Мурая

Латинско име: Murraya
Популярно име: Мурая
Семейство: Rutaceae

Вирее на минимум 16 градуса и максимум 25

Цъфтеж: Цъфтящо, Многогодишно от Март до Ноември

Доскоро в Япония на простолюдието най-строго се е забранявало да отглежда Мурая. Само императорът е можел да се радва на красивото растение с нежни ароматни белоснежни цветове.


Придворния етикет го е задължавал да вдъхва аромата им, за да има бистър ум и да достигне дълголетие.
Пак само на избрани е било разрешено да вкусват дребните, но много лечебни плодчета на растението за укрепване на организма и отдалечаване от старостта.


Наречено е “цветето на японските императори”, тъй като освен прекрасния аромат на малките, бели цветчета притежава и много лечебни свойства. От листата и цветовете й се приготвя отвара, която лекува сърдечно-съдови и нервни заболявания, укрепва имунната система, а от чудния аромат човек чувства прилив на енергия.

Мураята е много красиво, екзотично, вечнозелено храстче. Тя е близка роднина на лимона.
Произхожда от планинските тропически области на Югоизточна Азия и Полинезия.



В домашни условия се отглежда много лесно, но все пак не бива да я лишавате от нито една от радостите на живота, ако искате да дочакате цветове и плодове.



Обича умерените температури ( през зимата не по-ниски от 16 градуса) и обилна светлина, но без пряко слънчево огряване. Тъй като няма определен сезон на покой, тя расте, цъфти и плодоноси през цялата година.
Това и качество изисква равномерно и умерено поливане през всички сезони.
В никакъв случай не трябва да се зло употребява с водата- преди поредното поливане почвата трябва да е просъхнала добре.


Съдовете, в които расте, не бива да са много големи.
Когато кореновата система ги изпълни, растението се пресажда в съвсем малко по-голяма саксия, като се внимава кореновата шийка да остане открита.
Почвата не бива да е много богата - 2 части градинска пръст, 1 част торф или листовка и 1 част едър пясък.


Размножава се със семена и резници. Семената се сеят веднага след узряването, тъй като бързо губят способноста си за покълнване.
Цъфтежът започва още през първата година.
Ако използвате резници, вземете полувдървесинени клончета, които ще се вкоренят в торф или перлит за около 2-3 седмици, но изискват висока температура и въздушна влажност.

Препоръчва се мурая да се отглежда в домове, където има болни от астма и сърдечни болести. Благоуханието на цветовете и доказано облекчава тяхното състояние.


Тайните на успешното отглеждане на мурая:

Температура: Висока - 16-27 градуса, през зимата да не се понижава под 16.

Осветление: Интензивно, но без излагане на пряко обедно слънце. Мурая е топлолюбива и светлолюбива, най-добре се развива на източен или западен прозорец. През лятото е желателно да се изнесе на свеж въздух.

Вода: Целогодишно, умерено поливане без пресушаване и преовлажняване.

Влажност на въздуха: Изисква редовно опръскване с преварена хладка вода.

Пресаждане: През първите 2-3 години ежегодно, а след това на няколко години, когато почвата се изтощи.

Размножаване: Чрез семена и полувдървесинели резници

Почва: Не е претенциозна към почвата.

Рязане: Няма нужда да се обрязва, за да се получи храстче, тъй като сама оформя короната си.

Интересни идеи за отглеждане на цветята

Банановите обелки - Те са отличен тор. Нарязват се на дребно и се смесват с пръстта.

Бегонията - Пръстта в саксията се смесва с малко торф и повърхността й се покрива с дървени стърготини. По този начин бегонията може да се полива веднъж седмично.

Белите червеи - Отстраняват се бързо, като в саксията се налее чаша сапунена вода.

Босилекът - Той се нуждае от пропусклива и богата на хумус почва.

Бромелиите - Не обичат пряката слънчева светлина и директната струя вода. При поливането е най-добре водата да се сипва в саксията, а не върху самото растение.

Вместо тор - При липса на тор стайните цветя трябва да се поливат с водата, в която са варени яйца или цели необелени картофи. Използването на тази вода не бива да става по-често от веднъж в месеца.

Водата от аквариума - Не бива да се изхвърля. Тя стимулира растежа на стайните цветя.

Градинската теменуга - Добре е да се поставя на слънчеви места и да се полива редовно. Благоприятно ще й се отрази и подхранването през две седмици с неконцентриран тор.

Далиите - Тези цветя не бива да се садят нагъсто, защото ще се заразят с брашнеста мана.

Запазване на свежестта на букета - Вазата се напълва със следната смес: 2 л вода, 2 супени лъжици оцет и 2 супени лъжици захар. Тази комбинация е истински еликсир за цветята.

Игликата - Засажда се в ниска саксия с малко пръст. Полива се рядко, защото лесно загнива

Кактусът - Ако е наранен, на съответното място се слагат няколко капки парафин. Те капсулират "раната".

Калата - Когато е откъсната, ще издържи по-дълго време, ако всеки ден се подрязва с 1-2 см.

Калиите - Стъблата им много бързо загниват. За да се избегне това, те трябва да се измиват всеки ден и да се подновява срезът.

Клонките аспарагус - За да не жълтеят, трябва да се пръскат със студена вода.

Кой да ги полива - Въпросът кой да полива цветята, когато домакините отсъстват от къщи за 7 - 8 дни, се решава така: саксиите предварително се киснат 3-4 часа в съд с вода, оставят се да се отцедят, а след това повърхността им се покрива с пласт от мокър мъх

Летящи насекоми по цветята - Те се отстраняват, като се посипят с чеснов прах.

Лилията - Дори сандъчето й да изглежда тясно, не бива да се пресажда. В по-тесен съд се чувства по-добре.

Лимонените дръвчета - Добре е да се поливат не с вода от канализацията, а с дъждовна. Иначе може да пожълтеят.

Листата на палмата - Ако са покрити с прах, той може да се отстрани, като се натрият с вътрешната част на банановата обелка.

Листната въшка - Чудесно средство за унищожаването й е шампоанът за коса. Той се слага в шише с пръскачка, което се пълни със студена вода.

Маната - Тя ще изчезне от саксийните растения, ако те се поливат със слабо солен разтвор (100 г сол се разтварят в 5 л вода).

Маргаритката - Ще цъфти по-дълго време, ако се полива с не варовита вода и ако прецъфтелите й пъпки се откъсват редовно.

Минералната вода - 1 л се смесва с 1 разбито яйце. По този начин се подхранва растението.

Мравките - Ако цветните лехи са пълни с мравки, те могат да се прогонят, като се посипят с бакпулвер.

Мушиците - Листенцата от чай не бива да се изхвърлят, а да се смесят с пръстта на цветята на балкона. Те ще ги предпазят от разни досадни мушици.

Не разпъпилите се карамфили - За да се разтворят по-бързо, трябва стъблата им, бавно да се въртят с лявата ръката а с дясната да се галят нежно пъпките.

Окапването на листата - Случва се, когато почвата е или прекалено влажна, или пък прекалено суха.

Откъсната орхидея - Никога не бива да се слага във ваза със студена вода. Тя ще издържи по-дълго време, ако водата й е хладка.

Откъснатите орхидеи - Слагат се във ваза с хладка вода. Те не понасят течението и големите температурни амплитуди.

Откъснатите гладиоли - Подхождат им керамичните съдове.

Откъснатите цветя - Няма да увехнат бързо, ако във водата им се сложи обелена скилидка чесън или тя предварително се превари. Розите пък ще останат по-дълго време свежи, ако 2/3 от вазата се напълни с вода, а оставащата свободна част се допълни с парчета лед.

Откъснатите цветя - Когато водата им не се сменя редовно, тя замирисва. За да се избегне това, във вазата се слагат няколко парченца дървени въглища.

Отрязаните нискостеблени растения - Поставят се в ниски плоски вази

Отрязаният цвят - Трайността на отрязания цвят се увеличава, ако на 1 л вода се сложи половин лъжичка захар.

Папратите - Развиват се по-добре в плитки, но широки съдове.

Папрата - Ще й се отрази добре, ако във водата за поливане се накисне суров картоф.

Папрата - Ще стане по-кичеста, ако във водата за поливане се сложи малко прясно мляко.

Петунията - Ще цъфти по-дълго, ако редовно се отстраняват увехналите й цветове. Премахването им ще предотврати и появата на паразити по растението

Подхранване на розовите храсти - Банановите кори са отличен тор за тях. Нарязват се на ситно и се слагат в пръстта около розите

Арека - Dypsis lutescens

Синоними : Chrysalidocarpus lutescens, Areca lutescens
Семейство: Палмови(Arecacea/Palmae)

Семейството на палмите - Arecaceae (арекови или палмови) е едно от най-големите семейства. По едни автори наброява около 210 рода и 2780 вида, а по други - до 240 рода и около 3400 вида. Рожби на топлите страни


Може да срещнете Dypsis lutescens често с име палма Арека, но може да я срещнете и под следните имена: жълта палма, палма пеперуда, тръстикова палма, златопера палма.
Стъблата са стройни и групирани като кичур, понякога разклонени. В естествената си среда(Мадагаскар) растението може да достигне до 9-12 метра височина, която разбира се е непостижима в домашни условия.


Ареката е популярна за домашно отглеждане заради добрата и адаптация към места с по-малко светлина. Расте бавно, и по-скоро пораства на ширина отколкото на височина. Понякога дори и при добро гледане, част от листо или цялото листо може да повехне. Не се тревожете, това е нормално.

Често срещана практика при тази палма е тези листа да се режат. Не правете това с палмата си, защото води до спиране на растежа на това "клонче".

Ареката обича обилна но не и пряка светлина. Ако по листата започнат да се получават прогаряния, това е сигурен признак че трябва да преместите растението на по-слабо осветено място.


Има нужда от много поливане, не позволявайте почвата да пресъхва между поливанията. Ако не подсигурите на палмата си достатъчно вода тя повяхва и загива. Внимание: въпреки че обича много вода и ще я поливате често, внимавайте водата да не се задържа. За целта и осигурете добре отцеждащ се субстрат( торф:пясък=3:1 ) в противен случай корените загниват и растението загива.


Особеност на Ареката е че е много чувствителна на соли и минерали, така че сведете до минимум торенето и използвайте възможно най-чиста вода. Особено чувствителна е към флуор. За да попречите на усвояването на флуора субстрата трябва да е с лек киселинен баланс( pH 6.1-6.5 ), или да добавите доломит. Ако се наложи да използвате фунгициди, избягвайте тези на основа мед.


Растението често страда от недостиг на калии, за това можете да използвате лилав "Кристалон" или друг подобен тор( NPK=19:6:13) в концентрация 5 гр на всеки 3 месеца за да го подхраните. Като всички тропически видове и ареката ще се чувства добре ако от време на време пръскате листата и с вода.



Размножава се с издънки или със семена. Семената се обработват като се поставят в топла разредена сярна киселина за 10 минути. Така обработените семена покълват за около 5-6 седмици. Семената се поставят в субстрата, така че 2/3 от тях да са скрити и температурата се поддържа между 25-30 градуса C. По-ниска от тази температура може да забави покълването с два или повече пъти.

Пресаждането на палмите трябва да се извършва периодично. Младите растения се пресаждат по-често (всяка година), възрастните растения (до 7 години) - през три до пет години, а тези над 15 години през шест, седем години.


Преди пресаждането се подготвят съдовете, които трябва да са по-големи от тези, в които са били палмите, с 2-3 см. Почвената смес за по-малките (по-млади) е по-лека (с повече листовка, торф и пясък), а за възрастните леко глинеста почва в смес от листовка, торф, пясък. Торфът да е с неутрална реакция. В никакъв случай не трябва да се забравя дренажът в саксията. Добре е да бъде по-голям слой от дребни камъчета и пясък.

Пресаждането се извършва обикновено пролет (март-април) преди усиления растеж на растенията.

По време на пресаждането е хубаво да не се нарушава почвата около корените, особено на по-младите. По възможност корените да се запазват.


През определен период е добре листата да се измиват с вода. Лятото "къпането" е особено полезно. Водата да е леко затоплена - 18-20ºС, а в районите с твърда вода да е престояла.

Подхранването с хранителни елементи се отразява добре на палмите. В магазините има торови смески за палми, (обикновено течни), които трябва да се използват според указанията. Палмите понасят добре и листно подхранване.Прилага се и органично торене с оборски или птичи тор по време на интензивния растеж. Дозите на торовете трябва да се използват внимателно. Добре е почвата на растенията да е влажна и тогава да се тори (особено с течните торове).



Листата им не бива да се деформират, като се доближават до мебели или стени (в тях е красотата), а освен това трябва да има пространство около тях свободно да се обикалят. Те растат и доста бързо и затова трябва да предвидите, че следващите години ще им е необходимо по-голямо пространство.


Допусканите грешки при отглеждането им са основна причина за физиологични смущения на растението и благоприятни условия за нападение от вредители. Те се нападат от причинители на болести - вируси или гъби, и неприятели - листни и щитоносни въшки, червен паяк, трипс. Навреме взетите мерки за унищожаването на вредителите са важни за нормалното развитие на растенията

Всички листа пожълтяват - Вероятната причина е появата на хлороза, която се дължи на недостиг на микроелементи, обикновено желязо. Водата за поливане да е много варовита или да са увредени корените на растението.

Необходимо е да се изследва почвата, при необходимост да се използва железни препарати. Изследва се и водата, проверяват се корените, за да се установи и отстрани причината.


http://www.gradinata.bg/

Тапетите: модерна декорация за стени

Актуалната тенденция в декорирането на стените е завръщането на тапетите в интериора на модерният дом. Ако ви се струва, че тапетът е едно остаряло стенно покритие, съвременните и модерни тапети могат да променят вашите виждания.

Освен че вече можете да ги намерите в най разнообразни десени, изработени от различни материали, тапетите си остават едно от най-бързите и лесни решения за декорация на стените. Тапетите прикриват успешно недостатъците на стени, нуждаещи се от фина обработка за постигане на достатъчна гладкост за полагането на боя.

Една от тенденциите при тапетите е използването на текстирурани тапети, тапети с флорални и барокови мотиви.


Модерни и актуални тенденции са тапети с текстури и изчистени геометрични фигури.

Като допълнителен елемент и акцент към тапетите се използват и фризове.
Актуални са моделите в сиво-черно-бялата гама, злато и сребро, метализирана повъхност. Сиво – черната гама може да се съчетае с ярки цветове силно червено, лилаво, пепел от рози, в зависимост от акцентите и нюансите в интериора.


Металическото сиво в съчетание с декоративните елементи е модерна тенденция в съвременния интериор.


Хит сред тапетите са тези с метализираната златиста или сребърна повърхост

Като акцент на стената могат да се използват и тапери с шарките „суит”, „лотос” или флоралните мотиви. Ако сте избрали тапети с такива шарки, за да се постигне хармония и баланс в интериора, е нужно те да подхождат на акцентите и асесоарите в интериора. Ако се решили да се доверите на тапета, като средство за декорация на вашите стени, потърсете такива тапети, които предлагат възможности за лесна поддръка. Ако избирате тапети за коридор, антре т.е помещения с голям трафик, може да заложите на виниловите тапети, тъй като са устойчиви лесни за поддръжка.

Уютни интериори

Ще ви представя няколко уютни местенца, които носят топлина и спокойствие:

1. Рустикална романтика

Използваните естествени материали няма как да не пресъздават уют и топлина. Чарът на тази кухня е в дървената облицовка, дървен под и белите мебели.

2. Камина в градина

Разбира се че нищо не може да замени уюта и топлината на блещукащите пламъчета и пукащи дървета от камината. Дори и навън тази каменна камина излъчва топлината от която се нуждаем.

3. Стил сафари

Пресъздадения лагерен огън чрез пукащите дърва в камината и животинската кожа пред нея, няма как да не създаде усещането за топлина. В комбинация с елегантен порцелан и подходящи акценти, наслата в канапето ще е неповторима.

4. Уют с нюансите на сивото

Различните нюанси на сиво създават спокойна среда в стаята. Постигнат е баланс между светлите и тъмните нюанси в помещението. Завесите около леглото създават допълнително спокойствие и условия за необезпокоявана почивка.

Брасика - Декоративно зеле

Никоя есенна градина не е завършена без декоративното зеле. Със своите къдрави червени, зелени и розови листа, това растение идеално допълва есенната тема, чак до първите слани.

Какви ли не зелета има - главесто, цветно, къдраво. И още - броколи, брюкселско. Това са все различни видове зеле. От тях най-непознато за нас е декоративното, което в българските градини все още е рядкост.

Но от няколко години по-големите цветарски фирми предлагат декоративно зеле на любители и специалисти. Най-големи почитатели на декоративното зеле са японците, които са го отглеждали още през средните векове и са създали много сортове, различни както по форма, така и по цвят. А вече има и такива с дълги стъбла, които успешно се използват за рязан цвят и направа на букети. Растенията са двугодишни.

Декоративният им ефект обаче се проявява само през първата година. На втората година израстват високи стъбла с дребни жълти цветове. Декоративното зеле не образува глава, а само многобройни листа, дълбоко и силно накъдрени, с различно оцветяване, понякога във вид на концентрични кръгове. Най-често външният кръг е от зелени листа, после следват бледорозови и колкото се отива по-навътре, цветът им потъмнява.

Понякога този вид твърде трудно може да покрие представите ни за зеле - листата са много, рехави са и са различно обагрени. Късната есен и зимата са благоприятни за декоративното зеле. Когато температурата падне до минус 10 градуса, оцветяването на листата става все по-тъмно.

Такова зеле можете да си засадите върху празните лехи, оставени от едногодишните цветя, и да се радвате на красивите листа, които се подават под снега. Така вашата цветна градина няма да навява тъга и ще ви поднесе приятна изненада. Още повече че листата му сменят цвета си. Декоративно зеле можете да отгледате и на балкони и тераси в саксии или сандъци. То може да се аранжира и с други цветя.

Балконското отглеждане обаче изисква спазването на някои условия: саксиите или другите съдове да са достатъчно широки и големи, почвата да е богата на хранителни вещества, да съдържа и известно количество пясък. За такова отглеждане семената се засяват в началото на юни, а разсаждането става в средата на юли. Е, ако ви омръзне да го гледате, спокойно можете да го нарежете за салата, която по вкус и качество съвсем не се различава от тази, приготвена от обичайното зеле.

За да се развиват добре декоративното зеле трябва да го засадите върху върху глинести и песъчливи почви богати на хумус. Поливайте често и подхранвайте растенията. В началото внасяйте азотни и органични подобрители, това ще ускори растежа им. Ако почвите са по-плодородни, 2-3 подхранвания с интервал от 10 дни са достатъчни. На бедни почви обаче, са необходими поне 4-5 внасяния. Поливайте обилно в сухо време.


Ако искате да отгледате това интересно растение във вашата градина, може да засеете семената през март в саксии. Запълнете съдвете с със торф, листовка и пясък в съотношение 2:2:1 и полейте след това. Във всяка саксия се сложете по 2 семена на дълбочина от 1 см и засипете със субстрата.

Ако температурата на въздуха е 18-20 градуса, първите стръкчета ще се появят след около 5 дни. При по-ниска температура прорастването ще стане по-късно. През пролетта, може да пресадите растението на открито. Декоративното зеле се засажда по единично или в групи. Ниските сортове са подходящи за цветни бордюри.