Антуриум (Anthurium)
Семейство Змиярникови (Araceae)
Родината на антуриумите е Южна Америка.Известни са около 800 вида.Много от тях се отличават с изключителна красота на цветовете или пищност на листата. Листата са големи, жилави, блестящи, с различна форма, на тънки дръжки.В стайни условия се отглеждат предимно А. andreanum, А. scherzerianum и A. crystallinum.
Anthurium andreanum – голямо растение, до 70-90 см височина. На стъблата се образуват многочислени въздушни корени, които се развиват напълно само при много висока въздушна влажност или при полягане на стъблото върху субстрата. Цветовете се образуват в пазвите на листата всяка година и издържат доста дълго време. Съществуват сортове с бели, розови, оранжеви и червени съцветия. Листата са продълговато-сърцевидни. По-добре се чувстват в оранжерия или зимна градина.
Anthurium scherzerianum – добър избор за отглеждане в домашни условия. По правило присъцветните спати са ярко червени (има бяла разновидност - album). Растението достига 30 см височина. Има ланцетно издължени, продълговати или елипсовидни, заострени на върха листа и завит на спирала цветонос.
Anthurium crystallinum – отглежда се като листно декоративно растение. Окраската на листата с възрастта се сменя от бронзово-пурпурен до тъмнозелен, има сребристи жилки с кристален блясък.
СЪВЕТИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ
Субстрат:Едно от най-важните условия за успешно отглеждане на антуриум се явява правилният избор на субстрат. Той трябва добре да държи растението, да съхранява влагата и хранителните вещества, да просъхва лесно и да е въздухопропусклив. При това не трябва бързо да се разлага, сляга и уплътнява.Ето няколко „рецепти” : Кисела почва за азалии се смесва с торф, керамзит, сфагнум и борови кори. Почва за бегонии + сфагнум + перлит. 1 част листовка, 1 част торф, 1 част почва от иглолистни, 1/2 част пясък с добавяне на борови кори и дървени въглени. Задължително добър дренаж.
Осветеност:Антуриумът има нужда от много светлина, но не обича преки слънчеви лъчи. В някои ръководства твърдят, че антуриумът издържа на сянка и може да расте добре на оскъдна светлина. В такъв случай растението ще бъде с непривлекателен външен вид и няма да цъфти. За антуриумът са подходящи всички изложения освен южно, като се взема предвид височината на етажа, но ако няма друга възможност, то тогава трябва да е на поне 30-50 см от южния прозорец и той трябва да се затъмнява.
Поливане:Умерено по време на активен растеж, но редовно, т.е. когато просъхне горния слой. Поливането е добре да става с мека вода (преварена или дъждовна). Съществува мнение, че почвата трябва да е постоянно влажна.Това е най-честата грешка - преовлажняването на субстрата води до бързо загниване на корените и гибел на растението. Застояването на вода в подложката на саксията е недопустимо, тя трябва да се излива след поливането. Златното правило-по-добре да засушиш, отколкото да преполееш.
Влажност на въздуха:АНТУРИУМЪТ РАСТЕ ДОБРЕ И ЦЪФТИ ПРИ ВИСОКА ВЛАЖНОСТ НА ВЪЗДУХА. Препоръчва се редовно (сутрин и вечер) пулверизиране. Също така може да се обтриват стъблата с влажен сфагнум. За предпочитане е да не се пръскат цветовете, защото се получават грозни кафяви петна.
Торене:От март до август растението се подхранва веднъж на две седмици със слаб разтвор за листно декоративни, а след това за цъфтящи.
Температура:Не по-ниска от 18С в условията на висока въздушна влажност. Температурата на почвата не трябва да е по-ниска от тази на околната среда, затова за предпочитане са пластмасовите саксии пред керамичните.
Размножаване:Чрез делене на възрастните екземпляри или с резници за пълзящите видове. Възможно е и размножаване със семена. След кръстосано опрашване(за това трябва да имате две едновременно цъфтящи растения), семената съзряват за около осем седмици, след което трябва да се посеят незабавно, иначе губят кълняемост.
Пресаждане:Веднъж на две години, през пролетта.
Вредители, болести:Обичайно антуриумите не боледуват много и не ги нападат често вредители. Най-често това са щитоносни и лъжещитоносни въшки, които искат сериозна борба за отстраняването им, защото се размножават бързо. При сух въздух може да се появят и акари. Също така растенията страдат от преовлажняване и лош дренаж, което води до загниване на кореновата система. При ниски температури и преовлажняване корените и стъблата загниват, появява се антракноза - при нея краищата на листата започват да съхнат, а при силно поражение се изтощават и отмират. Борбата с тези заболявания трябва да започне при първите признаци, а може да се провежда и профилактика със системен фунгицид.
Семейство Змиярникови (Araceae)
Родината на антуриумите е Южна Америка.Известни са около 800 вида.Много от тях се отличават с изключителна красота на цветовете или пищност на листата. Листата са големи, жилави, блестящи, с различна форма, на тънки дръжки.В стайни условия се отглеждат предимно А. andreanum, А. scherzerianum и A. crystallinum.
Anthurium andreanum – голямо растение, до 70-90 см височина. На стъблата се образуват многочислени въздушни корени, които се развиват напълно само при много висока въздушна влажност или при полягане на стъблото върху субстрата. Цветовете се образуват в пазвите на листата всяка година и издържат доста дълго време. Съществуват сортове с бели, розови, оранжеви и червени съцветия. Листата са продълговато-сърцевидни. По-добре се чувстват в оранжерия или зимна градина.
Anthurium scherzerianum – добър избор за отглеждане в домашни условия. По правило присъцветните спати са ярко червени (има бяла разновидност - album). Растението достига 30 см височина. Има ланцетно издължени, продълговати или елипсовидни, заострени на върха листа и завит на спирала цветонос.
Anthurium crystallinum – отглежда се като листно декоративно растение. Окраската на листата с възрастта се сменя от бронзово-пурпурен до тъмнозелен, има сребристи жилки с кристален блясък.
СЪВЕТИ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ
Субстрат:Едно от най-важните условия за успешно отглеждане на антуриум се явява правилният избор на субстрат. Той трябва добре да държи растението, да съхранява влагата и хранителните вещества, да просъхва лесно и да е въздухопропусклив. При това не трябва бързо да се разлага, сляга и уплътнява.Ето няколко „рецепти” : Кисела почва за азалии се смесва с торф, керамзит, сфагнум и борови кори. Почва за бегонии + сфагнум + перлит. 1 част листовка, 1 част торф, 1 част почва от иглолистни, 1/2 част пясък с добавяне на борови кори и дървени въглени. Задължително добър дренаж.
Субстрат:Едно от най-важните условия за успешно отглеждане на антуриум се явява правилният избор на субстрат. Той трябва добре да държи растението, да съхранява влагата и хранителните вещества, да просъхва лесно и да е въздухопропусклив. При това не трябва бързо да се разлага, сляга и уплътнява.Ето няколко „рецепти” : Кисела почва за азалии се смесва с торф, керамзит, сфагнум и борови кори. Почва за бегонии + сфагнум + перлит. 1 част листовка, 1 част торф, 1 част почва от иглолистни, 1/2 част пясък с добавяне на борови кори и дървени въглени. Задължително добър дренаж.
Осветеност:Антуриумът има нужда от много светлина, но не обича преки слънчеви лъчи. В някои ръководства твърдят, че антуриумът издържа на сянка и може да расте добре на оскъдна светлина. В такъв случай растението ще бъде с непривлекателен външен вид и няма да цъфти. За антуриумът са подходящи всички изложения освен южно, като се взема предвид височината на етажа, но ако няма друга възможност, то тогава трябва да е на поне 30-50 см от южния прозорец и той трябва да се затъмнява.
Поливане:Умерено по време на активен растеж, но редовно, т.е. когато просъхне горния слой. Поливането е добре да става с мека вода (преварена или дъждовна). Съществува мнение, че почвата трябва да е постоянно влажна.Това е най-честата грешка - преовлажняването на субстрата води до бързо загниване на корените и гибел на растението. Застояването на вода в подложката на саксията е недопустимо, тя трябва да се излива след поливането. Златното правило-по-добре да засушиш, отколкото да преполееш.
Влажност на въздуха:АНТУРИУМЪТ РАСТЕ ДОБРЕ И ЦЪФТИ ПРИ ВИСОКА ВЛАЖНОСТ НА ВЪЗДУХА. Препоръчва се редовно (сутрин и вечер) пулверизиране. Също така може да се обтриват стъблата с влажен сфагнум. За предпочитане е да не се пръскат цветовете, защото се получават грозни кафяви петна.
Торене:От март до август растението се подхранва веднъж на две седмици със слаб разтвор за листно декоративни, а след това за цъфтящи.
Температура:Не по-ниска от 18С в условията на висока въздушна влажност. Температурата на почвата не трябва да е по-ниска от тази на околната среда, затова за предпочитане са пластмасовите саксии пред керамичните.
Размножаване:Чрез делене на възрастните екземпляри или с резници за пълзящите видове. Възможно е и размножаване със семена. След кръстосано опрашване(за това трябва да имате две едновременно цъфтящи растения), семената съзряват за около осем седмици, след което трябва да се посеят незабавно, иначе губят кълняемост.
Пресаждане:Веднъж на две години, през пролетта.
Вредители, болести:Обичайно антуриумите не боледуват много и не ги нападат често вредители. Най-често това са щитоносни и лъжещитоносни въшки, които искат сериозна борба за отстраняването им, защото се размножават бързо. При сух въздух може да се появят и акари. Също така растенията страдат от преовлажняване и лош дренаж, което води до загниване на кореновата система. При ниски температури и преовлажняване корените и стъблата загниват, появява се антракноза - при нея краищата на листата започват да съхнат, а при силно поражение се изтощават и отмират. Борбата с тези заболявания трябва да започне при първите признаци, а може да се провежда и профилактика със системен фунгицид.
0 comments:
Post a Comment