Откакто се заговори колко хубаво изглежда полезната градина нависоко, много градинари на балкони и тераси преминаха от пищното великолепие на цветята към пъстро-зеленото на подправките. Какъв зеленчук, какви билки да отглеждате на балкона или терасата в сандъчета или саксии и дали да засадите някои плодни дръвчета в големи съдове, зависи от мястото, както и от индивидуалните потребности. До стената може да се засадят пълзящи растения, като фасул и грах, но също и домати, които се възползуват от акумулираната в стената лятна топлина.
Във висящи саксии прекрасно виреят ягоди или коктейлни домати. Сандъчетата до предната част на парапета са предвидени за салата, спанак и невисоки билки. За високорастящи билки или зеленчуци, като розмарин, домати или селим, както и за плодни дръвчета е необходим голям съд и място на завет.
Най-обичаните едногодишни и многогодишни билки и зеленчуци се предлагат през пролетта като млади растения на седмичните пазари и в специализираните градини. Още по-голямо видово разнообразие предлагат продаваните семена, от които сами можете да отгледате растенията. За много от сортовете, специално разработени за съдова култура се намират по-често семена, отколкото предварително отгледани млади растения. Ниски плодни дръвчета за съдова култура може да се намерят в лесовъдните школи и специализираните градини. При поръчка или покупка попитайте дали сортът е самоопрашващ се или трябва да си набавите друг сорт за опрашване.
Отглеждането на билки и зеленчуци не е по-различно от това на цветята и храстите за балкона - грижите и презимуването зависят до голяма степен от месторастенето в страната на произхода, както и от растежа и вегетационния цикъл на съответното растение. Тъй като повечето от растенията са носители на аромат, а за развитието на ароматните и вкусови вещества по принцип е необходимо слънце и топлина, идеалният кухненски балкон трябва да има южно изложение. Много важна за ядливите растения е профилактичната и
биологична растителна защита. Проветривото място на съдовете и отглеждането съобразно вида предпазва тот болести и вредители и допринасят за това зеленчуците и билките да останат апетитни.
Сибирски лук
Allium schoenoprasum
Лукът е многогодишно растение, което достига около 30 см височина. Тръбовидните листа, които в зависимост от
сорта тънки или дебели, израстват от малки луковици. За да се бере скоро, трябва да се купят готови растения с добре вкоренени туфи. Чесновият лист не образува луковици (отглежда се като праза), кръстоска от праз и чесън с височина 40-50 см.
Период на цъфтене : Юни до Юли
Семейство : Liliaceae, лилиеви
Месторастение : глинесто-хумусна градинска пръст, обработена с траен тор преди засяването на растенията.
Отглеждането : Лукът се засява през пролетта (реколта през първата и следващите години), чесновият лист от март домай (реколта през първата и следващите години)
Поливане, торене : В периода на израстване се поддържа равномерно влажно. НЕ СЕ ДОПУСКА ЗАДЪРЖАНЕ НА ВОДА. От пролетта до есента се наторява през 2 седмици.
Други грижи : При беритба тръбовидни листа се изрязват до 3 см над земята исе изчаква, докато израстнат нови.
Презимуване: Растенията заедно със саксията се прибират на светло, прохладно и почти сухо. Ако имате градина, може да ги извадите от саксията и засадите в леха.
Вредители, болести : Листни въшки
Размножаване : Чрез семена през пролетта или чрез разделяне на коренището, към което са прикрепени луковиците през пролетта или есента.
Allium schoenoprasum
Лукът е многогодишно растение, което достига около 30 см височина. Тръбовидните листа, които в зависимост от
сорта тънки или дебели, израстват от малки луковици. За да се бере скоро, трябва да се купят готови растения с добре вкоренени туфи. Чесновият лист не образува луковици (отглежда се като праза), кръстоска от праз и чесън с височина 40-50 см.
Период на цъфтене : Юни до Юли
Семейство : Liliaceae, лилиеви
Месторастение : глинесто-хумусна градинска пръст, обработена с траен тор преди засяването на растенията.
Отглеждането : Лукът се засява през пролетта (реколта през първата и следващите години), чесновият лист от март домай (реколта през първата и следващите години)
Поливане, торене : В периода на израстване се поддържа равномерно влажно. НЕ СЕ ДОПУСКА ЗАДЪРЖАНЕ НА ВОДА. От пролетта до есента се наторява през 2 седмици.
Други грижи : При беритба тръбовидни листа се изрязват до 3 см над земята исе изчаква, докато израстнат нови.
Презимуване: Растенията заедно със саксията се прибират на светло, прохладно и почти сухо. Ако имате градина, може да ги извадите от саксията и засадите в леха.
Вредители, болести : Листни въшки
Размножаване : Чрез семена през пролетта или чрез разделяне на коренището, към което са прикрепени луковиците през пролетта или есента.
Градински копър
Anethum graveolens var. hortorum
Копърът образува стълбовидни корени (съдът трябва да бъде най-малко 20-25 см дълбок), пресаждането може да е проблематично дори при младите растения. те не трябва да бъдат по-големи от 15 см. Въпреки това едногодишното, високо над 1 м ароматно растение с фини перести листа и декоративни жълти съцветия подхожда на всеки кухненски балкон.
Период на цъфтене : Юли до август
Семейство : Umbelliferae сенникоцветни
Месторастение : Слънчево до полусенчесто, защитено от вятър.
Субстрат : Оптимална пръст, глинесто-хумусна хранителна градинска пръст с пясък в равни части. Примесва се с траен тор.
Отглеждане: след април се засява направо в съд с дълбочина най-малко 20 см и се покрива с леко с пръст-никне на тъмно. Семената покълват само при температура на почвата над 8 С. За да се избегнат трудности при пресаждането, семенаците се разреждат. Благодаприятно е да се засява между други растения, тъй като копърът обича съседи.
Поливане, торене : Пръстта не трябва никога да изсъхва, но не се допуска задържането на вода. Не се наторява.
Други грижи : Листенцата може да се берат постоянно, а семената се събират през август/ септември.
Презимуване : Не се налага.
Вредители, болести : Листни въшки.
Размножаване : чрез засяване през пролетта.
Anethum graveolens var. hortorum
Копърът образува стълбовидни корени (съдът трябва да бъде най-малко 20-25 см дълбок), пресаждането може да е проблематично дори при младите растения. те не трябва да бъдат по-големи от 15 см. Въпреки това едногодишното, високо над 1 м ароматно растение с фини перести листа и декоративни жълти съцветия подхожда на всеки кухненски балкон.
Период на цъфтене : Юли до август
Семейство : Umbelliferae сенникоцветни
Месторастение : Слънчево до полусенчесто, защитено от вятър.
Субстрат : Оптимална пръст, глинесто-хумусна хранителна градинска пръст с пясък в равни части. Примесва се с траен тор.
Отглеждане: след април се засява направо в съд с дълбочина най-малко 20 см и се покрива с леко с пръст-никне на тъмно. Семената покълват само при температура на почвата над 8 С. За да се избегнат трудности при пресаждането, семенаците се разреждат. Благодаприятно е да се засява между други растения, тъй като копърът обича съседи.
Поливане, торене : Пръстта не трябва никога да изсъхва, но не се допуска задържането на вода. Не се наторява.
Други грижи : Листенцата може да се берат постоянно, а семената се събират през август/ септември.
Презимуване : Не се налага.
Вредители, болести : Листни въшки.
Размножаване : чрез засяване през пролетта.
Босилек [/font]
Ocimum basilicum
Босилекът е едногодишно растение, което расте изправено и разклонено, с четириръбести стъбла и овални до продълговати-елипсовидни, шуплести извити листа, които имат пиперливо- сладък вкус и мирис.
Период на цъфтене : Юни до август
Семейство : Labiatae, устоцветни.
Произход : Тропическа Предна Азия
Месторастение : Силно слънчево, защитено от вятър и дъжд. Растението е изкючително топлолюбиво.Не се изнася навън преди юни. Босилекът започва да расте още при температура под 14 С.
Субстрат : Хумусна глинесто-песъчлива градинска пръст, опитмална пръст.
Отглеждане : През пролетта се засява върху субстрат. Не се покрива с пръст - никне на светло. Семеначетата с височина 10 см се засаждат на снопчета в саксии или сандъчета.
Поливане, торене : Субстратът не трябва да изсъхва, за да не изпадат листата. Наторява се през 4 седмици.
Други грижи : Върховете на издънките се изрязвт, за да се разклони по-добре.
Презимуване : Не се налага.
Вредители, болести : Листни въшки, увреждане на ръбовете налистата под влияние на студ, течение или прекалено много дъжд. Също и охлюви.
Разможаване : Чрез засяване през пролетта.
Ocimum basilicum
Босилекът е едногодишно растение, което расте изправено и разклонено, с четириръбести стъбла и овални до продълговати-елипсовидни, шуплести извити листа, които имат пиперливо- сладък вкус и мирис.
Период на цъфтене : Юни до август
Семейство : Labiatae, устоцветни.
Произход : Тропическа Предна Азия
Месторастение : Силно слънчево, защитено от вятър и дъжд. Растението е изкючително топлолюбиво.Не се изнася навън преди юни. Босилекът започва да расте още при температура под 14 С.
Субстрат : Хумусна глинесто-песъчлива градинска пръст, опитмална пръст.
Отглеждане : През пролетта се засява върху субстрат. Не се покрива с пръст - никне на светло. Семеначетата с височина 10 см се засаждат на снопчета в саксии или сандъчета.
Поливане, торене : Субстратът не трябва да изсъхва, за да не изпадат листата. Наторява се през 4 седмици.
Други грижи : Върховете на издънките се изрязвт, за да се разклони по-добре.
Презимуване : Не се налага.
Вредители, болести : Листни въшки, увреждане на ръбовете налистата под влияние на студ, течение или прекалено много дъжд. Също и охлюви.
Разможаване : Чрез засяване през пролетта.
Майорана
Origanum majorana
Майораната е издръжливо трайно растение, привлекателно за пчелите, но у нас се отглежда като едногодишно поради чуствителността му към студ.
Период на цъфтене: Юни до август
Семейство: Labiatae,устоцветни
Произход: Северна Африка, Югозападна Азия
Месторастене: Слънчево, топло и защитено от вятър.
Субстрат: Глинесто-песъчлива хумусна градинска пръст, оптимално пръст.
Отглеждане: От средата до края на март се засява вкъщи. Младите растения не се изнасят на открито преди края на май.
Вариант: През май се засява направи в сандъчета. Семеначетата не се покриват с пръст- никне на светло!
Поливане, торене: Младите растения не трябва да изсъхнат, докато израснат, а след това се поливат по-малко. Не се допуска задържане на вода. В периода на израстване се подхранват два пъти през 6 седмици.
Други грижи: Цветовете се отстраняват, за да има повече листа за откъсване.
Презимуване: През есента се прибира при температура под 5 С, тъй като растението е чуствително към студ. Оставя се на свело и прохладно, поилва се малко.
Вредители, болести : Рядко
Размножаване: Чрез засяване през пролетта или резници през пролетта или лятото.
Origanum majorana
Майораната е издръжливо трайно растение, привлекателно за пчелите, но у нас се отглежда като едногодишно поради чуствителността му към студ.
Период на цъфтене: Юни до август
Семейство: Labiatae,устоцветни
Произход: Северна Африка, Югозападна Азия
Месторастене: Слънчево, топло и защитено от вятър.
Субстрат: Глинесто-песъчлива хумусна градинска пръст, оптимално пръст.
Отглеждане: От средата до края на март се засява вкъщи. Младите растения не се изнасят на открито преди края на май.
Вариант: През май се засява направи в сандъчета. Семеначетата не се покриват с пръст- никне на светло!
Поливане, торене: Младите растения не трябва да изсъхнат, докато израснат, а след това се поливат по-малко. Не се допуска задържане на вода. В периода на израстване се подхранват два пъти през 6 седмици.
Други грижи: Цветовете се отстраняват, за да има повече листа за откъсване.
Презимуване: През есента се прибира при температура под 5 С, тъй като растението е чуствително към студ. Оставя се на свело и прохладно, поилва се малко.
Вредители, болести : Рядко
Размножаване: Чрез засяване през пролетта или резници през пролетта или лятото.
Риган
Origanum vulgare
Народът нарича ригана подправка за пица, тъй като той определя характерния вкус на популярния италиански специалитет.
Разширява се доста много, най-добре да се постави в плитък кашпа с голям диаметър.
Период на цъфтене : Юли до октомври
Семейство : Labiatae, устоцветни
Произход : Европа, Азия
Месторастение : Слънчево
Субстрат : Глинесто-песъчлива, слабо варовита градинска пръст, оптимална пръст.
Отглеждане : Засява се през февруари вкъщи и от началото на май се изнася на открито или през април - направо в съда.
Семената не се покриват с пръст - никне на светло.
Поливане, торене : В периода на израстване се полива малко, не се наторява.
Други грижи : Цветоносните стъбла понякога се изрязват, за да се образуват нови с листа и растението да остане по - компактно.
Презимуване : Възможно е неветровити райони в Европа на открито. Късно наесен се изрязва почти до земята и му се осигурява зимна защита.
Вариант : Немразовито и много светло.
Вредители, болести : Рядко
Размножаване : Засаждане през пролетта или чрез разделяне на стари растения.
Origanum vulgare
Народът нарича ригана подправка за пица, тъй като той определя характерния вкус на популярния италиански специалитет.
Разширява се доста много, най-добре да се постави в плитък кашпа с голям диаметър.
Период на цъфтене : Юли до октомври
Семейство : Labiatae, устоцветни
Произход : Европа, Азия
Месторастение : Слънчево
Субстрат : Глинесто-песъчлива, слабо варовита градинска пръст, оптимална пръст.
Отглеждане : Засява се през февруари вкъщи и от началото на май се изнася на открито или през април - направо в съда.
Семената не се покриват с пръст - никне на светло.
Поливане, торене : В периода на израстване се полива малко, не се наторява.
Други грижи : Цветоносните стъбла понякога се изрязват, за да се образуват нови с листа и растението да остане по - компактно.
Презимуване : Възможно е неветровити райони в Европа на открито. Късно наесен се изрязва почти до земята и му се осигурява зимна защита.
Вариант : Немразовито и много светло.
Вредители, болести : Рядко
Размножаване : Засаждане през пролетта или чрез разделяне на стари растения.
Салвия (градински чай)
Salvia officinalis
Вкусът е стрипчиво горчив. Салвията е от най-лековитите растения, освен това е своебразна кухнеска билка и дековативен полухраст.
Период на цъфтене: [/b]Юни до август
Семейство : Labiatae, устоцветни
Произход : Северна и Централна Испания, Южна Франция, Западна част на Балканския полуостров.
Месторастение : Слънчево, топло и защитено от вятър.
Субстрат : Глинесто-песъчлива варовикова градинска пръст, оптимална пръст.
Отглеждане : На открито се засява през април/май, а вкъщи е вазможно по-рано. Покриват се леко с пръст - никне на тъмно.
Поливане, торене : В периода на израстване се поддържа по-скоро сухо, отколко влажно. Наторява се през 4-6 седмици.
Други грижи : През есента се подрязва наполовина.
Презимуване : На открито със зимна защита. През пролетта може да се скъси още веднъж.
Вредители, болести : Брашнеста мана при влажна и сенчеста култура и субстрат с прекалено много торф.
Размоножаване : Засаждане през пролетта или чрез резници в края на лятото.
Salvia officinalis
Вкусът е стрипчиво горчив. Салвията е от най-лековитите растения, освен това е своебразна кухнеска билка и дековативен полухраст.
Период на цъфтене: [/b]Юни до август
Семейство : Labiatae, устоцветни
Произход : Северна и Централна Испания, Южна Франция, Западна част на Балканския полуостров.
Месторастение : Слънчево, топло и защитено от вятър.
Субстрат : Глинесто-песъчлива варовикова градинска пръст, оптимална пръст.
Отглеждане : На открито се засява през април/май, а вкъщи е вазможно по-рано. Покриват се леко с пръст - никне на тъмно.
Поливане, торене : В периода на израстване се поддържа по-скоро сухо, отколко влажно. Наторява се през 4-6 седмици.
Други грижи : През есента се подрязва наполовина.
Презимуване : На открито със зимна защита. През пролетта може да се скъси още веднъж.
Вредители, болести : Брашнеста мана при влажна и сенчеста култура и субстрат с прекалено много торф.
Размоножаване : Засаждане през пролетта или чрез резници в края на лятото.
Магданоз
Petroselinum crispum ssp crispum
Двугодишния магданоз е сред най-употребяваните кухненски подправки наред копър и други.
Листата му, които в зависомост от сртоа са къдрави или гладки, тройно изрязани, имат горчив аромат.
Листата на гладките сортове са по- ароматни от тези на къдравите.
Период на цъфтене: Юни до юли
Семейство : Umbelliferae, сенникоцветни.
Произход: Средиземноморието
Месторастене : Светло до полусенчесто
Субстрат : Глинесто-хумусна пропусклива градинска пръст, оптимална пръст. Обогатява се сминерално брашно или се наръсва с бигор.
Отглеждане : Засява се през март направо в съда. Семената се покриват леко с пръст - никне на тъмно. През април
се изнася на открито.
Поливане, торене : Поддържа се винаги влажно, но не мокро. Наторява се слабо през 14 дни.
Други грижи : няма
Презимуване : На открито със зимна защита или на закрито - светло и прохладно. Поддържа се леко влажно.
Вредители, болести : Листни въшки
Размножаване : Засаждане през пролетта
Petroselinum crispum ssp crispum
Двугодишния магданоз е сред най-употребяваните кухненски подправки наред копър и други.
Листата му, които в зависомост от сртоа са къдрави или гладки, тройно изрязани, имат горчив аромат.
Листата на гладките сортове са по- ароматни от тези на къдравите.
Период на цъфтене: Юни до юли
Семейство : Umbelliferae, сенникоцветни.
Произход: Средиземноморието
Месторастене : Светло до полусенчесто
Субстрат : Глинесто-хумусна пропусклива градинска пръст, оптимална пръст. Обогатява се сминерално брашно или се наръсва с бигор.
Отглеждане : Засява се през март направо в съда. Семената се покриват леко с пръст - никне на тъмно. През април
се изнася на открито.
Поливане, торене : Поддържа се винаги влажно, но не мокро. Наторява се слабо през 14 дни.
Други грижи : няма
Презимуване : На открито със зимна защита или на закрито - светло и прохладно. Поддържа се леко влажно.
Вредители, болести : Листни въшки
Размножаване : Засаждане през пролетта
Розмарин
Rosmarinus officinalis
Вечнозелен храст, който при добро поддържане може да стане голям и да достигне дълбока старост.
Достига височина 2 метра на открито и образува иглоподни листоа, които отдогоре са
синкавозелени, а отдолу сребрести и мъхести. Излъчва сладникав, леко камфоров аромат, а листата му имат стипчивогорчив вкус.
Период на цъфтене : Май до юни
Семейство : Labiatae, устоцветни
Произход : Средиземноморието
Месторастене : Слънчево, горещо и защитено от вятър. Горещината стимулира аромата.
Субстрат : Глинесто-песъчлива, хумусна, не много тежка градинска пръст, оптимална пръст. Към тежката пръст се добавя доста торф или пясък.
Отглеждане : Засяването е много сложно. най-добре е да се купят предварително отгледани млади растения.
Поливане, торене : В периода на израстването се полива малко, но не трябва да изсъхва напълно. От март до август се наторява всеки месец. Благоприятни са калиевите торове.
Други грижи : След като прецъфти, растението може да се подреже
Презимуване : Прибира се при температура -5 С, зимува на немразовито и светло. Редовно се проветрява и се полива малко. След късните майски застудявание се изнася отново на открито.
Вредители, болести : Рядко
Размножаване : Чрез резници през юли/август или засяване в ранна пролет.
Rosmarinus officinalis
Вечнозелен храст, който при добро поддържане може да стане голям и да достигне дълбока старост.
Достига височина 2 метра на открито и образува иглоподни листоа, които отдогоре са
синкавозелени, а отдолу сребрести и мъхести. Излъчва сладникав, леко камфоров аромат, а листата му имат стипчивогорчив вкус.
Период на цъфтене : Май до юни
Семейство : Labiatae, устоцветни
Произход : Средиземноморието
Месторастене : Слънчево, горещо и защитено от вятър. Горещината стимулира аромата.
Субстрат : Глинесто-песъчлива, хумусна, не много тежка градинска пръст, оптимална пръст. Към тежката пръст се добавя доста торф или пясък.
Отглеждане : Засяването е много сложно. най-добре е да се купят предварително отгледани млади растения.
Поливане, торене : В периода на израстването се полива малко, но не трябва да изсъхва напълно. От март до август се наторява всеки месец. Благоприятни са калиевите торове.
Други грижи : След като прецъфти, растението може да се подреже
Презимуване : Прибира се при температура -5 С, зимува на немразовито и светло. Редовно се проветрява и се полива малко. След късните майски застудявание се изнася отново на открито.
Вредители, болести : Рядко
Размножаване : Чрез резници през юли/август или засяване в ранна пролет.
Градинска мащерка
Thymus vulgaris
Различават се немска или зимна мащерка, която, засадена свободно, е устойчива през зимата, и френска или лятна мащерка, чуствителна към студ. Ако засадите мащерката до други растения то ще отблъснете листните въшки заради силния аромат на мащерката.
Период на цъфтене : Юни до септември
Семейство : Labiatae, устоцветни
Произход : Западното Средиземноморие до Югоизточна Италия
Месторастене : Слънчево и горещо
Субстрат : Глинесто-песъчлива хумусна градинска пръст, оптимална пръст. Обича варовик. Субстратът се смесва с малко минерално брашно.
Отглеждане : Засява се от март до май - никне на светло. По-добре е да се купят предварително отгледани млади растения.
Поливане, торене : В периода на израстване се полива малко, тъй като растението понася суша. Презимувалите растения се наторяват веднъж през април и след първото подрязване.
Други грижи : Няма
Презимуване : На светло и прохладно, почти сухо. През пролетта се подрязва, за да пусне нови издънки.
Вредители, болести : Няма
Размножаване : Чрез резници или отводи пред лятото, а по-старите растения през пролетта чрез разделяне.
Thymus vulgaris
Различават се немска или зимна мащерка, която, засадена свободно, е устойчива през зимата, и френска или лятна мащерка, чуствителна към студ. Ако засадите мащерката до други растения то ще отблъснете листните въшки заради силния аромат на мащерката.
Период на цъфтене : Юни до септември
Семейство : Labiatae, устоцветни
Произход : Западното Средиземноморие до Югоизточна Италия
Месторастене : Слънчево и горещо
Субстрат : Глинесто-песъчлива хумусна градинска пръст, оптимална пръст. Обича варовик. Субстратът се смесва с малко минерално брашно.
Отглеждане : Засява се от март до май - никне на светло. По-добре е да се купят предварително отгледани млади растения.
Поливане, торене : В периода на израстване се полива малко, тъй като растението понася суша. Презимувалите растения се наторяват веднъж през април и след първото подрязване.
Други грижи : Няма
Презимуване : На светло и прохладно, почти сухо. През пролетта се подрязва, за да пусне нови издънки.
Вредители, болести : Няма
Размножаване : Чрез резници или отводи пред лятото, а по-старите растения през пролетта чрез разделяне.
Джоджен
Mentha viridis L.
Листата и цветовете на джоджена се употребяват пресни или изсушени, като подправка за ястия или салати. Те придават на ястието освежаващ вкус и приятен аромат, поради съдържанието си на етерично масло. В пресните листа се съдържат витамин С и Р и провитамин А.
Джодженът засилва отделянето на стомашно чревни скокове, подобрява апетита и намалява образуването на газовете в червата. Добавен в сурово прясно мляко, той го предпазва от прокискване.
Сушене на джоджена: За сушене джодженът се бере на 2 пъти - когато цъфти и късно през есента. Отрязаните стръкове се измиват, отцеждат се, навързват се на малки китки и се окачват под навес ( на сенчесто място). След пълното им изсушаване листата се оронват и се поставят в стъклени буркани или пластмасови кутии, които се държат на сухо място.
Период на цъфтене : Юни до август
Семейство : сем.Устоцветни (Labiatae)
Месторастение : навсякъде
Поливане, торене : Не трябва да е мокро, но трябва да е винаги влажно. Издържа и на засушаване, но не е желателно.
Други грижи : Върховете на издънките се изрязват, за да се разклони по-добре.
Презимуване : Не се налага.
Вредители, болести : Листни въшки - рядко.
Разможаване : Чрез засяване през пролетта на семена, или чрез разделяне на стари растения - коренища.
Mentha viridis L.
Листата и цветовете на джоджена се употребяват пресни или изсушени, като подправка за ястия или салати. Те придават на ястието освежаващ вкус и приятен аромат, поради съдържанието си на етерично масло. В пресните листа се съдържат витамин С и Р и провитамин А.
Джодженът засилва отделянето на стомашно чревни скокове, подобрява апетита и намалява образуването на газовете в червата. Добавен в сурово прясно мляко, той го предпазва от прокискване.
Сушене на джоджена: За сушене джодженът се бере на 2 пъти - когато цъфти и късно през есента. Отрязаните стръкове се измиват, отцеждат се, навързват се на малки китки и се окачват под навес ( на сенчесто място). След пълното им изсушаване листата се оронват и се поставят в стъклени буркани или пластмасови кутии, които се държат на сухо място.
Период на цъфтене : Юни до август
Семейство : сем.Устоцветни (Labiatae)
Месторастение : навсякъде
Поливане, торене : Не трябва да е мокро, но трябва да е винаги влажно. Издържа и на засушаване, но не е желателно.
Други грижи : Върховете на издънките се изрязват, за да се разклони по-добре.
Презимуване : Не се налага.
Вредители, болести : Листни въшки - рядко.
Разможаване : Чрез засяване през пролетта на семена, или чрез разделяне на стари растения - коренища.
Целина (кервиз)
Apium graveolens
Целината е двугодишно тревисто растение, използвано като зеленчук и подправка. Има набраздено стъбло с клиновидни листа. Коренът е месест, образува глава. За храна се използват листата, стъблата и коренът. Има различни култивирани разновидности — например с дебели и сочни стъбла или с добре развит корен.
В кореноплода и в листата на целината се съдържат големи количества етерични масла, които и придават своеобразен вкус и аромат. Целината възбужда апетита и подобрява храносмилането. Известно е също благоприятното въздействие на целината върху ендокринната и нервната система, върху обмяната на веществата. Високо съдържание на калиеви соли. Ефектно средство срещу подагра и ревматизъм, при склонност към образуване на камъни в бъбреците и жлъчката.
В листата и стъблата на целината се съдържат 1.5 пъти повече минерални соли, отколкото в главите. Листата на целината са много по-богати и на каротин в сравнение с кореноплода и. Листата наесен не трябва да се изхвърлят, а се консервират.
Консервиране на листа от целина: листата се измиват добре и отцеждат. Разбъркват се с 1/5 (като грамаж) готварска сол и се напластяват в стъклен буркан, като най-отгоре се посипват само със сол.
Сушене на листа от целина : Листата се измиват, разстилат се върху дъска или маса и се оставят да изсъхнат на сянка. След 36-48 часа се привързват на китки без да се пристягат и се окачват на сенчест омясто до пълното им изсушаване. Съхраняват се в полиетиленови или целофанови торбички, които се държат на сухо място.
Сушене на кореноплода : Измива се хубаво с четка и обелва. Нарязва се на дребни кубчета (или настъргва на едро ренде) и разстила на хартия на тънко и на сенчесто място, за да изсъхне. Прибира се на сухо място.
Семейство : Сенникоцветни (Apiaceae)
Месторастение : навсякъде вирее добре.
Поливане, торене : трябва да е винаги влажно, но не мокро
Други грижи : не се налагат
Презимуване : Не се налага.
Вредители, болести : Листни въшки, увреждане на ръбовете налистата под влияние на студ, течение или прекалено много дъжд. Също и охлюви.
Разможаване : Чрез засяване през пролетта или разделяне на стари корени
Apium graveolens
Целината е двугодишно тревисто растение, използвано като зеленчук и подправка. Има набраздено стъбло с клиновидни листа. Коренът е месест, образува глава. За храна се използват листата, стъблата и коренът. Има различни култивирани разновидности — например с дебели и сочни стъбла или с добре развит корен.
В кореноплода и в листата на целината се съдържат големи количества етерични масла, които и придават своеобразен вкус и аромат. Целината възбужда апетита и подобрява храносмилането. Известно е също благоприятното въздействие на целината върху ендокринната и нервната система, върху обмяната на веществата. Високо съдържание на калиеви соли. Ефектно средство срещу подагра и ревматизъм, при склонност към образуване на камъни в бъбреците и жлъчката.
В листата и стъблата на целината се съдържат 1.5 пъти повече минерални соли, отколкото в главите. Листата на целината са много по-богати и на каротин в сравнение с кореноплода и. Листата наесен не трябва да се изхвърлят, а се консервират.
Консервиране на листа от целина: листата се измиват добре и отцеждат. Разбъркват се с 1/5 (като грамаж) готварска сол и се напластяват в стъклен буркан, като най-отгоре се посипват само със сол.
Сушене на листа от целина : Листата се измиват, разстилат се върху дъска или маса и се оставят да изсъхнат на сянка. След 36-48 часа се привързват на китки без да се пристягат и се окачват на сенчест омясто до пълното им изсушаване. Съхраняват се в полиетиленови или целофанови торбички, които се държат на сухо място.
Сушене на кореноплода : Измива се хубаво с четка и обелва. Нарязва се на дребни кубчета (или настъргва на едро ренде) и разстила на хартия на тънко и на сенчесто място, за да изсъхне. Прибира се на сухо място.
Семейство : Сенникоцветни (Apiaceae)
Месторастение : навсякъде вирее добре.
Поливане, торене : трябва да е винаги влажно, но не мокро
Други грижи : не се налагат
Презимуване : Не се налага.
Вредители, болести : Листни въшки, увреждане на ръбовете налистата под влияние на студ, течение или прекалено много дъжд. Също и охлюви.
Разможаване : Чрез засяване през пролетта или разделяне на стари корени
Чубрица
Satureja hortensis
Едногодишно тревисто растение. Една от малкото подправки, които при сушене добиват по-интензивен аромат. Основна съствка на българската шарена сол.
Дошла е вероятно от Близкия изток. Нейното научно име Satureja произхожда от името на езическите Божества сатири, на които се приписвало между другото и чревоугодничество.
В листата и цветовете на чубрицата се съдържат етерични масла и танинови вещества. В листата се съдържат още витамин С, Р и провитамин А.
Чубрицата стимулира отделянето на стомашен сок, намалява образуването на газове в червата и усилва апетита. Тя оказва бактерицидно, слабодиуретично, потогонно и противоглистно действие. Прилага се с добър ефект при стомашно-чревни разстройства и повръщане. Приема се под формата на запарка. Градинската чубрица е едногодишно растение с малки зелени листа и розови цветове. Балканската чубрица е вечнозелено многогодишно растение. И двете обичат слънце и добре оттичаща се почва.
Сушене на чубрица : Чубрицата се изскубва с корен в началото на цъфтежа и, измива се, отцежда и се окачва на сянка на проветриво място. Листата от изсушените листа се оронват и се съхраняват в подходяща плътно затваряща се опаковка, която се държи на сухо място.
Период на цъфтене : юли-август
Семейство : сем.Устноцветни (Labiatae)
Месторастение : По сухите каменисти склонове на всички наши планини, предимно на варовик
Използваема част: Надземната част брана преди, през време или след цъвтежа.
Поливане, торене : Не трябва да е мокро, но трябва да е винаги влажно. Издържа и на засушаване
Вредители, болести : Листни въшки - рядко
Разможаване : Чрез засяване през пролетта на семена, които след това се разсаждат на разстояние не по-малко от 20см едно от друго. В диво състояние чубрицата е издръжливо растение и се разпространява чрез семената, разнасяни от вятъра.
Satureja hortensis
Едногодишно тревисто растение. Една от малкото подправки, които при сушене добиват по-интензивен аромат. Основна съствка на българската шарена сол.
Дошла е вероятно от Близкия изток. Нейното научно име Satureja произхожда от името на езическите Божества сатири, на които се приписвало между другото и чревоугодничество.
В листата и цветовете на чубрицата се съдържат етерични масла и танинови вещества. В листата се съдържат още витамин С, Р и провитамин А.
Чубрицата стимулира отделянето на стомашен сок, намалява образуването на газове в червата и усилва апетита. Тя оказва бактерицидно, слабодиуретично, потогонно и противоглистно действие. Прилага се с добър ефект при стомашно-чревни разстройства и повръщане. Приема се под формата на запарка. Градинската чубрица е едногодишно растение с малки зелени листа и розови цветове. Балканската чубрица е вечнозелено многогодишно растение. И двете обичат слънце и добре оттичаща се почва.
Сушене на чубрица : Чубрицата се изскубва с корен в началото на цъфтежа и, измива се, отцежда и се окачва на сянка на проветриво място. Листата от изсушените листа се оронват и се съхраняват в подходяща плътно затваряща се опаковка, която се държи на сухо място.
Период на цъфтене : юли-август
Семейство : сем.Устноцветни (Labiatae)
Месторастение : По сухите каменисти склонове на всички наши планини, предимно на варовик
Използваема част: Надземната част брана преди, през време или след цъвтежа.
Поливане, торене : Не трябва да е мокро, но трябва да е винаги влажно. Издържа и на засушаване
Вредители, болести : Листни въшки - рядко
Разможаване : Чрез засяване през пролетта на семена, които след това се разсаждат на разстояние не по-малко от 20см едно от друго. В диво състояние чубрицата е издръжливо растение и се разпространява чрез семената, разнасяни от вятъра.
