Познати са два вида фрезии, които се срещат главно в Южна Африка. От кръстосването на F. refracta с F. armstrongii е създаден културният вид F. hybrida, с доста по-едри цветове - до 6 см, в съцветия по 10-12 и височина 60-80 см. Листата са мечовидни, а цветчетата - фуниевидни и с различна окраска - от бяла, през различни нюанси на жълто, оранжево, червено, лилаво. Цъфти масово през февруари.
Фрезията е изключително изящна, невероятно ароматна и кичеста. Носи посланието на младост, свежест, свобода, и наред с това на елегантност, знатност и изтънченост.
Уханието им, едновременно нежно и силно, ги прави бързо много популярни, макар че едва в края на ХІХ в. (1880 г.) са пренесени от Южна Африка в Европа.
Носят името на немския ботаник и лекар Friedrich Heinrich Theodor Freese (1795-1876). Казват, че това са любимите цветя на Елена Рьорих, която свързвала уханието им с присъствието на божественото в земния живот. За разлика от повечето други цветя, най-силно ухаят не белите фрезии, а розовите и червените.
Отглеждането й като промишлена култура започва в началото на ХХ век, но едва през 50-години фрезията навлиза в много страни и става любимо цвете на мнозина. По това време особено популярен подарък за рожден ден става сребриста ваза с фрезии. Познати са два вида фрезии, които се срещат главно в Южна Африка. От кръстосването на F. refracta (описана през 1816 г.) с F. armstrongii е създаден културният вид F. hybrida, с доста по-едри цветове - до 6 см, в съцветия по 10-12 и височина 60-80 см. Избирайте стръкове с прави стъбла и поне седем пъпки, като 1-2 от тях трябва да са отворени. Преди да поставите цветята във вазата, ги подрежете с остър нож под вода. За да са по-трайни, във водата добавете малко захар. За да се отворят останалите пъпки, отстранявайте прецъфтелите цветове.
Благодарение на усилената селекция днес са познати над 200 вида фрезии. Фрезиите са особено популярни в Холандия и Франция. Представете си цял оранжериен ухаещ цветен блок.
Почва
За съжаление, обаче, фрезията не се отглежда много лесно в домашни условия. Като всяка принцеса с родословие, тя е капризна и нежна. Изисква лека, пропусклива почва. Подходящи са смеска от торф и пясък или добре разложен оборски тор. Трябва да се знае, че растението не понася солена и кисела почва. Киселинността може да се промени като в почвената смес се сложи и малко негасена вар или стрит тебешир.
Фрезията изисква лека, пропусклива почва с голямо количество органични вещества. Подходяща за отглеждане е почвена смеска от торф и малко пясък.
Светлина
Фрезия е много капризна към светлината. Отглежда се в полусветли, добре проветриви помещения при температура 12-16º, която с появата на пъпките е хубаво да се повиши на 18º. Полива се умерено. Ако пък отглеждате вашата фрезия в градина, тя трябва да е на някое скрито от преките слънчеви лъчи място, тъй като обича полусянката. Почвата трябва да е рохкава и отцедлива.
Размножаване
Размножаването на фрезията става чрез семена или луковици. Ясно е, че със семена процесът е много по-дълъг и много по-трудоемък. Първо се засяват в сандъчета, които се държат при температура 23-25 градуса, след като поникнат растенията се пикират, подхранват и отново пресаждат. Целия този процес отнема година.
Докато, ако използваме луковици ще стане много по-лесно и много по-бързо. Луковиците се засаждат през месец май и през август вече се радваме на първите цъфнали стръкчета. Обаче е необходимо редовно поливане и подхранване. За предпочитане е фрезиите да се засаждат в сандъчета или саксии, тъй като както виждате, изискват много грижи и внимание. Разбира се добрите градинари успяват да отгледат фрезии и навън, но лично аз претърпях цветно фиаско при опита да засадя едно пакетче с луковици в градината. От цяло пакетче нито едно цъфнало цвете. В градината се щурат всякакви червейчета, охлювчета и други гадинки, с които не винаги успяваме да се справим, а пък те от своя страна все успяват да си гризнат по нещо. А явно някои от тях са и любители на сладки луковички. Понякога се случва да засадиш някоя луковичка на едно място, а след време виждаш цветето цъфнало на съвсем друго място.
Но ако не успеем да отгледаме фрезия сами, то лесно можем да поправим грешката като си купим рязан цвят и го аранжираме в подходящи вази. Ще ни ухае на свежо и ще ни зарежда с оптимизъм и настроение през цялата пролет.
Фрезията изисква лека, пропусклива почва с голямо количество органични вещества. Подходяща за отглеждане е почвена смеска от торф и малко пясък.
Фрезия е много капризна към светлината. Отглежда се в полусветли, добре проветриви помещения при температура 12-16º, която с появата на пъпките е хубаво да се повиши на 18º. Полива се умерено. Ако пък отглеждате вашата фрезия в градина, тя трябва да е на някое скрито от преките слънчеви лъчи място, тъй като обича полусянката. Почвата трябва да е рохкава и отцедлива.
Размножаването на фрезията става чрез семена или луковици. Ясно е, че със семена процесът е много по-дълъг и много по-трудоемък. Първо се засяват в сандъчета, които се държат при температура 23-25 градуса, след като поникнат растенията се пикират, подхранват и отново пресаждат. Целия този процес отнема година.
В почвата фрезията оформя по няколко яйцевидно-конични луковици. Луковица е дребна, покрита с тънки свтлокафяви люспи. Листата са линейни, 15-20 см. Дълги и 1-1-1,5 см широки, с изпъкнала централна жилка; стъблото е голо. Цветовете са 2-5, разположени в едностранно, слабо разклонено съцветие. Цветовете са силно ароматни, фуниевидни, 3-5 см дълги, като тръбичката на цвета е тясна при основата и силно разширена по-нагоре. Баграта им бива бяла, различни нюанси на жълто, оранжево, червено, лилаво. Интересно е да се знае, че семената на жълтите сортове са по-едри, а на сините – по-дребни. Семенните кутийки са малки, тригнездни, с много тъмнокафяви семена.
Фрезията проявява високи изисквания по отношение на светлината. Когато тя не достига, растенията се изтеглят и грозно се разкривяват. Към топлината изискванията се променят. По време на растежа оптималната температура е 8-12oС, при бутонизацията 12-15oС. Ако температурата в този период е доста по-висока, растежът е буен, а цъфтежът се забавя. Температура под 9oС също влияе потискащо. Трябва да се знае,че деформациите, които се получават от неправилен температурен режим, са пагубни.
Растенията са много взискателни и по отношение на високата въздушна влажност. В началото тя трябва да е над 50%, а по-късно се намалява. При по-висока влажност на въздуха има опасност от поява на сиво гниене. Почвите, в които се отглежда фрезията, трябва да са леки, пропускливи. Сместа се съставя от торф или добре разложен оборски тор, чимова почва и пясък. Важно е да се знае, че не понася засоляване, както и кисела реакция. Киселинността се коригира, като в смеската се включва малко негасена вар или тебешир.
http://zeleno.bg
0 comments:
Post a Comment