.

Растението често страда от недостиг на калии, за това можете да използвате лилав "Кристалон" или друг подобен тор( NPK=19:6:13) в концентрация 5 гр на всеки 3 месеца за да го подхраните. Като всички тропически видове и ареката ще се чувства добре ако от време на време пръскате листата и с вода.

Размножава се с издънки или със семена. Семената се обработват като се поставят в топла разредена сярна киселина за 10 минути. Така обработените семена покълват за около 5-6 седмици. Семената се поставят в субстрата, така че 2/3 от тях да са скрити и температурата се поддържа между 25-30 градуса C. По-ниска от тази температура може да забави покълването с два или повече пъти.

Пресаждането на палмите трябва да се извършва периодично. Младите растения се пресаждат по-често (всяка година), възрастните растения (до 7 години) - през три до пет години, а тези над 15 години през шест, седем години.

Преди пресаждането се подготвят съдовете, които трябва да са по-големи от тези, в които са били палмите, с 2-3 см. Почвената смес за по-малките (по-млади) е по-лека (с повече листовка, торф и пясък), а за възрастните леко глинеста почва в смес от листовка, торф, пясък. Торфът да е с неутрална реакция. В никакъв случай не трябва да се забравя дренажът в саксията. Добре е да бъде по-голям слой от дребни камъчета и пясък.

Пресаждането се извършва обикновено пролет (март-април) преди усиления растеж на растенията.

По време на пресаждането е хубаво да не се нарушава почвата около корените, особено на по-младите. По възможност корените да се запазват.

През определен период е добре листата да се измиват с вода. Лятото "къпането" е особено полезно. Водата да е леко затоплена - 18-20ºС, а в районите с твърда вода да е престояла.

Подхранването с хранителни елементи се отразява добре на палмите. В магазините има торови смески за палми, (обикновено течни), които трябва да се използват според указанията. Палмите понасят добре и листно подхранване.Прилага се и органично торене с оборски или птичи тор по време на интензивния растеж. Дозите на торовете трябва да се използват внимателно. Добре е почвата на растенията да е влажна и тогава да се тори (особено с течните торове).

Листата им не бива да се деформират, като се доближават до мебели или стени (в тях е красотата), а освен това трябва да има пространство около тях свободно да се обикалят. Те растат и доста бързо и затова трябва да предвидите, че следващите години ще им е необходимо по-голямо пространство.

Допусканите грешки при отглеждането им са основна причина за физиологични смущения на растението и благоприятни условия за нападение от вредители. Те се нападат от причинители на болести - вируси или гъби, и неприятели - листни и щитоносни въшки, червен паяк, трипс. Навреме взетите мерки за унищожаването на вредителите са важни за нормалното развитие на растенията

Всички листа пожълтяват - Вероятната причина е появата на хлороза, която се дължи на недостиг на микроелементи, обикновено желязо. Водата за поливане да е много варовита или да са увредени корените на растението.

Необходимо е да се изследва почвата, при необходимост да се използва железни препарати. Изследва се и водата, проверяват се корените, за да се установи и отстрани причината.

ДРОБЧЕТА С ЛУК

2010-01-19T07:17:00.000-08:00

250гр - Пилешки дробчета
30гр - Масло
100гр - Лук
сол

Слагате дробчетата с маслото в тигана и добавяте малко вода за да не изгори маслото преди да са се запържили дробчетата. След като дробчетата са готови добавяте нарязания лук да се задуши. Осолявате и след това хапвате.

Общо: ~549kcal /fats:37gr, protein:44gr. carbs:11gr/

Добър апетит!!!

ПИЛЕ СЪС СМЕТАНА

2010-01-19T07:14:00.000-08:00

200гр - Пилешко гърди
50гр - Сметана, течна
65гр - Гъби
30гр - Кисели краставички

Общо: ~391kcal /fats:19gr, protein:49gr. carbs:2gr/

Пилето се нарязва на тънки ивички /жулиени/ и се поставя в дълбок тиган. След като се задуши и побелее месото се слагат нарязаните гъби. След като се задушат и гъбите се слагат и ситно нарязаните на ивички кисели краставички. Добавя се сметаната и се оставя да закъкри. Сервира се със задушени зеленчуци (аз го предпочитам с броколи)

При желание може да се сложи и малко топено сирене.

Приятен апетит!

СВИНСКИ ВРАТ НА ФУРНА

2010-01-19T07:09:00.000-08:00

Свински врат ~1кг.

Марината:
червено вино ~200ml, зехтин, лук, чесън, черен пипер, сол, чубрица

Месото се издупчва много хубаво с нож от всички страни. Поставя се в една съдинка не много по широка от него. Залива се със марината и хубаво се натъпква и по дупките направени с ножа. Оставя се да престои 5-6 часа. След това се вади от марината и се слага на 2-ро ниво във фурната отдолу нагоре върху решетката. Слага се една тава с вода под него за да не капе във фурната. Пече се на 170-180 градуса ~100-120 мин.

Вечерта ядох от него докато беше топло. А на следващия ден си извадих от хладилника и си резнах едни тънки по 1мм парченца. Божествено е!!!

Приятен апетит!!!

Забележка: Ако имате няколко парченца дървени въглища можете да ги сложите във фурната за да поопушат малко мръвката. Пробвал съм го с пица, има вкус на печена в пещ на дървени въглища (само дето не е толкова мръсна)

КЮФТЕ ФАНТАЗИЯ

2010-01-19T07:06:00.000-08:00

100гр кайма (телешка 40%, свинска 60%)
50гр кашкавал
2бр. яйца
черен пипер
сол
малко масло за намазване на тигана

Кашкавала се настъргва и се смесва с останалите продукти. Пържи се в тиган намазан с малко масло.

Забележка: Проблема е че е малко по течно и докато се запече леко се разлива насам натам. Затова трябва да се побутва от тук от там докато се втвърди яйцето и го задържи.

Ужасно вкусно е... мммммм

Добър апетит!!!

Хрупкаво свинско със зеленчуци

2010-01-19T07:03:00.001-08:00

Продукти:
200гр.свинско,
2 стръка праз,
4-5 печурки,
1 голям морков,
3-4 с.л.царевично брашно,
1 с.л.соев сос,
2-3 с.л.лимонов сок.
Приготвяне:
Месото нарязваме на много тънки ленти-квадратчета.
В чиния в която сме поставили брашното потапяме късчетата месо и пържим на маслена баня до порозовяване от двете страни и изваждаме върху салфетка да се изцедят.
В тиган запържваме едро нарязаните зеленчуци за една минута и добавяме соевият сос.
След около две минути добавяме месото и разбъркваме, заливаме със лимоновият сок, разбъркваме и сервираме веднага.
източник:/сп. меню/

Бамбук на щастието, Драцена сандериана (Dracaena Sanderiana, Lucky Bamboo)

2010-01-04T01:49:00.000-08:00

Семейство (род): Лилиеви (Liliaceae)
Вид: Стайно Листно-декоративно Многогодишно
Изложение: Слънце Частично слънце/полусянка
Min t°: 10-12 Max t°: 35
Поливане: Умерена нужда от вода

В цветарските магазини често може да се видят тези спираловидно увити растения с голи стъбла и розетка от листа на върха.

Понякога стъблата изглеждат като прави тръбички и се продават навързани на снопчета. И в двата случая растенията носят името бамбук на щастието (Lucky Bamboo).

Всъщност това не е никакъв бамбук, а една от многото разновидности на драцената – драцена сандериана.

В Китай, където съблюдават учението Фън Шуй, се счита, че ако растението присъства в дома, късметът, щастието и успехът също ще дойдат непременно.

При това, за да се случи това, то трябва да расте в прозрачен съд с вода. Англичаните са пренесли растението по света и то и до днес носи тяхното име - Dracaena Lucky Bamboo.

Родина на драцената са тропическите области. Затова, въпреки прочутата си непретенциозност, в стаята щастливият бамбук изисква топлина и светлина, но без пряко слънчево припичане. Иначе с лекота понася сухия въздух и не се нуждае от пръскане с вода. С лекота растението ще вирее в съд с вода, но тъй като съдържанието на минерали във водата е съвсем ограничено, след време листата ще започнат да жълтеят.

Това може да се избегне, ако във водата се добавят разтворими подхранващи вещества за драцени.

И понеже такива не се намират лесно, по-добре е да засадим бамбука на щастието в обикновена почва за цветя, като осигурим много добър дренаж.

За целта трябва да напълним долната третина на саксията с дребен чакъл. През лятото се полива обилно, но се внимава в подложката да не се задържа вода. През зимата влагата се ограничава, но не се допуска почвата да пресъхне.Пресаждането става веднъж на 2 години.
Можем да размножим бамбука на щастието, като отрежем връхната му част и я потопим във вода, в която сме сложили няколко късчета дървени въглища. След около 3 месеца ще се появят корени и можем да засадим растението самостоятелно. А на мястото на отрязания връх от страничните пъпки ще израснат нови стъбла.

Макар че расте по-добре в почва, често се продава и дори отглежда натопена във вода. При това положение е добре водата да се сменя поне веднъж в седмицата. Много е важно да е мека.

Тайните на успехаСветлина: Обилна, без пряко слънце.
Вода: В зависимост от топлинните условия.
Влажност на въздуха: Няма значение.
Подхранване: С тор за драцени. От директната слънчева светлина или от прекалено твърда, варовита вода се получава пожълтяване на листата.

Вирее еднакво добре в кухнята, в банята или гостната.

Извиването на растението се получава, като се върти саксията спрямо източника на светлина. Друг начин е, чрез оформяне по желания начин с парче мека тел, което се маха след един сезон, или след като постигнем желания брой навивки.

С щастливия бамбук могат да се направят много красиви аранжировки на цветя и букети.

Можете да използвате и цветни камъчета, еко почва, и/или съчетание от всички тези съставки, за да направите една красива декорация за вашия дом или офис.

ЗА ВИСЯЩИТЕ КОШНИЦИ И АКСЕСОАРИТЕ КЪМ ТЯХ

2009-11-04T05:29:00.000-08:00

През последните години все по-често и в нашата страна се радваме на красиви каскадни цветя, които преливат като цветен водопад от стенни и висящи кошници. Петунии, лобелии, бегонии......радват окото като внасят колорит в иначе сивата градска среда и донякъде замаскират нерадостно изглеждащите фасади.

За създаването на подобни красоти в България все още най-използвани са пластмасовите висящи кошници, чието основно предимство е сравнително ниската цена. Евтината пластмаса обаче старее на слънце под въздействието на ултравиолетовите лъчи и материала става чуплив. Пластмасовите висящи кошници стоят сравнително ниско в скалата на естетическо въздействие и често контрастират с естествената красота в тях. Разбира се и от екологична гледна точка те не са най-оптималния избор.

Алтернативни на горе-посочените са висящите кошници от натурални материали – например от ратан, папрат, акация, от различни видове треви, мъхове и шуми, които най-често са „облечени” отвътре с водонепромокаеми материи. Тяхното основно предимство е, че са чудесен естествен фон за цветята, засадени в самите тях и създават очарователни комбинации – радост за всеки естет и гордост за всяка домакиня (всеки домакин).

Друга много добра алтернатива на пластмасовите висящи кошници представляват телените (с метална оплетка) висящи кошници, които – без съмнение – са най-издръжливи и дълготрайни, което разбираемо си има и своята цена. Към тях обикновено се предлагат и допълнителни вложки, изработени например от кокосови влакна, от мъх или от сезал и юта, в които директно се насипва почвата (компостът) и се засаждат цветята. Кокосовата вложка има предимството, че абсорбира значително количество от поливната вода и задържа живителна влага за цветята за по-дълго време. Друго предимство на този вид висящи кошници е, че те позволяват и странично засаждане - през страничните отвори на металната оплетка, като се направят съответно и прорези в натуралната вложка.

Широко разпространено е опасението, че при поливане водата от висящите кошници ще капе или тече и под тях. Този възможен проблем се избягва лесно и ефикасно чрез така наречения воден гел, който се смесва с почвата (компоста) още при поставянето и в кошницата и при всяко поливане абсорбира водата, като я задържа и я отдава на цветята около 4 пъти по-бавно. Това от своя страна улеснява Вашите грижи по поливането, тъй като се налага да поливате на много по-голям интервал. Добро решение е също комбинацията от воден гел, торове и микроелементи, която би намалила още повече Вашите грижи по цветята.

Натуралните и металните висящи кошници се предлагат най-често с метален троен или четворен синджир за окачване. Диаметърът им в болшинството от случаите е 30 или 35 см, като при металните - поради стабилната конструкция и товароносимост - достига до 50 см., което ги прави подходящи и за по-големи обекти като заведения, хотели, общински и държавни сгради и други.

Висящите кошници могат да бъдат окачени посредством подходящи куки към таваните на тераси или към навеси, козирки, греди и други, но също могат да бъдат окачени на декоративни носещи конзоли, които от своя страна да бъдат монтирани към стени, греди или други вертикални повърхности. С конзолното окачване може лесно да се регулира височината, което е важно за олесняване на по-нататъшните грижи по каскадните цветя.

В случай, че все пак предпочитате Вашите висящи кошници да бъдат позиционирани по-нависоко, като същевременно не бихте желали за всяко поливане да се качвате на стол или стълба, бихте могли да използвате нововъведение, наречено „високо-ниско”. Това устройство, приличащо на метална ролетка, Ви позволява да издърпате Вашата висяща кошница надолу и да я застопорите на желаната от Вас височина, а след като сте привършили с грижите по цветята, да освободите механизма и да върнете кошницата на високото и изходно положение.

Друга новост, касаеща висящите кошници е т.н. соларно яйце. То представлява яйцеподобно устройство със соларен панел, който посредством акумулираната слънчева енергия завърта през определен интервал висящата кошница така, че всички цветя да получават равностойно слънчево греене.

Разбира се, крайната цел е да бъде създадена красота, на която да се радвате както Вие, така и всички, които имат очи за нея.

Цветя от тропиците са подходящи за банята

2009-11-04T05:28:00.000-08:00

Само влаголюбивите се чувстват добре около душа

Въпросът за наличие на цветя в банята се разглежда съвсем отскоро. Разбира се, те трябва да са с размери по-големи от стандартните. Това са най-влажните и топли помещения в жилището. Ако желаете да ги украсите с растения, то в тях трябва да има поне малко достъп на светлина. Тогава ще трябва да изберете растения, дошли до нас от тропичните влажни гори. Не се престаравайте, спрете се на един или два вида. Задължително те трябва да се влаголюбиви.

Антуриумът прави помещението елегантно
Един от най-подходящите е антуриумът (Anthurium). Той е изключително влаголюбив. Температурата винаги трябва да е над 15°С. Не понася пряко слънчево греене. Придава изтънчен вид на помещенията.
Листата на калатеата (Calathea) са оригинално изписани. Те са очарователно красиви само при висока въздушна влажност, което в изобилие предлага помещението на банята. Като се прибави и фактът, че калатеата не понася пряко слънчево греене, то със сигурност можете да я включите в списъка на екзотичните цветя със специално предназначение.
Пристигналата от Бразилия маранта (Maranta) у нас се отглежда с успех само в топли, влажни помещения. Често разочарова любителите, ако я изложат на слънце. При поливането и оросяването на листата трябва да се използва мека топла вода. Всичките й капризи с лекота може да бъдат задоволявани ако я поставите в модерната си баня.

“Лозата за апартаменти” не е за пренебрегване
Едрите сърцевидни листа на каладиума (Caladium) са ефектни само при осигурена висока въздушна влажност. Обича светлината, но в никакъв случай пряко огряване от слънцето. Почвената смес да е съставена от чимовка, листовка и разложен оборски тор в съотношение 2:1:1. Трябва да знаете, че наесен листата умират. Растенията се събуждат напролет. Тогава клубените се разделят, засаждат се в нови саксии и се полива изобилно.
В Европа цисусът (Cissus) е известен като “лоза за апартаменти”. От стотиците познати видове се използват само осем. Изискват температура около 10°С и много вода. Можете да оформите тази лиана в приказни форми.
За отглеждане в банята подхождат още филодендроните с пълзящи стъбла, всички видове фикуси, болшинството папрати, както и някои видове палми. Правилният избор за подходящ вид за вашата баня ще направите, като се съобразявате с размерите й, както и вашето лично предпочитание. Не прекалявайте с повече от две-три саксии.

Как да създадем саксия от кокосов орех

2009-11-04T05:27:00.000-08:00

Не лоши саксии за сукулентни растения стават от кокосов орех (рис 1). Защо за сукулентни растения? Просто, при по-често поливане /необходимо за друг вид растения/ от повишената влажност черупката на ореха може да се разпука. Ако се полива по-рядко, тогава и саксията ще служи по-дълго.

За начало трябва да разрежем кокосовия орех напречно с ножовка за метал (рис 2). Ако разрежете ореха по-диагонала, тогава той губи твърдоста си и бързо се пука. Изрязваме с нож сърцевината. Сега във всяка половинката правим дренажни отверстия. Обикновено са достатъчни две отверстия – едното за дренаж, а другото за основа на подставката.

Сега слагаме черупката на избрана от нас подставка и я закрепваме с винт. (рис 3). Желателно е да не затягаме силно винта. После зачистваме черупката с шкурка. Готовата конструкция можем да покрием с лак. Любителите на естествени материали могат да не правят това.

Сега можем да пристъпим към засаждане на растението. На дъното задължително слагаме дренаж, а отгоре субстрат за сукуленти и после засаждаме нашите любими кактуси. За да довършим картината поставяме малки камънчета между растенията. Много просто и много ефектно. рис.3

10 причини, защо да използваме интериорен дизайнер

2009-11-04T05:25:00.000-08:00

Въпреки голямата популярност на интериорния дизайн през последните години все още има неяснота около неговата полза. Тази неяснота е резултат от различното разбиране на различните фирми за същноста на интериорния дизайн. Професията интериорен дизайн е сравнително нова за България, поради което всяка фирма има почти коренно различно ноу-хау за тази услуга. Като всяко ново начало е необходимо време нещата да се уравносят и да се изчисти разбирането за услугата. Това е така, защото в резултат на бума на пазара за недвижими имоти все повече фирми започнаха да предлагат интериорни решения. Тази услуга е в портфолиото на мебелни фирми, рекламни агенции, агенции за недвижими имоти, архитекти, уеб дизайн компании и др. В това няма нищо лошо всеки може да търси свободно клиенти. Проблемът, е че повечето фирми не са подготвени и не са наясно със сложноста на услугата интериорнен дизайн, поради което предлагат некачествена и много повърхностна услуга. А това води до подценяване и недоворие към целия бранш. В този бизнес няма законово определени правила и норми, които да контролират качеството на услугата и да защитават интересите на клиентите. За съжаление няма и браншова организация, която да следи развитието на бранша, поради което всичко зависи от отговорноста и професионализма на фирмите и желанието им да си свършат качествено работата.

Целта на тази статия е да изброим и обясним 10-те основни причини, поради които използваме услугата интериорен дизайн. Ще се опитаме да дадем повече яснота за същността и целта на интериорния дизайн.

1. Предлагане на интериорни решения

Основната цел на интериорния дизайн е да предложи интериорно решение за конкретно пространство. Същостта на тази услуга се изразява в способността на интериорния дизайнер да проектира конкретно пространство според хората, които ще го обитават, като се взимат под внимание техните навици, физически особености, стилови предпочитания и филосовия на живот. Когато това се направи, домът ще ни приляга като дреха по мярка, създадена за нас, защото дизайнът ще e уникален, както уникални са хората със своя мироглед и начин на живот.

2. Мисли вместо клиента

Когато човек започва обзавеждането на своя дом не предполага колко много неща имат значение и за колко много неща трябва да се помисли. На преден план изпъкват видимите неща, касаещи дизайна на интериора, но това е само „върха на айсберга”. Трябва да се съобразим с техническите параметри на пространството. Трябва да се обмислят доста неща свързани с Ел. и В и К изводите, осветлението, разположение на различните зони, конструкция на мебелите и много други. Тези неща трябва да се вземат под внимание, защото те оказват влияние не само върху самия дизайн, но и върху практичноста на интериора. Целта на интериорния дизайн е да се проектира не само красив, но и уютен и лесен за употреба интериор. За всички тези неща мисли интериорния дизайнер вместо клиента.

3. Консултиране при избор на фирми за мебели, уреди, осветление, текстил и др.

Част от добрия интериорен проект е да се изберат точните за конкретния клиент уреди, осветление, интериорен текстил, настилки, мебели и др. Ние сме запознати с качествата и характеристиките на всички елементи и аксесоари, които включва едно обзавеждане. Не е толкова лесно да се изберат например уреди за кухнята, защото нуждите на клиентите са рaзлични. За да се направи правилния избор е необходимо човек да е запознат с голям обем техническа информация. Не е нужно човек да е специалист по всичко за да си обзаведе жилището. За всяка работа си има хора, и ние сме тук за да ви насочим към най-правилният за вас избор, без да трябва да правите продължителни проучвания, които ви отнемат време и енергия и ви обременяват с излишна информация.

4. Авторски надзор
Авторският надзор е гаранция, че всичко което се проектира ще се реализира. Той включва следене качеството на материалите и изработката, според зададените технически параметри на интериорният проект. Ние поемаме отговорност интериорният проект да бъде реализиран, така както е одобрен, т.е. това, което сме проектирали е реално и реализируемо. За да се получи това, контролираме работата на подизпълнителите при реализирането на проекта. Клиента получава пълно техничско описание на проекта, на базата на което ние осъществяваме авторският надзор - това включва схеми, материали, цветове, модели, спецификация и т.н.

5. Реализиране на проекта
Реализирането на един интериорен проект е доста сложно нещо и могат да възникнат много сериозни проблеми. Ние препоръчваме реализирането да стане с наши партньори.
Резултатът от нашия опит е, че нещата се получават по-лесно и по-добре, ако се работи с наши партньори. Ще изброя нашите основания:
1. Ние сме работили и по други проекти с тях и познаваме тяхната работа.
2. Имаме установена система на работа, комуникацията е лесна.
3. Можем да гарантираме за качеството на тяхната работа.
4. По-лесно контролираме тяхната работа.
5. Елиминираме вероятността майсторите да направят нещата както те си искат.
6. Ние носим изцяло отговорността за тяхната работа.
7. Нашите партньори са мотивирани да направят нещата качествено, защото така ще спечелят следващ проект ако се справят добре.
Ако клиента реши сам да реализира проекта, ние издаваме техническата информация и той сам решава с кои фирми да работи. И в този случай ние сме на разположение на клиента или фирмите, с които ще работи, ако имат нужда от нас.

6. Спестява пари

Всеки човек се е специализирал в определена област и е силен в нея. Ако човек възложи изготвянето на интериорен проект на фирма той ще спести доста пари. Какво имам предвид? Всеки е силен в своята област и ако работи това което може, ще изкара пари да си позволи да плати на фирма, която да му предложи интериорно решение и той ще разполага със своето време за това, в което е силен. Иначе човек ще си разкъсва времето между същинската работа и работата по откриване на решения за обзавеждане. По този начин ще пострада работата, в която е силен и която му носи доходи, а и ще си жертва пари и време да обикаля по магазини.

7. Той е професионалист

При проектиране на интериора, дизайнера използва знанията си за дизайн, ергономичност, безопасност, осветление, пропорции и цветни хармонии. Той е запознат с използваните материали, тяхното съчетание, устойчивост и качество. Благодарение на тези знания дизайнера е способен и може да предложи ефективни и красиви интериорни решения.

8. Доверен партньор

В лицето на интериорния дизайнер, клиента получава доверен партньр, който ще му помогне при обзавеждането на неговия дом. Освен, че той ще проектира интериора, ще е полезен със съвети и препоръки за фирми, които ще реализират проекта.

9. Спестява време и грижи

Всички знаем, че времето е пари, но то е почивка и спокойствие за да сме работоспособни. Използването на услугата интериорен дизайн спестява много време да се обикаля по магазини и грижи да се търсят подходящи фирми и после да си късаме нервите с калпави майстори. Ние изготвяме интериорния проект според вашите предпочитания и ви предлагаме наши партньори, които да реализират проекта.

10. Повишава качеството на живот

Нашата продуктивност, удобство, организация на работата, условия на почивка, забавление и в крайна сметка качеството ни на живот зависят от ефективното и правилно решаване на пространствените задачи в интериора. Основната ни бизнес философия при проектиране на пространството е да Повишим Качеството на Живот. А то съвсем не се състои в лъскави жилища и офиси със скъпи и странно изглеждащи мебели. Качеството на живот в едно пространство е резултат от пълноценното използване на наличното пространство, ефективно разположение на функционалните зони, качествени материали, ергономични мебели и правилно съчетаване на останалите аксесоари допълващи обзавеждането. Ние вярваме, че чрез интериорен дизайн ще Повишим Качеството Ви на Живот
Важното е да имаме доверие на дизайнера. Без доверие се получава какафония от съвети и идеи на псевдомайстори и резултата не е очавания.

Мурая

2009-10-29T09:46:00.000-07:00

Латинско име: Murraya
Популярно име: Мурая
Семейство: Rutaceae

Вирее на минимум 16 градуса и максимум 25

Цъфтеж: Цъфтящо, Многогодишно от Март до Ноември

Доскоро в Япония на простолюдието най-строго се е забранявало да отглежда Мурая. Само императорът е можел да се радва на красивото растение с нежни ароматни белоснежни цветове.

Придворния етикет го е задължавал да вдъхва аромата им, за да има бистър ум и да достигне дълголетие.
Пак само на избрани е било разрешено да вкусват дребните, но много лечебни плодчета на растението за укрепване на организма и отдалечаване от старостта.

Наречено е “цветето на японските императори”, тъй като освен прекрасния аромат на малките, бели цветчета притежава и много лечебни свойства. От листата и цветовете й се приготвя отвара, която лекува сърдечно-съдови и нервни заболявания, укрепва имунната система, а от чудния аромат човек чувства прилив на енергия.

Мураята е много красиво, екзотично, вечнозелено храстче. Тя е близка роднина на лимона.
Произхожда от планинските тропически области на Югоизточна Азия и Полинезия.

В домашни условия се отглежда много лесно, но все пак не бива да я лишавате от нито една от радостите на живота, ако искате да дочакате цветове и плодове.

Обича умерените температури ( през зимата не по-ниски от 16 градуса) и обилна светлина, но без пряко слънчево огряване. Тъй като няма определен сезон на покой, тя расте, цъфти и плодоноси през цялата година.
Това и качество изисква равномерно и умерено поливане през всички сезони.
В никакъв случай не трябва да се зло употребява с водата- преди поредното поливане почвата трябва да е просъхнала добре.

Съдовете, в които расте, не бива да са много големи.
Когато кореновата система ги изпълни, растението се пресажда в съвсем малко по-голяма саксия, като се внимава кореновата шийка да остане открита.
Почвата не бива да е много богата - 2 части градинска пръст, 1 част торф или листовка и 1 част едър пясък.

Размножава се със семена и резници. Семената се сеят веднага след узряването, тъй като бързо губят способноста си за покълнване.
Цъфтежът започва още през първата година.
Ако използвате резници, вземете полувдървесинени клончета, които ще се вкоренят в торф или перлит за около 2-3 седмици, но изискват висока температура и въздушна влажност.

Препоръчва се мурая да се отглежда в домове, където има болни от астма и сърдечни болести. Благоуханието на цветовете и доказано облекчава тяхното състояние.

Тайните на успешното отглеждане на мурая:

Температура: Висока - 16-27 градуса, през зимата да не се понижава под 16.

Осветление: Интензивно, но без излагане на пряко обедно слънце. Мурая е топлолюбива и светлолюбива, най-добре се развива на източен или западен прозорец. През лятото е желателно да се изнесе на свеж въздух.

Вода: Целогодишно, умерено поливане без пресушаване и преовлажняване.

Влажност на въздуха: Изисква редовно опръскване с преварена хладка вода.

Пресаждане: През първите 2-3 години ежегодно, а след това на няколко години, когато почвата се изтощи.

Размножаване: Чрез семена и полувдървесинели резници

Почва: Не е претенциозна към почвата.

Рязане: Няма нужда да се обрязва, за да се получи храстче, тъй като сама оформя короната си.

Интересни идеи за отглеждане на цветята

2009-10-29T09:43:00.000-07:00

Банановите обелки - Те са отличен тор. Нарязват се на дребно и се смесват с пръстта.

Бегонията - Пръстта в саксията се смесва с малко торф и повърхността й се покрива с дървени стърготини. По този начин бегонията може да се полива веднъж седмично.

Белите червеи - Отстраняват се бързо, като в саксията се налее чаша сапунена вода.

Босилекът - Той се нуждае от пропусклива и богата на хумус почва.

Бромелиите - Не обичат пряката слънчева светлина и директната струя вода. При поливането е най-добре водата да се сипва в саксията, а не върху самото растение.

Вместо тор - При липса на тор стайните цветя трябва да се поливат с водата, в която са варени яйца или цели необелени картофи. Използването на тази вода не бива да става по-често от веднъж в месеца.

Водата от аквариума - Не бива да се изхвърля. Тя стимулира растежа на стайните цветя.

Градинската теменуга - Добре е да се поставя на слънчеви места и да се полива редовно. Благоприятно ще й се отрази и подхранването през две седмици с неконцентриран тор.

Далиите - Тези цветя не бива да се садят нагъсто, защото ще се заразят с брашнеста мана.

Запазване на свежестта на букета - Вазата се напълва със следната смес: 2 л вода, 2 супени лъжици оцет и 2 супени лъжици захар. Тази комбинация е истински еликсир за цветята.

Игликата - Засажда се в ниска саксия с малко пръст. Полива се рядко, защото лесно загнива

Кактусът - Ако е наранен, на съответното място се слагат няколко капки парафин. Те капсулират "раната".

Калата - Когато е откъсната, ще издържи по-дълго време, ако всеки ден се подрязва с 1-2 см.

Калиите - Стъблата им много бързо загниват. За да се избегне това, те трябва да се измиват всеки ден и да се подновява срезът.

Клонките аспарагус - За да не жълтеят, трябва да се пръскат със студена вода.

Кой да ги полива - Въпросът кой да полива цветята, когато домакините отсъстват от къщи за 7 - 8 дни, се решава така: саксиите предварително се киснат 3-4 часа в съд с вода, оставят се да се отцедят, а след това повърхността им се покрива с пласт от мокър мъх

Летящи насекоми по цветята - Те се отстраняват, като се посипят с чеснов прах.

Лилията - Дори сандъчето й да изглежда тясно, не бива да се пресажда. В по-тесен съд се чувства по-добре.

Лимонените дръвчета - Добре е да се поливат не с вода от канализацията, а с дъждовна. Иначе може да пожълтеят.

Листата на палмата - Ако са покрити с прах, той може да се отстрани, като се натрият с вътрешната част на банановата обелка.

Листната въшка - Чудесно средство за унищожаването й е шампоанът за коса. Той се слага в шише с пръскачка, което се пълни със студена вода.

Маната - Тя ще изчезне от саксийните растения, ако те се поливат със слабо солен разтвор (100 г сол се разтварят в 5 л вода).

Маргаритката - Ще цъфти по-дълго време, ако се полива с не варовита вода и ако прецъфтелите й пъпки се откъсват редовно.

Минералната вода - 1 л се смесва с 1 разбито яйце. По този начин се подхранва растението.

Мравките - Ако цветните лехи са пълни с мравки, те могат да се прогонят, като се посипят с бакпулвер.

Мушиците - Листенцата от чай не бива да се изхвърлят, а да се смесят с пръстта на цветята на балкона. Те ще ги предпазят от разни досадни мушици.

Не разпъпилите се карамфили - За да се разтворят по-бързо, трябва стъблата им, бавно да се въртят с лявата ръката а с дясната да се галят нежно пъпките.

Окапването на листата - Случва се, когато почвата е или прекалено влажна, или пък прекалено суха.

Откъсната орхидея - Никога не бива да се слага във ваза със студена вода. Тя ще издържи по-дълго време, ако водата й е хладка.

Откъснатите орхидеи - Слагат се във ваза с хладка вода. Те не понасят течението и големите температурни амплитуди.

Откъснатите гладиоли - Подхождат им керамичните съдове.

Откъснатите цветя - Няма да увехнат бързо, ако във водата им се сложи обелена скилидка чесън или тя предварително се превари. Розите пък ще останат по-дълго време свежи, ако 2/3 от вазата се напълни с вода, а оставащата свободна част се допълни с парчета лед.

Откъснатите цветя - Когато водата им не се сменя редовно, тя замирисва. За да се избегне това, във вазата се слагат няколко парченца дървени въглища.

Отрязаните нискостеблени растения - Поставят се в ниски плоски вази

Отрязаният цвят - Трайността на отрязания цвят се увеличава, ако на 1 л вода се сложи половин лъжичка захар.

Папратите - Развиват се по-добре в плитки, но широки съдове.

Папрата - Ще й се отрази добре, ако във водата за поливане се накисне суров картоф.

Папрата - Ще стане по-кичеста, ако във водата за поливане се сложи малко прясно мляко.

Петунията - Ще цъфти по-дълго, ако редовно се отстраняват увехналите й цветове. Премахването им ще предотврати и появата на паразити по растението

Подхранване на розовите храсти - Банановите кори са отличен тор за тях. Нарязват се на ситно и се слагат в пръстта около розите

Арека - Dypsis lutescens

2009-10-29T09:36:00.000-07:00

Тапетите: модерна декорация за стени

2009-10-16T06:53:00.000-07:00

Актуалната тенденция в декорирането на стените е завръщането на тапетите в интериора на модерният дом. Ако ви се струва, че тапетът е едно остаряло стенно покритие, съвременните и модерни тапети могат да променят вашите виждания.

Освен че вече можете да ги намерите в най разнообразни десени, изработени от различни материали, тапетите си остават едно от най-бързите и лесни решения за декорация на стените. Тапетите прикриват успешно недостатъците на стени, нуждаещи се от фина обработка за постигане на достатъчна гладкост за полагането на боя.

Една от тенденциите при тапетите е използването на текстирурани тапети, тапети с флорални и барокови мотиви.

Модерни и актуални тенденции са тапети с текстури и изчистени геометрични фигури.

Като допълнителен елемент и акцент към тапетите се използват и фризове.
Актуални са моделите в сиво-черно-бялата гама, злато и сребро, метализирана повъхност. Сиво – черната гама може да се съчетае с ярки цветове силно червено, лилаво, пепел от рози, в зависимост от акцентите и нюансите в интериора.

Металическото сиво в съчетание с декоративните елементи е модерна тенденция в съвременния интериор.

Хит сред тапетите са тези с метализираната златиста или сребърна повърхост

Като акцент на стената могат да се използват и тапери с шарките „суит”, „лотос” или флоралните мотиви. Ако сте избрали тапети с такива шарки, за да се постигне хармония и баланс в интериора, е нужно те да подхождат на акцентите и асесоарите в интериора. Ако се решили да се доверите на тапета, като средство за декорация на вашите стени, потърсете такива тапети, които предлагат възможности за лесна поддръка. Ако избирате тапети за коридор, антре т.е помещения с голям трафик, може да заложите на виниловите тапети, тъй като са устойчиви лесни за поддръжка.

Уютни интериори

2009-10-16T06:52:00.000-07:00

Ще ви представя няколко уютни местенца, които носят топлина и спокойствие:

1. Рустикална романтика

Използваните естествени материали няма как да не пресъздават уют и топлина. Чарът на тази кухня е в дървената облицовка, дървен под и белите мебели.

2. Камина в градина

Разбира се че нищо не може да замени уюта и топлината на блещукащите пламъчета и пукащи дървета от камината. Дори и навън тази каменна камина излъчва топлината от която се нуждаем.

3. Стил сафари

Пресъздадения лагерен огън чрез пукащите дърва в камината и животинската кожа пред нея, няма как да не създаде усещането за топлина. В комбинация с елегантен порцелан и подходящи акценти, наслата в канапето ще е неповторима.

4. Уют с нюансите на сивото

Различните нюанси на сиво създават спокойна среда в стаята. Постигнат е баланс между светлите и тъмните нюанси в помещението. Завесите около леглото създават допълнително спокойствие и условия за необезпокоявана почивка.

Брасика - Декоративно зеле

2009-10-16T06:51:00.000-07:00

Никоя есенна градина не е завършена без декоративното зеле. Със своите къдрави червени, зелени и розови листа, това растение идеално допълва есенната тема, чак до първите слани.

Какви ли не зелета има - главесто, цветно, къдраво. И още - броколи, брюкселско. Това са все различни видове зеле. От тях най-непознато за нас е декоративното, което в българските градини все още е рядкост.

Но от няколко години по-големите цветарски фирми предлагат декоративно зеле на любители и специалисти. Най-големи почитатели на декоративното зеле са японците, които са го отглеждали още през средните векове и са създали много сортове, различни както по форма, така и по цвят. А вече има и такива с дълги стъбла, които успешно се използват за рязан цвят и направа на букети. Растенията са двугодишни.

Декоративният им ефект обаче се проявява само през първата година. На втората година израстват високи стъбла с дребни жълти цветове. Декоративното зеле не образува глава, а само многобройни листа, дълбоко и силно накъдрени, с различно оцветяване, понякога във вид на концентрични кръгове. Най-често външният кръг е от зелени листа, после следват бледорозови и колкото се отива по-навътре, цветът им потъмнява.

Понякога този вид твърде трудно може да покрие представите ни за зеле - листата са много, рехави са и са различно обагрени. Късната есен и зимата са благоприятни за декоративното зеле. Когато температурата падне до минус 10 градуса, оцветяването на листата става все по-тъмно.

Такова зеле можете да си засадите върху празните лехи, оставени от едногодишните цветя, и да се радвате на красивите листа, които се подават под снега. Така вашата цветна градина няма да навява тъга и ще ви поднесе приятна изненада. Още повече че листата му сменят цвета си. Декоративно зеле можете да отгледате и на балкони и тераси в саксии или сандъци. То може да се аранжира и с други цветя.

Балконското отглеждане обаче изисква спазването на някои условия: саксиите или другите съдове да са достатъчно широки и големи, почвата да е богата на хранителни вещества, да съдържа и известно количество пясък. За такова отглеждане семената се засяват в началото на юни, а разсаждането става в средата на юли. Е, ако ви омръзне да го гледате, спокойно можете да го нарежете за салата, която по вкус и качество съвсем не се различава от тази, приготвена от обичайното зеле.

За да се развиват добре декоративното зеле трябва да го засадите върху върху глинести и песъчливи почви богати на хумус. Поливайте често и подхранвайте растенията. В началото внасяйте азотни и органични подобрители, това ще ускори растежа им. Ако почвите са по-плодородни, 2-3 подхранвания с интервал от 10 дни са достатъчни. На бедни почви обаче, са необходими поне 4-5 внасяния. Поливайте обилно в сухо време.

Ако искате да отгледате това интересно растение във вашата градина, може да засеете семената през март в саксии. Запълнете съдвете с със торф, листовка и пясък в съотношение 2:2:1 и полейте след това. Във всяка саксия се сложете по 2 семена на дълбочина от 1 см и засипете със субстрата.

Ако температурата на въздуха е 18-20 градуса, първите стръкчета ще се появят след около 5 дни. При по-ниска температура прорастването ще стане по-късно. През пролетта, може да пресадите растението на открито. Декоративното зеле се засажда по единично или в групи. Ниските сортове са подходящи за цветни бордюри.

Мебели от витражно стъкло

2009-09-10T00:09:00.000-07:00

Днес ще ви разкажем за магията на мебелите от витражно стъкло в качеството им на оригинално обзавеждане за дома и офиса ви.

Витражните мебели, които виждате на снимките, са дело на дизайнера Андрю Рамсгард.

Той се е специализирал в дизайна на мебели от витражно стъкло - в колекциите му може да се намерят офисни бюра и столове, дори и спалня от стъкло. Да, много правилно прочетохте. На пръв поглед спалнята изглежда чуплива и опасна, нали?! Но това въобще не е така. Креватът е укрепен с достатъчно железни плоскости и спокойно можете да правите върху него каквото си поискате. Нюйоркският дизайнер дори твърди, че ще ви е трудно да счупите витражната му спалня.

Към мебелите за домашна употреба на Рамсгард фигурират масички за списания и кафеени масички, столчета... Дизайнерът има и колекция с офисни мебели от витражно стъкло, която е нарекъл Xander Blue.

Главният недостатък на витражните мебели е, че изглеждат ефектно само на слънчева светлина или когато са осветени допълнително.

Креативна маса Flower

2009-09-10T00:07:00.000-07:00

Дизайнерите на мебели все повече ни изненадват с оригиналните си и криеативни идеи.

Като талантливия дизайнер Fatih Can Sarioz, например. По всичко личи, че той е обсебен от красотата на цветя, вероято поради тази причина е решил да ги вмъкне в мебелния дизайн.

Последният му концептуален проект е разгъваема маса, наречена "Flower".

Масичката е повече от практична. В сгънато състояние заема супермалко място. Когато зеленети й листчета "разцъфнат", тя се превръща в разкошно цвете.

Засега "Flower" е само проект, но в най-скоро време дизайнерът ще продаде правата за произведението си. Няколко европейски фабрики за производство на мебели вече са кандидати да ги откупят.

Бегония

2009-09-03T05:39:00.001-07:00

Сред голямото разнообразие от сортове един от най-предпочитаните за отглеждане е Begonia tuberhybrida. Цветовете й са два типа: женски - само с плодник, и мъжки - само с тичинки, поради което народът я нарича кавалер и дама.

Бегонията не обича влажна почва и не понася пръскане на листата. При преовлажняване хваща мана по листата. Все пак не е любител и на засушаването, тъй като има голяма листна маса и листата и частично изсъхват покрая.

Растенията, които са главно за цвят, цъфтят много продължително и обилно. Размножаването обикновено е с резници - листни или стъблени; с грудки, за тези които образуват такива; много рядко със семена.

Откъде произлиза?
Бегонията принадлежи към род многогодишни тревисти растения, по-рядко храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропическите области на Америка, Африка и Азия. Близо 900 вида растения принадлежат към този род, а 120 от тях са представени в декоративното царство.

Към кой вид принадлежи?
Съществуват както миниатюрни бегонии, така и гиганти, достигащи до два метра. Има бегонии с нарязани като звезди листа с диаметър 30 см, има и храстчета с гроздовидни цветове. Поради намесата на човека бройката и разнообразието на хибридите се увеличават непрекъснато и днес сортовете достигат хиляда. Един от тях е бегонията туберхибрида (образува грудки, tuber, откъдето произлиза името й).

Къде да я разположим?
Подходящи за отглеждането й са терасите и балконите със северно изложение.

Кога цъфти?
През цялото лято растението цъфти изобилно в живи багри - бяла, жълта, оранжева, червена. Мъжките цветове са кичести и красиви, а пък женските са по-прости, с голям торбест плодник. Те образуват семена при опрашване от мъжките цветове.

Как се полива?
Тази бегония се нуждае от редовно поливане с умерено количество вода. Преди да полеете, проверете повърхността на почвата.

Каква температура обича?
Като всички бегонии и тя не обича студа, но не понася и прекалената топлина - температурата трябва да е максимум 20 градуса. Нуждае се също от влажен въздух.

Как да я подготвим за пресаждане?
Растението има два вида стъбла: подземно, което е удебелено (грудка) и трайно, и надземно, израстващо от грудката всяка пролет и загиващо през есента. Именно тогава, щом листата започнат да жълтеят, намалете поливането. Оставете стъблото да изсъхне, после го отрежете, а грудката заедно със саксията приберете на хладно място.

Кога и как се размножава?
В началото на пролетта извадете грудката и я пресадете в нова саксийна пръст. Полейте я и я внесете в топло помещение. Когато се покажат върховете на новите надземни стъбла, можете да извадите грудката и да я разделите на части така, че във всяка да има поне по един стъблен връх. Новите стъбла можете да засадите поотделно. Размножаването може да стане и когато стъблата достигнат 8 - 10 см височина. След като ги отчекнете от грудката, ги забодете в саксийната пръст. Захлупете ги със стъклени буркани, за да има край тях влажен въздух, докато се вкоренят.

Трябва ли да се подхранва?
Растението се развива добре в почвена смес, съставена от равни части листовка и добре угнил говежди тор и малко пясък.

Слонско ухо (Бегония Бурхелии) / Begonia Burchellii

Листата на бегонията по форма приличат на слонски уши и могат да бъдат доста по-големи от тези на снимката. Въпреки, че на много бегонии листата изглеждат като слонски уши това е бегонията, която се има в предвид под това име.

Листата са и гладки и лъскави. На цвят отгоре са зелени, а от отдолу червеникави. Стъблото е дебело и стои близо до почвата. Размножава се лесно.

Бегония "Барбарон"

Бегония с дребни листа с власинки, сребристи от горната страна и тъмно червени от долната. Нараства доста бързо. Клоните и могат да бъдат по-исправени или по полегнали в зависимаст от мястото, от което идва светлината.

"Тигрова" петниста бегония, Бегония Боуери / Begonia Boweri, Tiger, Leprechaun

Описание: Бегонията на Бауер се отличава с компактност и затова е удобна при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а също и при създаване на миниатюрни групови композиции.

Растението достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви петънца и влакна по края.
Родът носи името на губернатора на о. Хаити - М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 900 вида едно- и многогодишни тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти, естествено разпространени в тропичните и субтропични райони на Америка, Югоизточна Азия, Африка, о. Мадагаскар и др. Обитават влажни, засенчени места, върху стари дървета и корени и в цепнатини на скали.

Като стайна култура се отглеждат многобройни видове бегонии с разноцветни, различни по форма и големина декоративни листа.

Грижи: Подходяща за отглеждането температура е 13 - 20 градуса.
Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е през пролетта и лятото - 2-4 пъти седмично.

Почва: смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък в съотношение 1:2:1:0,5.

За красивото оформяне на храста, клонките трябва да се подрязват.

Размножаване: Размножава се като почти всички бегонии - чрез резници от стъблата или листови, а също и чрез деление на коренищата. Най-подходящо време за това е пролетта.

Тигровата бегония е една от най-разпространените стелещи се бегонии. Въпреки, че е петниста, а не на раета хората я наричат така. Захваща се много лесно чрез вкореняване на клонче от друго растение. Нараства бързо. Периода на цъвтеж е краткотраен.

Кичеста бегония Лейди Францис / Begonia Double Lady Francis Pink

Това е една по-специфична като цветова комбинация бегония - листата и са тъмночервени, а цветовете розови и кичести. Използва се за балкони, градини или паркове.

През есента листата стават по-кафяви и почти изсъхват. Почти оголените клончета се изчисват от дъно и може да се използват за резници за вкореняване. През пролетта се развиват нови стъбла, които се виждат още през есента. Ако искате да я запазите за следващата година бегонията трябва да презимува в затворено помещение, не много хладно и тъмно.

Грудкова Бегония

Грудки на бегонии може да намерите в цветарските магазини или в изложенията за цветя през пролетта, понеже те са летни цветя. Когато купувате грудките за цвета и големината се доверявате на картинка, която не винаги съответства на растението. Съществува и риск да не поникне изобщо.

Градинските бегонии цъфтят на не много светли места. Освен бяло и виолетово, са представени и всички останали цветове. Едрите до 10см цветове са повече или по-малко кичести, някои са подобни на роза, а други на анемония. Освен това има двуцветни сортове с фино поръбени венчелистчета и други с назъбени венчелистчета. Заострено-овалните листа са с различна големина, маслиненозелени до тъмнозелени, с метален блясък или със зелени жилки. Те стоят върху дебели, месести (а при висящите форми тънки) филизи. Предлагат се различно високи, изправено растящи групи с едри или дребни цветове, както и висящи бегонии с дребни цветове. Заслужава да се спомене специално новата гирляндова "Бегония илуминейшън". Тя расте с дълги, гъвкави, силно разклонени филизи и е осеяна с плоски светлорозови цветове.

Период на цъфтене: Май до октомври.

Месторастене: Светло до полусенчесто, защитено от вятър. Бегониите "Бертиний" и "Мултифлора" - също и на слънчево място.

Субстрат: Оптимална пръст, TKS 2, пръст за балконски цветя.

Засаждане: Купените или самостоятелно отгледани (-> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 25см едно от друго в съда.

Поливане, торене: В периода на израстване се поливат обилно, но в никакъв случай да не се допуска задържане на вода. До октомври се наторява с намалени дози през две седмици, за да се постигне регенериране на грудките.

Други грижи: Сортовете с едри цветове да се подпират. Прецъфтелите цветове се отстраняват. След септември листата да не се отрязват, а да се оставят бавно да пожълтеят.

Презимуване: Сандъчетата или саксиите се внасят едва след първите нощни застудявания. (Грудките на повечето сортове нарастват най-много през кратките есенни дни). Изсъхналите или измръзнали листа и стъбла се отрязват до 2-3см. Пръстта се изтръсква внимателно от грудките. Ако е прилепнала здраво към тях, по-добре е да се остави, тъй като грудките не трябва да се нараняват поради опасност от инфекции. Грудките се съхраняват в сухи проветриви сандъчета или кошници до покълването им при температура 5 до 10°С.

Поникване: През февруари/март грудките се нареждат плътно в сандъци с влажен торф и се оставят на светло при температура 18 до 22°С. Когато се покаже младото стъбло, се прехвърлят в по-големи саксии или направо в сандъчета. Когато се образуват листата, растенията се изнасят на открито, за да укрепнат. При опасност от отрицателни температури се прибират отново.

Вредители, болести: Листни въшки, трипси, същинска бра-шнеста мана, сиво гниене.

Размножаване: Чрез делене на грудките малко след покълването. Местата на отрязване се дезинфекцират с прах от дървени въглища! При отглеждане в градина чрез засяване от ноември до януари при температура 23 до 25°С и допълнително осветление (трудно).

Предупреждение: Градинските бегонии съдържат отровни вещества в надземните и подземните си части.

Съвет: При модерните сортове зимуването не си заслужава, тъй като през есента грудките обикновено са още много малки.

градинска бегония - цъфти през лятото може дори на пряка слънчева светлина, като саксийна се изрязва почти до дъно и през пролетта излиза наново

грудкова - ако изкара през пролетта и не хване мана и да умре от липса на листа общо взето цъфти, може и почти през цялото лято

Цъфтящите растения изискват по-големи грижи. Най-добре изглеждат във втория период на цъфтене. След третия могат да изглеждат и доста обезформени и растроени. Винаги трябва да си имате ново растение с една година по-малко, за да продължи да Ви радва.

Тези като грудковата бегония, които започват от ново всяка година са "по-благодарни" и по-лесни за отглеждане. Но три годишния период важи и за много от многогодишните растения в градината. Например ягодите раждат добре също до третата година и после се налага да се подновяват.

http://begonia.hit.bg/

Тенденции в интериорния дизайн

2009-08-30T01:18:00.001-07:00

Всички ние обичаме да сме заобиколени от любимите ни предмети и в обичани цветове. Така сме щастливи и се чувстваме добре. Но когато става дума за вътрешна декорация, се намесват дизайн и модни тенденции. Така например мебели, в тон с последните тенденции, които ще впечатлят посетителите ви. Нека хвърлим бегъл поглед върху последните тенденции в интериорния дизайн.

Една от последните тенденции е навлизането на зеления цвят в интериорните решения. Екологични решения и цветове се срещат все по-често тъй като хората по цял свят приветстват използването на екологични материали. Повлияни от това, много от детайлите, използвани за декорация на съвременните помещения, включват в себе си екологично чисти компоненти. Екологични компоненти като дървени вази и саксии за цветя и дървени вместо PVC шкафове са само част от възможностите.

Стъклените лампи и по-специално тези с извитите дълги тела или квадратни с обли ръбове са установили трайно присъствие в решенията на съвременните интериорни дизайнери. Те внасят елегантност и стил в стаята. Лавиците за книги, доскоро само част от работни кабинети или читални, са от скоро част от модерната всекидневна, поставени върху стена, в близост до дивана. Изработката им е изящна, със стилен и елегантен дизайн, като обикновено върху тях се поставят антики, вази с цветя или модели на автомобили.

В съвременните дизайнерски решения преобладават смесица от стилове, създавайки уникален вид на дома. В стаите са съчетани антични камини, резбовани врати, мраморни подове и персийски килими в уникална комбинация. Така в един дом се съчетават традиционен, официален и класически стил.

Комфортът на обитателите е друга важна част от интериорния дизайн. Все повече хора купуват меки кожени мебели и копринени възглавници за тях.

Накратко казано – усилията на дизайнерите са предлагането на модернистичен стил, придавайки елегантност и удобство на старата всекидневна.

Фрезия

2009-08-30T00:58:00.000-07:00

Познати са два вида фрезии, които се срещат главно в Южна Африка. От кръстосването на F. refracta с F. armstrongii е създаден културният вид F. hybrida, с доста по-едри цветове - до 6 см, в съцветия по 10-12 и височина 60-80 см. Листата са мечовидни, а цветчетата - фуниевидни и с различна окраска - от бяла, през различни нюанси на жълто, оранжево, червено, лилаво. Цъфти масово през февруари.

Фрезията е изключително изящна, невероятно ароматна и кичеста. Носи посланието на младост, свежест, свобода, и наред с това на елегантност, знатност и изтънченост.

Уханието им, едновременно нежно и силно, ги прави бързо много популярни, макар че едва в края на ХІХ в. (1880 г.) са пренесени от Южна Африка в Европа.
Носят името на немския ботаник и лекар Friedrich Heinrich Theodor Freese (1795-1876). Казват, че това са любимите цветя на Елена Рьорих, която свързвала уханието им с присъствието на божественото в земния живот. За разлика от повечето други цветя, най-силно ухаят не белите фрезии, а розовите и червените.

Отглеждането й като промишлена култура започва в началото на ХХ век, но едва през 50-години фрезията навлиза в много страни и става любимо цвете на мнозина. По това време особено популярен подарък за рожден ден става сребриста ваза с фрезии. Познати са два вида фрезии, които се срещат главно в Южна Африка. От кръстосването на F. refracta (описана през 1816 г.) с F. armstrongii е създаден културният вид F. hybrida, с доста по-едри цветове - до 6 см, в съцветия по 10-12 и височина 60-80 см. Избирайте стръкове с прави стъбла и поне седем пъпки, като 1-2 от тях трябва да са отворени. Преди да поставите цветята във вазата, ги подрежете с остър нож под вода. За да са по-трайни, във водата добавете малко захар. За да се отворят останалите пъпки, отстранявайте прецъфтелите цветове.

Благодарение на усилената селекция днес са познати над 200 вида фрезии. Фрезиите са особено популярни в Холандия и Франция. Представете си цял оранжериен ухаещ цветен блок.

Почва

За съжаление, обаче, фрезията не се отглежда много лесно в домашни условия. Като всяка принцеса с родословие, тя е капризна и нежна. Изисква лека, пропусклива почва. Подходящи са смеска от торф и пясък или добре разложен оборски тор. Трябва да се знае, че растението не понася солена и кисела почва. Киселинността може да се промени като в почвената смес се сложи и малко негасена вар или стрит тебешир.

Фрезията изисква лека, пропусклива почва с голямо количество органични вещества. Подходяща за отглеждане е почвена смеска от торф и малко пясък.

Светлина

Фрезия е много капризна към светлината. Отглежда се в полусветли, добре проветриви помещения при температура 12-16º, която с появата на пъпките е хубаво да се повиши на 18º. Полива се умерено. Ако пък отглеждате вашата фрезия в градина, тя трябва да е на някое скрито от преките слънчеви лъчи място, тъй като обича полусянката. Почвата трябва да е рохкава и отцедлива.

Размножаване

Размножаването на фрезията става чрез семена или луковици. Ясно е, че със семена процесът е много по-дълъг и много по-трудоемък. Първо се засяват в сандъчета, които се държат при температура 23-25 градуса, след като поникнат растенията се пикират, подхранват и отново пресаждат. Целия този процес отнема година.

Докато, ако използваме луковици ще стане много по-лесно и много по-бързо. Луковиците се засаждат през месец май и през август вече се радваме на първите цъфнали стръкчета. Обаче е необходимо редовно поливане и подхранване. За предпочитане е фрезиите да се засаждат в сандъчета или саксии, тъй като както виждате, изискват много грижи и внимание. Разбира се добрите градинари успяват да отгледат фрезии и навън, но лично аз претърпях цветно фиаско при опита да засадя едно пакетче с луковици в градината. От цяло пакетче нито едно цъфнало цвете. В градината се щурат всякакви червейчета, охлювчета и други гадинки, с които не винаги успяваме да се справим, а пък те от своя страна все успяват да си гризнат по нещо. А явно някои от тях са и любители на сладки луковички. Понякога се случва да засадиш някоя луковичка на едно място, а след време виждаш цветето цъфнало на съвсем друго място.

Но ако не успеем да отгледаме фрезия сами, то лесно можем да поправим грешката като си купим рязан цвят и го аранжираме в подходящи вази. Ще ни ухае на свежо и ще ни зарежда с оптимизъм и настроение през цялата пролет.
Фрезията изисква лека, пропусклива почва с голямо количество органични вещества. Подходяща за отглеждане е почвена смеска от торф и малко пясък.

Фрезия е много капризна към светлината. Отглежда се в полусветли, добре проветриви помещения при температура 12-16º, която с появата на пъпките е хубаво да се повиши на 18º. Полива се умерено. Ако пък отглеждате вашата фрезия в градина, тя трябва да е на някое скрито от преките слънчеви лъчи място, тъй като обича полусянката. Почвата трябва да е рохкава и отцедлива.

Размножаването на фрезията става чрез семена или луковици. Ясно е, че със семена процесът е много по-дълъг и много по-трудоемък. Първо се засяват в сандъчета, които се държат при температура 23-25 градуса, след като поникнат растенията се пикират, подхранват и отново пресаждат. Целия този процес отнема година.

В почвата фрезията оформя по няколко яйцевидно-конични луковици. Луковица е дребна, покрита с тънки свтлокафяви люспи. Листата са линейни, 15-20 см. Дълги и 1-1-1,5 см широки, с изпъкнала централна жилка; стъблото е голо. Цветовете са 2-5, разположени в едностранно, слабо разклонено съцветие. Цветовете са силно ароматни, фуниевидни, 3-5 см дълги, като тръбичката на цвета е тясна при основата и силно разширена по-нагоре. Баграта им бива бяла, различни нюанси на жълто, оранжево, червено, лилаво. Интересно е да се знае, че семената на жълтите сортове са по-едри, а на сините – по-дребни. Семенните кутийки са малки, тригнездни, с много тъмнокафяви семена.

Фрезията проявява високи изисквания по отношение на светлината. Когато тя не достига, растенията се изтеглят и грозно се разкривяват. Към топлината изискванията се променят. По време на растежа оптималната температура е 8-12oС, при бутонизацията 12-15oС. Ако температурата в този период е доста по-висока, растежът е буен, а цъфтежът се забавя. Температура под 9oС също влияе потискащо. Трябва да се знае,че деформациите, които се получават от неправилен температурен режим, са пагубни.

Растенията са много взискателни и по отношение на високата въздушна влажност. В началото тя трябва да е над 50%, а по-късно се намалява. При по-висока влажност на въздуха има опасност от поява на сиво гниене. Почвите, в които се отглежда фрезията, трябва да са леки, пропускливи. Сместа се съставя от торф или добре разложен оборски тор, чимова почва и пясък. Важно е да се знае, че не понася засоляване, както и кисела реакция. Киселинността се коригира, като в смеската се включва малко негасена вар или тебешир.

http://zeleno.bg

Декорации с флорални мотиви

2009-08-25T03:55:00.000-07:00

Мотивите, които създават асоциация с цветна градина, винаги са представлявали интерес като част от интериорния дизайн. Това е така заради техните свежи цветове и жизнерадостното усещане, което прибавят към помещенията. Няма по-добър начин да изгоните от дома си студенината на зимата от това да седнете в стая, декорирана в свеж пролетен цвят и флорални елементи. С помощта на тези мотиви можете лесно да изградите цяла цветова схема. Освен това, повечето флорални мотиви съчетават в себе си широк кръг от нюанси и цветове, което ги прави лесни за съчетаване с разнообразие от шарки, карета и райета.

Сега и Вие можете да постигнете тази атмосфера без да сте дизайнер-специалист и без да прекарате седмици в търсене на правилните комбинации. Ако желаете да създадете в дома си усещане за градинска свежест, ние Ви предлагаме няколко ценни съвета в тази насока.

• Потърсете такива флорални мотиви, които се съчетават добре с цветовете, които вече имате в дома си. Така например за един килим в тъмно зелено най-добрият избор би бил мотив, включващ свежи зелени листа. Ако пък килимът в стаята е в тъмно кафяво или пък предпочитате да създадете по-естествен вид, изберете флорален мотив в бежовата гама.

• Балансирайте силно наситените флорални мотиви с едноцветни повърхности - това се отнася в най-голяма степен за стените, подовете, покривките и завесите. Наситените цветни мотиви безспорно са изключително красиви и понякога само няколко мотива могат да променят из основи атмосферата. Ако обаче едновременно с тях използвате и едноцветни елементи, то това ще Ви даде гъвкавостта от време на време да променяте останалите аксесоари в помещението.

• Лесен начин да изградите цветова схема е да изберете фоновия цвят на флоралния мотив за цвят на стените в помещението. След това се вгледайте в мотива отново и определете основните и вторичните цветове в него. Вторичният цвят обикновено е приятен полутон, който можете да използвате при избора на килимите, покривките за леглата, декоративните възглавнички, тапицерията и первазите. Това може да бъде приятно зелено, богата охра или пък пепел от рози.

• Третият цвят, който най-често е и акцентът във флоралния мотив, е ярък и привличащ вниманието. Това може да е синьото, жълтото или например червеното. Използвайте този цвят за малките аксесоари и акценти в цялото помещение - в картините, малките декоративни кутийки, вазите, възглавничките, кантовете, седалките на столовете и прочее.

• Използвайте дизайнерския принцип на повторение, за да балансирате вида на флоралния мотив. Например, ако кувертюрата на леглото Ви е в красив флорален мотив, включете такъв и в дизайна на гардероба си, върху възглавницата на иначе едноцветния стол или пък в картина на стената.

• Внесете своя цветен мотив и в съседните помещения като боядисате стените им в нюанс, който може да се види и в мотива. И тук можете да приложите принципа на повторението - включете цветни щрихи в завесите, декоративните възглавници и/ли аксесоарите в тези помещения.

• Ще вдъхнете нов живот на тапицираните мебели, ако ги покриете с кувертюра с цветни мотиви. Бъдете сигурни, че ще се влюбите в новия вид на мебелите си. Ако не сте убедени в избора си, тогава се спрете на тапицерия в един-единствен цвят, а флоралния мотив добавете чрез няколко декоративни възглавнички.

• Килимчетата с цветен мотив прибавят цвят към интериора, но се уверете, че размерите на десена няма да бъдат в дисхармония с тези при тъканите или тапетите със същия мотив. Ако едните са с голям размер, то тогава другите трябва да са със среден или малък.

• Цветните "венци" са един чудесен акцент за зимната градина. Внесете онези цветове, които напомнят основните и вторичните тонове.

• Потърсете произведения на изкуството, които съдържат флорални мотиви, а след това изберете подложка или рамка в цвят, който се съчетава добре с цветната палитра на предмета.

• Можете да използвате няколко красиви панделки, за да подчертаете своите цветни мотиви.

• Порцелановите предмети с флорален мотив са един чудесен избор за масата. Под порцелана поставете покривка в един цвят или пък такава с проста шарка (каре, райе) - по този начин тя няма да отвлича вниманието от цветовете и шарките на порцелана.

Празнична украса от хартия

2009-08-25T03:51:00.000-07:00

Украсете дома си с разноцветни хартиени помпони, независимо от празника. Дали става дума за сватба, рожден ден или годишнина, тези красиви декоративни сфери от цветна хартия ще внесат още повече празнично настроение в интериора. Освен всичко останало, помпоните са евтини и лесни за направа.

Как да ги направите:

За целта имате нужда от цветна хартия за опаковане и бяла цветарска тел (може да се намери в цветарските магазини). За всеки помпон са Ви необходими 8 пласта хартия.

1. Поставете един върху друг 8 еднакви парчета хартия за опаковане – всяко с размери 50 х 75 см. Прегънете ги във формата на хармоника, като всяка прегъвка бъде с размер 4 см.

2. Накрая прегънете така получената фигура от хартия по средата и подрежете дъгообразно краищата й с ножица. Прегънете наполовина парче от цветарската тел с дължина 45 см. и го прокарайте над сгъвката, след което го увийте добре около центъра на фигурата.

3. Разделете пластовете хартия като ги издърпвате внимателно един по един от центъра на фигурата. След като го направите оформете внимателно сферата на помпона.

4. Ако искате да използвате сферата за украса като я закачите за тавана, закачете парче здрав конец или корда към телта, за да го използвате за окачване.

5. Ако пък искате да използвате готовите помпони за декорация на масата, можете да ги направите по-малки по размер. Можете да използвате например парчета хартия с размери 25 х 12.5 см. и да направите прегъвките на 1 см. За завръзване използвайте тел със същата дължина – 45 см. и процедирайте по същия начин при оформянето на сферата. Накрая можете да превърнете декорацията в красива украса за салфетки, увивайки цветарската тел около рулото.

Източник: Мarthastewartweddings.com

Вази – дизайн на Calvin Klein

2009-08-24T23:18:00.001-07:00

Какво да правим в градината през Август

2009-08-24T23:14:00.000-07:00

Ако насадите ягоди в края на юли или начало на август или най-късно в средата на месеца, ще имате високи добиви още през следващата година.
За тази цел са ви необходими силни, добре вкоренени ягоди, най-добре отгледани от богат плододаващи растения-майки. По възможност те се изваждат от лехата за размножаване с коренова буца и се засаждат с нея. Ако засадените в началото на август ягоди дават 100% добив още през първата година, засадените в средата на септември дават само 30%.

Август е най-добрият месец за рязане на иглолистните живи плетове.
В никакъв случай не спускайте страничните стени съвсем отвесно. Най-добре е живият плет постепенно да се стеснява нагоре. В противен случай няма да мине дълго и дръвчетата ще се оголят отдолу и ще загубят добрия си вид. По страничните стени и отгоре често стърчат дълги единични израстъци. Преди подравняването те се отрязват малко по-навътре с градинската ножица. Едва тогава можете да се заемете с общия вид. За корекции в растежа на отделните иглолистни дървета използвайте само градинска ножица.

След края на август можете да садите и пресаждате всички млади иглолистни дръвчета.
Пресаждане е възможно само при млади растения с добра коренова буца. Затова използвайте само тези, които сте засадили преди една или най-много две години. В разсадника можете да купите големи екземпляри елхи, борчета и т.н. Те се пресаждат без проблеми, защото от най-ранна възраст са били пресаждани на всеки две години. По този начин се е образувала компактна коренова буца, която не се разрушава при пресаждане.
През август времето е слънчево и горещо. Вкореняването на засадените през това време това време иглолистни дръвчета ще се осъществи само когато съумеем да ги опазим от силна транспирация (изпаряване).
Не е достатъчно само да поливате редовно. Най-добре е цялото растение да се увие в така нареченото засенчващо платно, което градинарите използват за засенчване на парниците. В горещите дни платното се поддържа постоянно влажно. Ако нямате възможност да увиете дръвчето, издигнете лека решетка откъм слънчевата страна и окачете кърпи или стари чаршафи. В този случай дръвчето се пръска често с вода.

Почти всички прецъфтели тревисти растения могат да се делят и пресаждат през август.
До есента те ще имат достатъчно време да се вкоренят и да се подготвят за зимата.

При засаждането и пресаждането на декоративен лук, нарциси, минзухар, диво лале, кокичета и синчец да се внимава грудките,луковиците да бъдат покрити само с 5, най-много 10 см пръст.

Луковични растения се засаждат във втората половина на август.

Цъфтящите през есента минзухари се засаждат в началото на август, за да цъфнат през октомври.
Грудките се слагат на дълбочина 5 до 10 см, а разстоянието между тях е най-много 6-8 см. В една групичка се поставят най-малко 10 грудки.

Бръшлянът (Hedera Helix) и дивата лоза (Parthenocissus tricuspidata) могат само за няколко години да покрият стените на къщата.
Не е редно да се твърди, че двете растения разрушават мазилката на стените. Те се захващат с пипалцата си, без да проникват в мазилката или зидарията. Тъй като листата са подредени като керемиди, те дори защитават стената от твърде голяма влага. Една особено красива форма на дивата лоза е сортът „Veitchii”. В годините на основния си растеж той покрива по 6 до 8 кв.м годишно. Бръшлянът не расте толкова бързо, но пък е по-непретенциозен и не се плаши от дълбоката сянка. Само пъстро листните сортове са по-капризни, растат бавно, но на защитено от вятър място могат да покриват и площи над 10 кв.м.

Тъй като през август често е много горещо, всички декоративни растения трябва да се поливат редовно.

При това не бива да занемарявате и вече прецъфтелите тревисти растения. Те са изразходвали много сили за цъфтежа и имат нужда да приемат хранителни вещества от почвата. Затова им е необходима вода. Ново засадените тревисти растения се пръскат многократно, за да се развиват добре.

Дигитална саксия от Yanko Design

2009-08-24T23:09:00.000-07:00

Дигитална саксия от Yanko Design

Растенията ти казват какво искат - Ако можеха растенията да говорят, щеше да е толкова лесно да се погрижим за тях... Но това вече е възможно с дигиталната саксия предложена от Yanko Design.

Проектирана е с интерактивен дисплей, който показва симулирани лицеви образи за това как се чувства растението, което е в огромна полза особено за начинаещите градинари.

Това откритие може да се окачестви като следваща стъпка в еволюцията на технологията за отглеждане на стайни саксийни растения.

Тази симпатична саксия е устройство, което измерва почвените условия, температурата, влагата и водата - калкулира тези променливи според нуждите на растението и показва състоянието чрез LCD дисплея. Показва също ако сте преполели растението.

Чрез USB интерфейса можете да прехвърляте информация от саксията на вашия компютър и обратно, чрез специален софтуер като по този начин я настройвате в зависимост от растението.Комплекта съдържа:
Външна обвивка, саксия
Вътрешна саксия
Подложка

Израженията, които може да показва са:
Нормално женско/мъжко
Лошо женско/мъжко
Недоволно
USB
Повече вода
Опасност
По-горещо от нормалното/от стандартната температура
По-студено от нормалното/от стандартната температура

По този начин растението може да ни покаже как по-добре да се грижим за него.

Легло с много възглавнци

2009-08-17T13:23:00.000-07:00

Tre Table - Маса две 2 едно

2009-08-08T02:03:00.000-07:00

Благодарение на функционалния си дизайн, масата Tre Table може да се използва за различни дейности.

Модерни бани от Moroccan

2009-08-06T07:53:00.000-07:00

Модерните решения от Moroccan ще задоволят дори и най-екстравагантният вкус.

Декорации за детска стая

2009-08-06T07:46:00.000-07:00

С помощта на тези идеи можете да украсите детската стая и да зарадвате своето дете.

Невероятна къща в Малибу

2009-08-06T07:41:00.000-07:00

Невероятна къща в Малибу с ултра съвременно обзавеждане и изчистени форми.

Нова тенденция - извити легла

2009-08-05T05:38:00.000-07:00

Дизайнерът Thomas de Lussac sarl предлага ново решение за спалнята - нежни извивки и топли цветове.

Екологична реновация на старо ранчо

2009-08-05T05:14:00.000-07:00

Тази зелена реновация на ранчо от 1920 начало е направена от архитектурната компания Archutecture W. Оригиналните материали са използвани в реконструкцията, но са добавени и нови интериорни стени с много стъкло.

Обновеният дом ползва слънчева система от тръби, а не панели, осигурявайки топла вода и отопление. Освен това покрива е частично покрит с растения, а цялата къща е топлоизолирана.

Луксозни черни вани с камъни Swarovski

2009-08-04T05:05:00.000-07:00

Просторна къща в лешников цвят

2009-08-04T05:02:00.000-07:00

Детски спални от Savio Firmino

2009-08-03T01:40:00.000-07:00

Вълшебните детски спални на Savio Firmino ще накарат вашата малка принцеса да изживее своята приказка.

Уникални дръжки с пръстови отпечатъци

2009-08-03T01:36:00.000-07:00

Дизайнерът Philip Watts представя своята идея за съвременни дръжки на врати.

Колекция Royal Marble - Декоративни плочки от Ceramica Monica

2009-07-31T04:19:00.000-07:00

Каталогът от дневни на IKEA за 2010

2009-07-31T04:15:00.000-07:00

Елегантни мебели в английски стил

2009-07-31T04:12:00.001-07:00

Минималистична къща в Италия

2009-07-31T01:18:00.000-07:00

Една невероятна къща от дизайнера Andrew Maynard.

Източник: http://besthomenews.com

Домът на Гуинет Полтроу

2009-07-30T00:10:00.000-07:00

Домът на Гуинет Полтроу се намира в Ню Уорк и е обзаведен от самата актриса. Полтроу предпочита изчистените линии и цветове. Нейният стил може да бъде определен като минималистичен с женска изтънченост.

Децорация за дома в цвят Индиго

2009-07-29T01:16:00.000-07:00

Източник: besthomenews.com

Боядисване с гъба

2009-07-29T00:44:00.000-07:00

Тази техника е отдавна познат и разпространен начин за изработка на покритие върху стената. Тя се базира на т. нар. "sponging" (sponge от английски език – гъба, тампон, сюнгер).

Техниката е лесна за прилагане, а крайният резултат е красив и ефектен. Тя дава възможност да се съчетаят различни цветове и шарки, с различни нюанси и наситеност – и за всичко това са Ви нужни само малко боя, сюнгер/ тампон и ентусиазъм.

Колкото повече тонове нанесете върху стената, толкова повече ще засилите ефекта на дълбочина и текстура. Ако пък смесите най-горния слой с малко гланц, ще постигнете още по-мек и естествен завършек, тъй като гланцът прави боята малко по-прозрачна и увеличава времето за изсъхване на слоя.

Както при всяка техника на боядисване, добре е предварително да изпробвате желания резултат върху дъска или на някое по-скрито място върху стената.

Необходими инструменти и материали:

• голям сюнгер (натурална морска гъба)
• няколко по-малки сюнгера
• самозалепваща се лента
• 3 бр. подноси за боя
• валяк с диаметър 23 см.
• изтънена четка за боя – 5 см.
• латексова боя с матов завършек – за база (цветове лешник, светло кафеникаво-зелено и тъмно кафеникаво-зелено)
• латексова боя с матов завършек – за гланцовото покритие (цвят „крем брюле”)
• вода
• пластмасов мерителен съд
• парцалче

Инструкции:

1. Намокрете и изцедете добре сюнгера, след което нанесете с четката върху едната й повърхност тъмната кафеникаво-зелена боя (или най-тъмния цвят от избраните от Вас).

2. Ако е необходимо попийте върху парче картон излишъка от боята.

3. Започнете да обработвате стената със сюнгера като нанасяте леки потупващи движения. За да избегнете ефект на щамповане, всеки път извъртайте гъбата в различня посока. Не се старайте отпеатъците да бъдат симетрични или подредени един до друг – най-добре е те да са хаотични, да се прихлупват взаимно и да се различават.

4. Когато покриете цялата стена, нанесете върху сюнгера светло кафеникаво-зелената боя (или средният по наситеност нюанс) и повторете същата процедура. Ъглите на помещението, както и местата около перваза на пода, прозорците и вратите, оставете за накрая и обработете с по-малка гъба.

5. Накрая нанесете върху гъбата боята с цвят „крем брюле” (жълтеникаво-кафяво) или най-светлият нюанс от избраните от Вас. Нанесете боята по същия начин, както останалите две. Можете да нанесете вторично всеки от трите цвята, за да постигнете желания ефект.

Списание Дом и Градина

Как реагират цветята при промяна на осветле­нието?

Есенните цветя - Хризантеми

Семепроизводство

Бегония

Арека - Dypsis lutescens

ДРОБЧЕТА С ЛУК

ПИЛЕ СЪС СМЕТАНА

СВИНСКИ ВРАТ НА ФУРНА

КЮФТЕ ФАНТАЗИЯ

Хрупкаво свинско със зеленчуци

Популярни Коледни рецепти от цял свят

Австрия

Финландия

Франция

Гърция

Италия

Великобритания

Германия

Бамбук на щастието, Драцена сандериана (Dracaena Sanderiana, Lucky Bamboo)

ЗА ВИСЯЩИТЕ КОШНИЦИ И АКСЕСОАРИТЕ КЪМ ТЯХ

Цветя от тропиците са подходящи за банята

Как да създадем саксия от кокосов орех

10 причини, защо да използваме интериорен дизайнер

Мурая

Интересни идеи за отглеждане на цветята

Арека - Dypsis lutescens

Тапетите: модерна декорация за стени

Уютни интериори

Брасика - Декоративно зеле

Мебели от витражно стъкло

Креативна маса Flower

Бегония

Тенденции в интериорния дизайн

Фрезия

Декорации с флорални мотиви

Празнична украса от хартия

Вази – дизайн на Calvin Klein

Какво да правим в градината през Август

Дигитална саксия от Yanko Design

Легло с много възглавнци

Tre Table - Маса две 2 едно

Модерни бани от Moroccan

Декорации за детска стая

Невероятна къща в Малибу

Нова тенденция - извити легла

Екологична реновация на старо ранчо

Луксозни черни вани с камъни Swarovski

Просторна къща в лешников цвят

Детски спални от Savio Firmino

Уникални дръжки с пръстови отпечатъци

Колекция Royal Marble - Декоративни плочки от Ceramica Monica

Каталогът от дневни на IKEA за 2010

Елегантни мебели в английски стил

Минималистична къща в Италия

Домът на Гуинет Полтроу

Децорация за дома в цвят Индиго

Боядисване с гъба

Как реагират цветята при промяна на осветлението?