Как реагират цветята при промяна на осветле­нието?

Независимо че отделните видове цветя имат конкретни изисквания по отношение на светлината, които е необходим да се спазват, трябва да се отбележи, че те се приспособя ват към условията на осветление, при които са поставени Всяко разместване може да повлияе отрицателно върху по­нататъшното им развитие и да доведе до опадване на цвет­ните пъпки, пожълтяване и опадване на листата, смущения в растежа и пр.

Наред с това трябва да се знае, че цветята реагират опре­делено и на дължината на деня. Във връзка с това те се де­лят на растения на късия ден (залагат цветни пъпки само прс условията на къс ден), растения на дългия ден и неутралн растения.

Замяна на слънчева светлина с изкуствена
Заменянето на слънчевата светлина с изкуствена е напълно възможно и много отдавна се практикува. Изкуственото ос ветление се използва главно през зимните месеци, когато слънчевата светлина е недостатъчна, както и в по-северните страни, където слънчевата светлина също е недостатъчна. Освен това изкуственото осветление се използва и за удължаване на деня при насоченото отглеждане на някои култури.

Есенните цветя - Хризантеми

Хризантемите са едни от най-популярните есенни цветя. Те са в разцвета си с красиви ярки цветове, тогава, когато в градината  е станало малко скучно.

Засаждане, място и почва

На мястото, което сте избрали за хризантемите, трябва да има поне половин ден силно слънце.

Почвата трябва да е богата, по възможност не глинеста и да се отцежда добре - това е единственото задължително изискване, на което трябва да отговаря тя - в противен случай, растението расте вяло.

Мястото задължително трябва да е светло. Ако не получава достатъчно светлина, хризантемата ще е издължена, с тънки клони и ще цъфти много късно през есента. В почвата добавете малко добре узряла органична тор и по възможност торфен мъх.

Поливане

Хризантемите се нуждаят от много вода. Липсата и е причина да не цъфтят на следващата година, въпреки, че са многогодишни.

Подхранване

Започнете през април с  торенето и спрете да подхранвате през септември.

За да окуражите разклоняването на хризантемите и развитието на компактни растения, е много важно, да ги подрязвате през пролетта, в самото начало на израстването им. Ако новите клонки са достигнали около 5 см. Височина, отрежете половината.

Повторете  процедурата през лятото, преди средата на юли. Това ще ви осигури поне двоен растеж впоследствие през есента.

Зимна грижа

С наближаването на зимата, почвата на хризантемите не бива да остава суха. Оставете прецъфтелите и изсъхнали цветя в градината и ги почистете чак на пролет, когато растенията започнат да израстват отдолу.

Мулчирайте мястото, след като паднат първите 1- 2 слани. Слама или клонки иглолистни ще свършват работа. Махнете мулча в началото на пролетта.

Кога да ги засадим

Засадете младите растения през пролетта, едва когато всички опасни внезапни застудявания са отминали. Най-често се използват растения, получени от коренни резници. Големи растения, купени в саксия, могат да се садят по всяко време от годината.

Подрязване

Ако често се подкастрят, хризантемите се развиват като компактен храст. Това се прави обикновено през лятото, преди цъфтежът да е започнал.

Грижи през лятото

През лятото поливайте често и обилно, особено, ако почвата е лека и песъчлива. За да задържите влагата по-дълго време и за да предотвратите развитието на плевели, мулчирайте мястото.

Контрол върху болести и вредители

За да предотвратите проблемите, следвайте тези съвети:

Купете само здрави растения и ги засадете на слънчево място. Осигурете на хризантемите добра циркулация на въздуха – те не бива да са прекалено близо едно до друго. Ако забележите болно растение, веднага го махнете, за да не зарази и останалите и напръскайте с подходящ хербицид.

Типични вредители за хризантемите са брашнеста мана, акари, бръмбари.

Ако хризантемите не цъфтят, възможни причини са недостатъчно слънце или хранителни вещества в почвата, недостатъчно вода, късно подрязване или вредител.

Разделяне

Можете да извадите хризантемите от градината и да ги разделите през пролетта, когато започва новият растеж. Обикновено по-здравите издънки са от външната страна на коренището. Не засаждайте младите растения много на дълбоко. За атрактивен цъфтеж засадете три млади растения във форма на триъгълник.

Хризантемите се комбинират много добре с астри и декоративно къдраво зеле.

Бегония

Сред голямото разнообразие от сортове един от най-предпочитаните за отглеждане е Begonia tuberhybrida. Цветовете й са два типа: женски - само с плодник, и мъжки - само с тичинки, поради което народът я нарича кавалер и дама.


Бегонията не обича влажна почва и не понася пръскане на листата. При преовлажняване хваща мана по листата. Все пак не е любител и на засушаването, тъй като има голяма листна маса и листата и частично изсъхват покрая.

Растенията, които са главно за цвят, цъфтят много продължително и обилно. Размножаването обикновено е с резници - листни или стъблени; с грудки, за тези които образуват такива; много рядко със семена.
Откъде произлиза?
Бегонията принадлежи към род многогодишни тревисти растения, по-рядко храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропическите области на Америка, Африка и Азия. Близо 900 вида растения принадлежат към този род, а 120 от тях са представени в декоративното царство.



Към кой вид принадлежи?
Съществуват както миниатюрни бегонии, така и гиганти, достигащи до два метра. Има бегонии с нарязани като звезди листа с диаметър 30 см, има и храстчета с гроздовидни цветове. Поради намесата на човека бройката и разнообразието на хибридите се увеличават непрекъснато и днес сортовете достигат хиляда. Един от тях е бегонията туберхибрида (образува грудки, tuber, откъдето произлиза името й).

Къде да я разположим?
Подходящи за отглеждането й са терасите и балконите със северно изложение.

Кога цъфти?
През цялото лято растението цъфти изобилно в живи багри - бяла, жълта, оранжева, червена. Мъжките цветове са кичести и красиви, а пък женските са по-прости, с голям торбест плодник. Те образуват семена при опрашване от мъжките цветове.

Как се полива?
Тази бегония се нуждае от редовно поливане с умерено количество вода. Преди да полеете, проверете повърхността на почвата.



Каква температура обича?
Като всички бегонии и тя не обича студа, но не понася и прекалената топлина - температурата трябва да е максимум 20 градуса. Нуждае се също от влажен въздух.

Как да я подготвим за пресаждане?
Растението има два вида стъбла: подземно, което е удебелено (грудка) и трайно, и надземно, израстващо от грудката всяка пролет и загиващо през есента. Именно тогава, щом листата започнат да жълтеят, намалете поливането. Оставете стъблото да изсъхне, после го отрежете, а грудката заедно със саксията приберете на хладно място.


Кога и как се размножава?
В началото на пролетта извадете грудката и я пресадете в нова саксийна пръст. Полейте я и я внесете в топло помещение. Когато се покажат върховете на новите надземни стъбла, можете да извадите грудката и да я разделите на части така, че във всяка да има поне по един стъблен връх. Новите стъбла можете да засадите поотделно. Размножаването може да стане и когато стъблата достигнат 8 - 10 см височина. След като ги отчекнете от грудката, ги забодете в саксийната пръст. Захлупете ги със стъклени буркани, за да има край тях влажен въздух, докато се вкоренят.

Трябва ли да се подхранва?
Растението се развива добре в почвена смес, съставена от равни части листовка и добре угнил говежди тор и малко пясък.


Слонско ухо (Бегония Бурхелии) / Begonia Burchellii

Листата на бегонията по форма приличат на слонски уши и могат да бъдат доста по-големи от тези на снимката. Въпреки, че на много бегонии листата изглеждат като слонски уши това е бегонията, която се има в предвид под това име.


Листата са и гладки и лъскави. На цвят отгоре са зелени, а от отдолу червеникави. Стъблото е дебело и стои близо до почвата. Размножава се лесно.

Бегония "Барбарон"

Бегония с дребни листа с власинки, сребристи от горната страна и тъмно червени от долната. Нараства доста бързо. Клоните и могат да бъдат по-исправени или по полегнали в зависимаст от мястото, от което идва светлината.

"Тигрова" петниста бегония, Бегония Боуери / Begonia Boweri, Tiger, Leprechaun

Описание: Бегонията на Бауер се отличава с компактност и затова е удобна при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а също и при създаване на миниатюрни групови композиции.


Растението достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви петънца и влакна по края.
Родът носи името на губернатора на о. Хаити - М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 900 вида едно- и многогодишни тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти, естествено разпространени в тропичните и субтропични райони на Америка, Югоизточна Азия, Африка, о. Мадагаскар и др. Обитават влажни, засенчени места, върху стари дървета и корени и в цепнатини на скали.

Като стайна култура се отглеждат многобройни видове бегонии с разноцветни, различни по форма и големина декоративни листа.

Грижи: Подходяща за отглеждането температура е 13 - 20 градуса.
Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е през пролетта и лятото - 2-4 пъти седмично.

Почва: смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък в съотношение 1:2:1:0,5.

За красивото оформяне на храста, клонките трябва да се подрязват.

Размножаване: Размножава се като почти всички бегонии - чрез резници от стъблата или листови, а също и чрез деление на коренищата. Най-подходящо време за това е пролетта.

Тигровата бегония е една от най-разпространените стелещи се бегонии. Въпреки, че е петниста, а не на раета хората я наричат така. Захваща се много лесно чрез вкореняване на клонче от друго растение. Нараства бързо. Периода на цъвтеж е краткотраен.

Кичеста бегония Лейди Францис / Begonia Double Lady Francis Pink

Това е една по-специфична като цветова комбинация бегония - листата и са тъмночервени, а цветовете розови и кичести. Използва се за балкони, градини или паркове.

През есента листата стават по-кафяви и почти изсъхват. Почти оголените клончета се изчисват от дъно и може да се използват за резници за вкореняване. През пролетта се развиват нови стъбла, които се виждат още през есента. Ако искате да я запазите за следващата година бегонията трябва да презимува в затворено помещение, не много хладно и тъмно.

Грудкова Бегония

Грудки на бегонии може да намерите в цветарските магазини или в изложенията за цветя през пролетта, понеже те са летни цветя. Когато купувате грудките за цвета и големината се доверявате на картинка, която не винаги съответства на растението. Съществува и риск да не поникне изобщо.


Градинските бегонии цъфтят на не много светли места. Освен бяло и виолетово, са представени и всички останали цветове. Едрите до 10см цветове са повече или по-малко кичести, някои са подобни на роза, а други на анемония. Освен това има двуцветни сортове с фино поръбени венчелистчета и други с назъбени венчелистчета. Заострено-овалните листа са с различна големина, маслиненозелени до тъмнозелени, с метален блясък или със зелени жилки. Те стоят върху дебели, месести (а при висящите форми тънки) филизи. Предлагат се различно високи, изправено растящи групи с едри или дребни цветове, както и висящи бегонии с дребни цветове. Заслужава да се спомене специално новата гирляндова "Бегония илуминейшън". Тя расте с дълги, гъвкави, силно разклонени филизи и е осеяна с плоски светлорозови цветове.

Период на цъфтене: Май до октомври.

Месторастене: Светло до полусенчесто, защитено от вятър. Бегониите "Бертиний" и "Мултифлора" - също и на слънчево място.

Субстрат: Оптимална пръст, TKS 2, пръст за балконски цветя.

Засаждане: Купените или самостоятелно отгледани (-> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 25см едно от друго в съда.

Поливане, торене: В периода на израстване се поливат обилно, но в никакъв случай да не се допуска задържане на вода. До октомври се наторява с намалени дози през две седмици, за да се постигне регенериране на грудките.


Други грижи: Сортовете с едри цветове да се подпират. Прецъфтелите цветове се отстраняват. След септември листата да не се отрязват, а да се оставят бавно да пожълтеят.

Презимуване: Сандъчетата или саксиите се внасят едва след първите нощни застудявания. (Грудките на повечето сортове нарастват най-много през кратките есенни дни). Изсъхналите или измръзнали листа и стъбла се отрязват до 2-3см. Пръстта се изтръсква внимателно от грудките. Ако е прилепнала здраво към тях, по-добре е да се остави, тъй като грудките не трябва да се нараняват поради опасност от инфекции. Грудките се съхраняват в сухи проветриви сандъчета или кошници до покълването им при температура 5 до 10°С.

Поникване: През февруари/март грудките се нареждат плътно в сандъци с влажен торф и се оставят на светло при температура 18 до 22°С. Когато се покаже младото стъбло, се прехвърлят в по-големи саксии или направо в сандъчета. Когато се образуват листата, растенията се изнасят на открито, за да укрепнат. При опасност от отрицателни температури се прибират отново.

Вредители, болести: Листни въшки, трипси, същинска бра-шнеста мана, сиво гниене.

Размножаване: Чрез делене на грудките малко след покълването. Местата на отрязване се дезинфекцират с прах от дървени въглища! При отглеждане в градина чрез засяване от ноември до януари при температура 23 до 25°С и допълнително осветление (трудно).

Предупреждение: Градинските бегонии съдържат отровни вещества в надземните и подземните си части.

Съвет: При модерните сортове зимуването не си заслужава, тъй като през есента грудките обикновено са още много малки.

Бегония Тамая / Begonia Tamaya

Описание: Родината на това растение е Южна Америка. Има кораловочервени цветове и продълговати, изпъстрени с бели точки листа. На височина достига до 1м. След като израстне стъблото, то вече не се променя. Развива се само короната на растението. Цъфти през цялата година.


Грижи: Полива се умерено. През зимата достатъчнос амо веднъж в седмицата . Винаги преди да полеете, проверете дали повърхността на почвата е суха.

Място: Като всеки друг вид бегония, обича много светлината, но температурата трябва да е максимум 20 градуса. Добре е да стои на едно и също място, защото ако се премести, е възможно да изпадат цветовете му.

Размножаване: Можете да отрежете връхни резници, до 5 см. дълги и да ги засадите направо в почва или пък да ги поставите във вода.

Восъчна бегония- Wax Begonia

Най-широко разпространената бегония. Може да се срещне като восъчна (wax) бегония, поради лъставия вид на листата. Този вид бегония е целогодишно цъфтащ. Може да се отглежда като едногодишна в паркове във фигурални цветни композиции. В по-топлите места презимува и се развива като храстовидна форма. Отглежда се и като стайно растение, но трябва да се подрязва, понеже израства силно а стъблата и са крехки.
Въпреки, че е по - известна като градинско растение, восъчната бегония расте добре и в домашни условия. Това е лесно за отглeждане многогодишно растение, което цъфти в червено, розово и бяло.
Достига в диаметър от 15 до 30 см.

Цветовете са във всички разновидности на бяло, розово и червено. Листата са закръглени.
По принцип цъфти от късна пролет до ранна есен.

Трябва редовно да се подхранва и да се полива, за да се поддържа растежа по - дълго време.

Преди да се полее за пореден път, почвата на бегонията трябва да е леко засъхнала.

Поддържайте умерени температури, защото ако в помещението стане прекалено топло, растението може да престане да цъфти.

Ако искате бегонията да се разклонява като храст, периодично отрязвайте връхчетата и.
По време на активния цъфтеж, наторявайте през 2 -3 седмици със слаб разтвор на подходящ тор.

Въпреки че в градината обича по - сенчестите места, у дома бегонията ще се чувства най - добре до слънчев прозорец, особено през зимата.

Размножава се чрез семена или резници.

Причини бегонията да не цъфти - Причините са според вида:


зимната не цъфти, ако не е била на хладно и тъмно през лятото

стъбловидна, стволова бегония не харесва да се върти саксията спрямо осветлението, не харесва студения период - продължава да цъфти, докато има вързани цветове от топлия период и може да не върже нови цветове за пролетта

стелеща се и рекс бегонии - не се отглеждат заради цветовете, а заради листата. цъфтят през май, ако въобще цъфтят


градинска бегония - цъфти през лятото може дори на пряка слънчева светлина, като саксийна се изрязва почти до дъно и през пролетта излиза наново

грудкова - ако изкара през пролетта и не хване мана и да умре от липса на листа общо взето цъфти, може и почти през цялото лято Цъфтящите растения изискват по-големи грижи. Най-добре изглеждат във втория период на цъфтене. След третия могат да изглеждат и доста обезформени и растроени. Винаги трябва да си имате ново растение с една година по-малко, за да продължи да Ви радва.

Тези като грудковата бегония, които започват от ново всяка година са "по-благодарни" и по-лесни за отглеждане. Но три годишния период важи и за много от многогодишните растения в градината. Например ягодите раждат добре също до третата година и после се налага да се подновяват.

Арека - Dypsis lutescens

Синоними : Chrysalidocarpus lutescens, Areca lutescens
Семейство: Палмови(Arecacea/Palmae)

Семейството на палмите - Arecaceae (арекови или палмови) е едно от най-големите семейства. По едни автори наброява около 210 рода и 2780 вида, а по други - до 240 рода и около 3400 вида. Рожби на топлите страни

Може да срещнете Dypsis lutescens често с име палма Арека, но може да я срещнете и под следните имена: жълта палма, палма пеперуда, тръстикова палма, златопера палма.
Стъблата са стройни и групирани като кичур, понякога разклонени. В естествената си среда(Мадагаскар) растението може да достигне до 9-12 метра височина, която разбира се е непостижима в домашни условия.


Ареката е популярна за домашно отглеждане заради добрата и адаптация към места с по-малко светлина. Расте бавно, и по-скоро пораства на ширина отколкото на височина. Понякога дори и при добро гледане, част от листо или цялото листо може да повехне. Не се тревожете, това е нормално.

Често срещана практика при тази палма е тези листа да се режат. Не правете това с палмата си, защото води до спиране на растежа на това "клонче".

Ареката обича обилна но не и пряка светлина. Ако по листата започнат да се получават прогаряния, това е сигурен признак че трябва да преместите растението на по-слабо осветено място.


Има нужда от много поливане, не позволявайте почвата да пресъхва между поливанията. Ако не подсигурите на палмата си достатъчно вода тя повяхва и загива. Внимание: въпреки че обича много вода и ще я поливате често, внимавайте водата да не се задържа. За целта и осигурете добре отцеждащ се субстрат( торф:пясък=3:1 ) в противен случай корените загниват и растението загива.


Особеност на Ареката е че е много чувствителна на соли и минерали, така че сведете до минимум торенето и използвайте възможно най-чиста вода. Особено чувствителна е към флуор. За да попречите на усвояването на флуора субстрата трябва да е с лек киселинен баланс( pH 6.1-6.5 ), или да добавите доломит. Ако се наложи да използвате фунгициди, избягвайте тези на основа мед.


Растението често страда от недостиг на калии, за това можете да използвате лилав "Кристалон" или друг подобен тор( NPK=19:6:13) в концентрация 5 гр на всеки 3 месеца за да го подхраните. Като всички тропически видове и ареката ще се чувства добре ако от време на време пръскате листата и с вода.



Размножава се с издънки или със семена. Семената се обработват като се поставят в топла разредена сярна киселина за 10 минути. Така обработените семена покълват за около 5-6 седмици. Семената се поставят в субстрата, така че 2/3 от тях да са скрити и температурата се поддържа между 25-30 градуса C. По-ниска от тази температура може да забави покълването с два или повече пъти.

Пресаждането на палмите трябва да се извършва периодично. Младите растения се пресаждат по-често (всяка година), възрастните растения (до 7 години) - през три до пет години, а тези над 15 години през шест, седем години.


Преди пресаждането се подготвят съдовете, които трябва да са по-големи от тези, в които са били палмите, с 2-3 см. Почвената смес за по-малките (по-млади) е по-лека (с повече листовка, торф и пясък), а за възрастните леко глинеста почва в смес от листовка, торф, пясък. Торфът да е с неутрална реакция. В никакъв случай не трябва да се забравя дренажът в саксията. Добре е да бъде по-голям слой от дребни камъчета и пясък.

Пресаждането се извършва обикновено пролет (март-април) преди усиления растеж на растенията.

По време на пресаждането е хубаво да не се нарушава почвата около корените, особено на по-младите. По възможност корените да се запазват.


През определен период е добре листата да се измиват с вода. Лятото "къпането" е особено полезно. Водата да е леко затоплена - 18-20ºС, а в районите с твърда вода да е престояла.

Подхранването с хранителни елементи се отразява добре на палмите. В магазините има торови смески за палми, (обикновено течни), които трябва да се използват според указанията. Палмите понасят добре и листно подхранване.Прилага се и органично торене с оборски или птичи тор по време на интензивния растеж. Дозите на торовете трябва да се използват внимателно. Добре е почвата на растенията да е влажна и тогава да се тори (особено с течните торове).



Листата им не бива да се деформират, като се доближават до мебели или стени (в тях е красотата), а освен това трябва да има пространство около тях свободно да се обикалят. Те растат и доста бързо и затова трябва да предвидите, че следващите години ще им е необходимо по-голямо пространство.


Допусканите грешки при отглеждането им са основна причина за физиологични смущения на растението и благоприятни условия за нападение от вредители. Те се нападат от причинители на болести - вируси или гъби, и неприятели - листни и щитоносни въшки, червен паяк, трипс. Навреме взетите мерки за унищожаването на вредителите са важни за нормалното развитие на растенията

Всички листа пожълтяват - Вероятната причина е появата на хлороза, която се дължи на недостиг на микроелементи, обикновено желязо. Водата за поливане да е много варовита или да са увредени корените на растението.

Необходимо е да се изследва почвата, при необходимост да се използва железни препарати. Изследва се и водата, проверяват се корените, за да се установи и отстрани причината.

Бамбук на щастието, Драцена сандериана (Dracaena Sanderiana, Lucky Bamboo)

Семейство (род): Лилиеви (Liliaceae)
Вид: Стайно Листно-декоративно Многогодишно
Изложение: Слънце Частично слънце/полусянка
Min t°: 10-12 Max t°: 35
Поливане: Умерена нужда от вода


В цветарските магазини често може да се видят тези спираловидно увити растения с голи стъбла и розетка от листа на върха.

Понякога стъблата изглеждат като прави тръбички и се продават навързани на снопчета. И в двата случая растенията носят името бамбук на щастието (Lucky Bamboo).

Всъщност това не е никакъв бамбук, а една от многото разновидности на драцената – драцена сандериана.

В Китай, където съблюдават учението Фън Шуй, се счита, че ако растението присъства в дома, късметът, щастието и успехът също ще дойдат непременно.

При това, за да се случи това, то трябва да расте в прозрачен съд с вода. Англичаните са пренесли растението по света и то и до днес носи тяхното име - Dracaena Lucky Bamboo.



Родина на драцената са тропическите области. Затова, въпреки прочутата си непретенциозност, в стаята щастливият бамбук изисква топлина и светлина, но без пряко слънчево припичане. Иначе с лекота понася сухия въздух и не се нуждае от пръскане с вода. С лекота растението ще вирее в съд с вода, но тъй като съдържанието на минерали във водата е съвсем ограничено, след време листата ще започнат да жълтеят.

Това може да се избегне, ако във водата се добавят разтворими подхранващи вещества за драцени.

И понеже такива не се намират лесно, по-добре е да засадим бамбука на щастието в обикновена почва за цветя, като осигурим много добър дренаж.

За целта трябва да напълним долната третина на саксията с дребен чакъл. През лятото се полива обилно, но се внимава в подложката да не се задържа вода. През зимата влагата се ограничава, но не се допуска почвата да пресъхне.Пресаждането става веднъж на 2 години.
Можем да размножим бамбука на щастието, като отрежем връхната му част и я потопим във вода, в която сме сложили няколко късчета дървени въглища. След около 3 месеца ще се появят корени и можем да засадим растението самостоятелно. А на мястото на отрязания връх от страничните пъпки ще израснат нови стъбла.

Макар че расте по-добре в почва, често се продава и дори отглежда натопена във вода. При това положение е добре водата да се сменя поне веднъж в седмицата. Много е важно да е мека.

Тайните на успехаСветлина: Обилна, без пряко слънце.
Вода: В зависимост от топлинните условия.
Влажност на въздуха: Няма значение.
Подхранване: С тор за драцени. От директната слънчева светлина или от прекалено твърда, варовита вода се получава пожълтяване на листата.

Вирее еднакво добре в кухнята, в банята или гостната.

Извиването на растението се получава, като се върти саксията спрямо източника на светлина. Друг начин е, чрез оформяне по желания начин с парче мека тел, което се маха след един сезон, или след като постигнем желания брой навивки.


С щастливия бамбук могат да се направят много красиви аранжировки на цветя и букети.


Можете да използвате и цветни камъчета, еко почва, и/или съчетание от всички тези съставки, за да направите една красива декорация за вашия дом или офис.