Есенните цветя - Хризантеми

Хризантемите са едни от най-популярните есенни цветя. Те са в разцвета си с красиви ярки цветове, тогава, когато в градината  е станало малко скучно.

Засаждане, място и почва

На мястото, което сте избрали за хризантемите, трябва да има поне половин ден силно слънце.

Почвата трябва да е богата, по възможност не глинеста и да се отцежда добре - това е единственото задължително изискване, на което трябва да отговаря тя - в противен случай, растението расте вяло.

Мястото задължително трябва да е светло. Ако не получава достатъчно светлина, хризантемата ще е издължена, с тънки клони и ще цъфти много късно през есента. В почвата добавете малко добре узряла органична тор и по възможност торфен мъх.

Поливане

Хризантемите се нуждаят от много вода. Липсата и е причина да не цъфтят на следващата година, въпреки, че са многогодишни.

Подхранване

Започнете през април с  торенето и спрете да подхранвате през септември.

За да окуражите разклоняването на хризантемите и развитието на компактни растения, е много важно, да ги подрязвате през пролетта, в самото начало на израстването им. Ако новите клонки са достигнали около 5 см. Височина, отрежете половината.

Повторете  процедурата през лятото, преди средата на юли. Това ще ви осигури поне двоен растеж впоследствие през есента.

Зимна грижа

С наближаването на зимата, почвата на хризантемите не бива да остава суха. Оставете прецъфтелите и изсъхнали цветя в градината и ги почистете чак на пролет, когато растенията започнат да израстват отдолу.

Мулчирайте мястото, след като паднат първите 1- 2 слани. Слама или клонки иглолистни ще свършват работа. Махнете мулча в началото на пролетта.

Кога да ги засадим

Засадете младите растения през пролетта, едва когато всички опасни внезапни застудявания са отминали. Най-често се използват растения, получени от коренни резници. Големи растения, купени в саксия, могат да се садят по всяко време от годината.

Подрязване

Ако често се подкастрят, хризантемите се развиват като компактен храст. Това се прави обикновено през лятото, преди цъфтежът да е започнал.

Грижи през лятото

През лятото поливайте често и обилно, особено, ако почвата е лека и песъчлива. За да задържите влагата по-дълго време и за да предотвратите развитието на плевели, мулчирайте мястото.

Контрол върху болести и вредители

За да предотвратите проблемите, следвайте тези съвети:

Купете само здрави растения и ги засадете на слънчево място. Осигурете на хризантемите добра циркулация на въздуха – те не бива да са прекалено близо едно до друго. Ако забележите болно растение, веднага го махнете, за да не зарази и останалите и напръскайте с подходящ хербицид.

Типични вредители за хризантемите са брашнеста мана, акари, бръмбари.

Ако хризантемите не цъфтят, възможни причини са недостатъчно слънце или хранителни вещества в почвата, недостатъчно вода, късно подрязване или вредител.

Разделяне

Можете да извадите хризантемите от градината и да ги разделите през пролетта, когато започва новият растеж. Обикновено по-здравите издънки са от външната страна на коренището. Не засаждайте младите растения много на дълбоко. За атрактивен цъфтеж засадете три млади растения във форма на триъгълник.

Хризантемите се комбинират много добре с астри и декоративно къдраво зеле.

Семепроизводство

Тази статия не претендира за изчерпателност. Целта й е да запознае любителите градинари с технологията на семепроизводство, като на сравнително достъпен език се описват най-важните грижи, които трябва да бъдат положени, за да се произведат качествени семена от нехибридни сортове.
Ще бъда благодарен за всяко - допълнение, корекция и / или градивна критика.
Какви са предимствата от това всеки сам да си произвежда семената за директните (нехибридни) сортове?

• Ако засеете семена от един и същи сорт, които сами сте произвели (прилагайки описаните по-долу грижи) и такива, които сте купили (почти сигурно е, че те са произведени при условия различаващи се от условията при вас), то най-вероятно добивът получен от вашите семена ще е - дори минимално, но по-висок и по-качествен от този получен от купените семена. Това се дължи на факта, че растенията се приспособяват към почвено-климатичните условия характерни за района, в който се отглеждат.
• Съществуват много сортове от които е трудно да се намерят семена и след като сме се сдобили с тях, единственият начин да ги запазим, е като сами си произвеждаме семената.
• Спестяват се средства.

Какви са основните цели на семепроизводството?

• Сортоподдържане - да се поддържа сортовата чистота и типичността. Тоест да не се допуска промяна (израждане) на сорта.
• Размножаване - осигуряване на достатъчно количество семена, които да са със запазена сортова чистота и високи посевни и добивни качества. Това се постига, чрез полагане на правилни и достатъчни грижи за семепроизводствените посеви. По този начин получените семена ще са по-едри и тежки, с висока кълняема енергия и кълняемост, и ще имат потенциал да дадат високи и качествени добиви.

Основни причини за влошаване (израждане) на сортовете:

• Биологично замърсяване - когато даден сорт се опраши (кръстоса) от друг сорт.
• Механично замърсяване - при смесване на семена от различни сортове и / или видове.
• Болести - семената събирани от болни растения най-често са с ниско качество, а и много болести могат да се предават чрез тях.
• Мутации - мутациите са нещо полезно за целите на селекцията, но са вредни при сортоподдържането. Естествените мутации са сравнително рядко явление, но независимо от това кои признаци на растението засягат, те са вредни и трябва да се отстраняват. За да стане това, те първо трябва да се разпознаят, а това може да бъде много трудна (дори непосилна) задача за един неспециалист.

Необходими грижи за семепроизводствените посеви:

• Мястото, на което ще се отглеждат растенията трябва да предоставя възможно най-добрите условия за растежа и развитието на дадената култура - почва, осветеност, възможност за напояване (задължително) и т. н. Да се избягват площи, на които в близките години е отглеждана същата култура или сходни на нея. Тоест да се спазва сеитбообращение.
• Органично и минерално торене - препоръчваните норми за торене с оборски тор / компост при повечето култури са около 3 - 4 т./дкр. Понеже много растения не понасят добре торенето с пресен органичен тор, то трябва да се използва предимно добре разложен. Торенето с минерални торове трябва да става само на база резултати от почвен анализ. В краен случай може да се ползват нормите препоръчвани за дадената култура при обикновеното производство, но задължително да се извършва балансирано, а не едностранчиво торене.
• Осигуряване на пространствена изолация - разстоянията, които трябва да се осигурят между различните сортове са дадени в таблица 1 (по-надолу).
  Растенията, които са с едри цветове (повечето тиквови), е лесно да се опрашват и ръчно (на малки площи), при което отпада необходимостта от пространствена изолация.
  Как: - Ден преди да разцъфтят мъжките и женските цветове (стават леко жълти), ги изолирайте, като ги обвиете внимателно с марля или друг подходящ материал. На следващата сутрин извършете опрашването, като вземете разцъфнал мъжки цвят от друго растение (ако самооопрашите, ще получите по-некачествени семена), но да е от същия сорт, разгърнете марлята от женския цвят и нежно потъркайте мъжките прашници върху близалцата на женския. След тази операция поставете отново марлята (махнете я след 1 - 2 дни) и маркирайте опрашения цвят (с конец или др.), за да сте сигурни, че плода е получен от контролирано опрашен цвят.
• Срокове на сеитба - естествено трябва да се съобразяват с вида на културата, но не трябва да бъдат, нито много ранни, нито много късни. Конкретният вид растение трябва да се отглежда през този период от годината, през който климатичните условия са оптимални за растежа и развитието му. За едногодишните култури (картофови, тиквови...) най-подходящи са сроковете, при които се получават най-високи добиви от обикновена продукция (пример: при доматите - най-високи са добивите при средно-ранното производство; при пипера - при ранното и т. н.).
  
  При двугодишните култури (зелеви, кореноплодните...) нещата стоят по-различно. През първата им година те се отглеждат като за късно производство. Това се прави с цел растежът и развитието им да приключи през есента и по този начин периодът на съхранение на щеклингите преди засаждането им през пролетта на следващата година да е максимално кратък (щеклинги се наричат органите (кореноплоди, стъблоплоди...), които ще се използват за семепроизводство).
  
  Пример: Ако през първата година, отглеждате ранно главесто зеле с пролетно засаждане, то ще е готово за прибиране през май - юни. До пролетта на следващата година остават 8 - 9 месеца, време през което ще трябва да съхранявате щеклингите (зелките). За този дълъг период:
  1. Ще е трудно да се осигурят подходящи условия за съхранение (температура около 0° и висока въздушна влажност - около 95%);
  2. Дори и при подходящи условия много от щеклингите няма да издържат на съхранението;
  3. Но най-важното е, че дори и да издържат до пролетта на следващата година, те ще са физиологично остарели и от тях ще се получи нисък добив от семена, с ниско качество.
• Разстояния на сеитба / засаждане - при едногодишните разстоянията са като при обикновеното производство (ако отпуснете още няколко сантиметра, ще получите положителен ефект). През първата им година, двугодишните култури се отглеждат, като за обикновено производство. През втората им година, за повечето култури се препоръчва щеклингите да се засаждат по схема 80 см. х 30 см.
• Вегетационни грижи - плевене, поливане, борба с болести и неприятели (тъй като продукцията от семепроизводствените посеви не се използва за храна, то може да използвате по-често системни препарати).
• Вегетационни подхранвания - в зависимост от плодородието на почвата и вида на културата може да се извършат няколко подхранвания (почвено или листно). За количествата и интервалите на внасяне - следвайте инструкциите на торовия продукт, който сте избрали. За формиране на репродуктивните си органи, растенията се нуждаят от бор. Затова семепризводствените посеви често се подхранват с този елемент (особено на почви с рН над 6,5 и на не торени с органичен тор). Извършват се 2 - 3 пръскания (рано сутрин или привечер) през 1 - 2 седмици във фази - бутонизация - цъфтеж. Използва се 0,1% - 0,2% (1 - 2 гр. на 1 литър вода) разтвор на Борна киселина или Боракс (продават се в специализираните магазини за химични вещества - на цена 3 - 4 лв./кг.).

Подбор на майчини растения, от които да се събират семена:

• При самоопрашващите се видове - при растенията с този тип опрашване, сортоподдържането е сравнително по-лесно. Единствено е нужно семена да се събират от растения притежаващи всички белези, които са типични за дадения сорт, и да не се събират от растения притежаващи белези нетипични за сорта. Много често се събират семена от добре изглеждащи плодове, без да се вземат под внимание други характеристики - било на растението, било на плодовете му (пример: много често се събират семена, само от най-едрите и / или вкусните домати, дори и ако тази едрина и / или вкус, не са обичайни за сорта). При сортоподдържането е нужно да се прави комплексна (по множество признаци) оценка, а не едностранчива (по 1 - 2 признака), като целта е да се отделят растенията, които притежават абсолютно същите характеристики, които са притежавали и родителите им. Семена трябва са се събират само от такива растения. По този начин, примерно, сорт домати създаден сега, ще съществува и след 100 години, запазвайки същите характеристики, с които е бил и при създаването си - добив; цвят, форма, размер, вкус на плодовете и т. н. Затова и се нарича сортоподдържане, защото основната задача е да поддържа сортовата чистота и типичността, т. е. да не се допуска промяна (израждане) на сорта (виж по-горе).
  
  Ако откриете растения/е, които притежават белези нехарактерни за сорта, от който те би трябвало да са - може да постъпите по два начина:
  1. Да ги / го унищожите.
  2. Ако тези необичайни белези ви допаднат, то, естествено е, че може да съберете семена и от тях, но ги съхранявайте отделно, под някакво друго име. Тези белези може да се дължат на различни причини, но каквито и да са те, семената не трябва да се смесват със семената от оригиналния сорт.
• При кръстосаноопрашващите се видове - при тези растения нещата са по-сложни. При самоопрашващите се култури, отделните растения принадлежащи към един и същи сорт са генетически еднакви и за сортоподдържането е достатъчно да се отгледат няколко растения, като семена могат да се събират само от едно от тях (най-типичното за сорта). При кръстосаноопрашващите се, отделните растения от един и същи нехибриден сорт са генетически различни. Това се дължи на факта, че целият набор от гени, които образуват дадения сорт се съдържат не във всяко отделно растение от посева, а в съвкупността от растения образуващи този посев.
  Пример: в един посев от главесто зеле, едни зелки свиват по-рано, други по-късно, едни са по-малки, други по-големи и т. н.
  
  Тази нееднородност между растенията от един и същи сорт, се дължи на различните комбинации от гени, които те притежават в резултат на кръстосаното опрашване. Част от кръстосаноопрашващите се култури (тиквови и др.) могат и да се самоопрашват, без това да води до забележима депресия, но повечето, значително понижават продуктивността си в следствие на близкородствено кръстосване. С цел да се предотврати настъпването на депресия е необходимо да се отглеждат повечко (поне 10 - 20) родителски растения. Всички растения показващи белези нетипични за сорта, трябва да се отстраняват преди настъпването на цъфтежа. При двугодишните и някои едногодишни (репички и др.) видове това е лесно, защото те образуват органите заради които се отглеждат, преди цъфтежа, така че е лесно да се прецени кои от тях са типични за сорта, за да бъдат оставени за семепроизводство. При тиквовите, мексиканския физалис, царевицата и т. н., продукцията заради която се отглеждат (плодове, семена) се образува след цъфтежа и поради това при тях по-често е невъзможно да се прецени преди цъфтежа им, кои растения са нетипични, за да бъдат премахнати. Съществуват и други фактори затрудняващи сортоподдържането при кръстосаноопрашващите се култури.

Прибиране и съхранение на семената:

• Прибиране - голяма част от зеленчуците (зелеви, бобови, сенникоцветни, сложноцветни...) образуват сухи плодове, от които е лесно да се отделят семената. По-трудно се отделят семена от сочните плодове (домати, физалиси, дини, краставици...). Най-лесно е чрез ферментация - смилате / намачквате плодовете (без да повреждате семената); получената маса се оставя да ферментира при 20° - 25° за не повече от 48 часа - при този процес се унищожават някои болести, т. е. има обеззаразяващ ефект. Чрез промиване отделяте семената. Разстилате ги на тънък пласт върху хартия, и ги сушите на сянка при 20° - 30° в продължение на не по-малко от 1 - 2 седмици (не е достатъчно да изсъхне само повърхността им). Съхраняват се на сухо, хладно и тъмно място. Сроковете на годност на семената - съхранени по този начин може да видите в таблица 2 (по-долу).
• Дългосрочно съхранение - ако желаете семената ви да запазят кълняемостта си за по-дълго време от даденото в таблица 2, то е нужно да направите следното:
  1. Вземате стъклен или метален съд, който може да се затваря херметически (шише(нце), буркан(че)...). 2. През сух и слънчев ден - с температура на въздуха на сянка около 20° - поставете семената (разстлани върху хартия) на слънце за 1-2 часа (това се прави с цел да се отстрани от тях евентуалната излишна влага, при тази температура няма опасност да изсъхнат дотолкова, че да загубят кълняемост). По-същото време изсушете съда във фурна - нужно е да е напълно сух отвътре.
  3. Веднага след изсушаването на семената ги изсипете в охладения съд. Затворете херметически.
  4. Съхранявайте семената в хладилник при температура 1° - 2° (не се притеснявайте, че ако температурата падне под 0° те ще загубят кълняемост - замръзват при доста по-ниски температури).
  Съхранените по този начин семена запазват кълняемостта си за до 3 - 5 пъти по-дълго време от съхранените при обикновени условия.

Източник: gradinarstvo.hit.bg

Таблица 1: Препоръчвани разстояния между сортовете.

Растение	Начин на опрашване	Пространствена изолация, м.
		на открити площи	на площи заобиколени от прегради - дървета, сгради...
Алабаш	Кръстосаноопрашващо се. Да се осигури изолация от всички други сортове: алабаш, броколи, главесто, цветно (карфиол), брюкселско, къдраво (савойско), листно зеле.	2000	600
Бакла	Самоопрашва се, но и се кръстосва в значителен процент.	1000	500
Бамя	Самоопрашва се, но и се кръстосва в значителен процент.	600	400
Броколи	Като при алабаша.	2000	600
Грах	Самоопрашващ се.	100	50
Дайкон	Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация от всички други сортове: дайкон, ряпа и репички.	2000	600
Диня	Кръстосаноопрашваща се.	1000	500
Домати	Самоопрашващи се.	100	50
Ендивия	Самоопрашваща се. Да се осигури изолация и от дивите растения.	500	300
Зеле, брюкселско	Като при алабаша.	2000	600
Зеле, главесто	Като при алабаша.	2000	600
Зеле, къдраво (савойско)	Като при алабаша.	2000	600
Зеле, листно	Като при алабаша.	2000	600
Зеле, цветно (карфиол)	Като при алабаша.	2000	600
Краставици	Кръстосаноопрашващи се.	2000	600
Лук	Кръстосаноопрашващ се.	2000	600
Магданоз	Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация и от дивите растения.	2000	600
Манголд	Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация от всички други сортове: манголд, салатно, захарно, кръмно цвекло.	2000	600
Маруля	Самоопрашваща се. Да се осигури изолация от всички сортове: маруля и салата.	200	100
Морков	Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация и от дивите растения.	2000	600
Патисони	Като при обикновената тиква (виж по-надолу).	2000	600
Патладжан	Самоопрашва се, но и се кръстосва в значителен процент.	1500	600
Пащърнак	Кръстосаноопрашващ се. Да се осигури изолация и от дивите растения.	2000	600
Праз	Кръстосаноопрашващ се.	2000	600
Пъпеш	Кръстосаноопрашващ се.	1000	500
Ряпа и репички	Като при дайкона.	2000	600
Салата	Като при марулята.	200	100
Салатно цвекло	Като при манголда.	2000	600
Спанак	Кръстосаноопрашващ се.	2000	600
Тиква, голяма (бяла, кестенка)	Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към вида Cucurbita maxima.	2000	600
Тиква, мускатна (цигулки)	Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към вида Cucurbita moschata.	2000	600
Тиква, обикновена (свинска)	Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към вида Cucurbita pepo - тиквички, патисони, както и от декоративните сортове от този вид (често наричани кратунки).	2000	600
Тиквички	Като при обикновената тиква.	2000	600
Фасул	Самоопрашващ се.	200	150
Физалис, мексикански	Само кръстосаноопрашване. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към видовете - Physalis ixocarpa, Physalis pubescens / Physalis pruinosa.	2000	600
Физалис, перуански	Самоопрашващо се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към вида Physalis peruviana. Тъй като няма информация за процента на кръстосано опрашване, вземаме разстоянията препоръчвани при пипера.	700	400
Физалис, ягодов	Самоопрашващо се. Да се осигури изолация от всички други сортове принадлежащи към видовете Physalis pubescens / pruinosa, Physalis ixocarpa. Тъй като няма информация за процента на кръстосано опрашване, вземаме разстоянията препоръчвани при пипера.	700	400
Царевица	Кръстосаноопрашваща се.	500	300
Целина	Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация и от дивите растения.	2000	600
Цикория	Кръстосаноопрашваща се. Да се осигури изолация и от дивите растения (синя жлъчка).	500	300
Черен корен	Кръстосаноопрашващ се.	1000	500

Таблица 2: Продължителност на запазване на кълняемостта на семената.

Растение	Семената запазват кълняемост, години
Алабаш	4-5
Бакла	4-5
Бамя	4-5
Броколи	4-5
Грах	4-5
Диня	5-8
Домати	4-5
Ендивия	3-5
Зеле, брюкселско	5-6
Зеле, главесто	5-6
Зеле, цветно (карфиол)	3-5
Краставици	5-6
Лук	2
Магданоз	3-5
Манголд	4-5
Маруля	3-4
Морков	2-3
Патисони	5-8
Патладжан	5-6
Пащърнак	1-2
Праз	2-3
Пъпеш	5-8
Ряпа и репички	3-4
Салата	3-4
Салатно цвекло	4-6
Спанак	3-4
Тиква, голяма (бяла, кестенка)	5-8
Тиква, мускатна (цигулки)	5-8
Тиква, обикновена (свинска)	5-8
Тиквички	5-8
Фасул	4-5
Физалис, мексикански	3-5
Физалис, перуански	3-5
Физалис, ягодов	3-5
Целина	2-3
Цикория	3-5
Черен корен	2

Бегония

Сред голямото разнообразие от сортове един от най-предпочитаните за отглеждане е Begonia tuberhybrida. Цветовете й са два типа: женски - само с плодник, и мъжки - само с тичинки, поради което народът я нарича кавалер и дама.


Бегонията не обича влажна почва и не понася пръскане на листата. При преовлажняване хваща мана по листата. Все пак не е любител и на засушаването, тъй като има голяма листна маса и листата и частично изсъхват покрая.

Растенията, които са главно за цвят, цъфтят много продължително и обилно. Размножаването обикновено е с резници - листни или стъблени; с грудки, за тези които образуват такива; много рядко със семена.
Откъде произлиза?
Бегонията принадлежи към род многогодишни тревисти растения, по-рядко храсти и лиани, разпространени в тропическите и субтропическите области на Америка, Африка и Азия. Близо 900 вида растения принадлежат към този род, а 120 от тях са представени в декоративното царство.



Към кой вид принадлежи?
Съществуват както миниатюрни бегонии, така и гиганти, достигащи до два метра. Има бегонии с нарязани като звезди листа с диаметър 30 см, има и храстчета с гроздовидни цветове. Поради намесата на човека бройката и разнообразието на хибридите се увеличават непрекъснато и днес сортовете достигат хиляда. Един от тях е бегонията туберхибрида (образува грудки, tuber, откъдето произлиза името й).

Къде да я разположим?
Подходящи за отглеждането й са терасите и балконите със северно изложение.

Кога цъфти?
През цялото лято растението цъфти изобилно в живи багри - бяла, жълта, оранжева, червена. Мъжките цветове са кичести и красиви, а пък женските са по-прости, с голям торбест плодник. Те образуват семена при опрашване от мъжките цветове.

Как се полива?
Тази бегония се нуждае от редовно поливане с умерено количество вода. Преди да полеете, проверете повърхността на почвата.



Каква температура обича?
Като всички бегонии и тя не обича студа, но не понася и прекалената топлина - температурата трябва да е максимум 20 градуса. Нуждае се също от влажен въздух.

Как да я подготвим за пресаждане?
Растението има два вида стъбла: подземно, което е удебелено (грудка) и трайно, и надземно, израстващо от грудката всяка пролет и загиващо през есента. Именно тогава, щом листата започнат да жълтеят, намалете поливането. Оставете стъблото да изсъхне, после го отрежете, а грудката заедно със саксията приберете на хладно място.


Кога и как се размножава?
В началото на пролетта извадете грудката и я пресадете в нова саксийна пръст. Полейте я и я внесете в топло помещение. Когато се покажат върховете на новите надземни стъбла, можете да извадите грудката и да я разделите на части така, че във всяка да има поне по един стъблен връх. Новите стъбла можете да засадите поотделно. Размножаването може да стане и когато стъблата достигнат 8 - 10 см височина. След като ги отчекнете от грудката, ги забодете в саксийната пръст. Захлупете ги със стъклени буркани, за да има край тях влажен въздух, докато се вкоренят.

Трябва ли да се подхранва?
Растението се развива добре в почвена смес, съставена от равни части листовка и добре угнил говежди тор и малко пясък.


Слонско ухо (Бегония Бурхелии) / Begonia Burchellii

Листата на бегонията по форма приличат на слонски уши и могат да бъдат доста по-големи от тези на снимката. Въпреки, че на много бегонии листата изглеждат като слонски уши това е бегонията, която се има в предвид под това име.


Листата са и гладки и лъскави. На цвят отгоре са зелени, а от отдолу червеникави. Стъблото е дебело и стои близо до почвата. Размножава се лесно.

Бегония "Барбарон"

Бегония с дребни листа с власинки, сребристи от горната страна и тъмно червени от долната. Нараства доста бързо. Клоните и могат да бъдат по-исправени или по полегнали в зависимаст от мястото, от което идва светлината.

"Тигрова" петниста бегония, Бегония Боуери / Begonia Boweri, Tiger, Leprechaun

Описание: Бегонията на Бауер се отличава с компактност и затова е удобна при озеленяване на не големи помещения, при озеленяване на балкони, а също и при създаване на миниатюрни групови композиции.


Растението достига около 15-25 см височина и има малки, равномерно разпределени цветове. Листата са сърцевидни, с дължина до 8 см и кант от кафяви петънца и влакна по края.
Родът носи името на губернатора на о. Хаити - М. Бегон (1638-1710) и наброява повече от 900 вида едно- и многогодишни тревисти растения, полухрастовидни и нискорасли храсти, естествено разпространени в тропичните и субтропични райони на Америка, Югоизточна Азия, Африка, о. Мадагаскар и др. Обитават влажни, засенчени места, върху стари дървета и корени и в цепнатини на скали.

Като стайна култура се отглеждат многобройни видове бегонии с разноцветни, различни по форма и големина декоративни листа.

Грижи: Подходяща за отглеждането температура е 13 - 20 градуса.
Бегонията на Бауер се нуждае от умерено осветление (да се избягва пряко слънце) и умерена влажност, листата не бива да се пръскат. Полива се също умерено, да не се допуска пресъхване на почвата; подхранването е през пролетта и лятото - 2-4 пъти седмично.

Почва: смеска от листовка, чимовка, прегорял тор и пясък в съотношение 1:2:1:0,5.

За красивото оформяне на храста, клонките трябва да се подрязват.

Размножаване: Размножава се като почти всички бегонии - чрез резници от стъблата или листови, а също и чрез деление на коренищата. Най-подходящо време за това е пролетта.

Тигровата бегония е една от най-разпространените стелещи се бегонии. Въпреки, че е петниста, а не на раета хората я наричат така. Захваща се много лесно чрез вкореняване на клонче от друго растение. Нараства бързо. Периода на цъвтеж е краткотраен.

Кичеста бегония Лейди Францис / Begonia Double Lady Francis Pink

Това е една по-специфична като цветова комбинация бегония - листата и са тъмночервени, а цветовете розови и кичести. Използва се за балкони, градини или паркове.

През есента листата стават по-кафяви и почти изсъхват. Почти оголените клончета се изчисват от дъно и може да се използват за резници за вкореняване. През пролетта се развиват нови стъбла, които се виждат още през есента. Ако искате да я запазите за следващата година бегонията трябва да презимува в затворено помещение, не много хладно и тъмно.

Грудкова Бегония

Грудки на бегонии може да намерите в цветарските магазини или в изложенията за цветя през пролетта, понеже те са летни цветя. Когато купувате грудките за цвета и големината се доверявате на картинка, която не винаги съответства на растението. Съществува и риск да не поникне изобщо.


Градинските бегонии цъфтят на не много светли места. Освен бяло и виолетово, са представени и всички останали цветове. Едрите до 10см цветове са повече или по-малко кичести, някои са подобни на роза, а други на анемония. Освен това има двуцветни сортове с фино поръбени венчелистчета и други с назъбени венчелистчета. Заострено-овалните листа са с различна големина, маслиненозелени до тъмнозелени, с метален блясък или със зелени жилки. Те стоят върху дебели, месести (а при висящите форми тънки) филизи. Предлагат се различно високи, изправено растящи групи с едри или дребни цветове, както и висящи бегонии с дребни цветове. Заслужава да се спомене специално новата гирляндова "Бегония илуминейшън". Тя расте с дълги, гъвкави, силно разклонени филизи и е осеяна с плоски светлорозови цветове.

Период на цъфтене: Май до октомври.

Месторастене: Светло до полусенчесто, защитено от вятър. Бегониите "Бертиний" и "Мултифлора" - също и на слънчево място.

Субстрат: Оптимална пръст, TKS 2, пръст за балконски цветя.

Засаждане: Купените или самостоятелно отгледани (-> Размножаване) млади растения се засаждат на разстояние 25см едно от друго в съда.

Поливане, торене: В периода на израстване се поливат обилно, но в никакъв случай да не се допуска задържане на вода. До октомври се наторява с намалени дози през две седмици, за да се постигне регенериране на грудките.


Други грижи: Сортовете с едри цветове да се подпират. Прецъфтелите цветове се отстраняват. След септември листата да не се отрязват, а да се оставят бавно да пожълтеят.

Презимуване: Сандъчетата или саксиите се внасят едва след първите нощни застудявания. (Грудките на повечето сортове нарастват най-много през кратките есенни дни). Изсъхналите или измръзнали листа и стъбла се отрязват до 2-3см. Пръстта се изтръсква внимателно от грудките. Ако е прилепнала здраво към тях, по-добре е да се остави, тъй като грудките не трябва да се нараняват поради опасност от инфекции. Грудките се съхраняват в сухи проветриви сандъчета или кошници до покълването им при температура 5 до 10°С.

Поникване: През февруари/март грудките се нареждат плътно в сандъци с влажен торф и се оставят на светло при температура 18 до 22°С. Когато се покаже младото стъбло, се прехвърлят в по-големи саксии или направо в сандъчета. Когато се образуват листата, растенията се изнасят на открито, за да укрепнат. При опасност от отрицателни температури се прибират отново.

Вредители, болести: Листни въшки, трипси, същинска бра-шнеста мана, сиво гниене.

Размножаване: Чрез делене на грудките малко след покълването. Местата на отрязване се дезинфекцират с прах от дървени въглища! При отглеждане в градина чрез засяване от ноември до януари при температура 23 до 25°С и допълнително осветление (трудно).

Предупреждение: Градинските бегонии съдържат отровни вещества в надземните и подземните си части.

Съвет: При модерните сортове зимуването не си заслужава, тъй като през есента грудките обикновено са още много малки.

Бегония Тамая / Begonia Tamaya

Описание: Родината на това растение е Южна Америка. Има кораловочервени цветове и продълговати, изпъстрени с бели точки листа. На височина достига до 1м. След като израстне стъблото, то вече не се променя. Развива се само короната на растението. Цъфти през цялата година.


Грижи: Полива се умерено. През зимата достатъчнос амо веднъж в седмицата . Винаги преди да полеете, проверете дали повърхността на почвата е суха.

Място: Като всеки друг вид бегония, обича много светлината, но температурата трябва да е максимум 20 градуса. Добре е да стои на едно и също място, защото ако се премести, е възможно да изпадат цветовете му.

Размножаване: Можете да отрежете връхни резници, до 5 см. дълги и да ги засадите направо в почва или пък да ги поставите във вода.

Восъчна бегония- Wax Begonia

Най-широко разпространената бегония. Може да се срещне като восъчна (wax) бегония, поради лъставия вид на листата. Този вид бегония е целогодишно цъфтащ. Може да се отглежда като едногодишна в паркове във фигурални цветни композиции. В по-топлите места презимува и се развива като храстовидна форма. Отглежда се и като стайно растение, но трябва да се подрязва, понеже израства силно а стъблата и са крехки.
Въпреки, че е по - известна като градинско растение, восъчната бегония расте добре и в домашни условия. Това е лесно за отглeждане многогодишно растение, което цъфти в червено, розово и бяло.
Достига в диаметър от 15 до 30 см.

Цветовете са във всички разновидности на бяло, розово и червено. Листата са закръглени.
По принцип цъфти от късна пролет до ранна есен.

Трябва редовно да се подхранва и да се полива, за да се поддържа растежа по - дълго време.

Преди да се полее за пореден път, почвата на бегонията трябва да е леко засъхнала.

Поддържайте умерени температури, защото ако в помещението стане прекалено топло, растението може да престане да цъфти.

Ако искате бегонията да се разклонява като храст, периодично отрязвайте връхчетата и.
По време на активния цъфтеж, наторявайте през 2 -3 седмици със слаб разтвор на подходящ тор.

Въпреки че в градината обича по - сенчестите места, у дома бегонията ще се чувства най - добре до слънчев прозорец, особено през зимата.

Размножава се чрез семена или резници.

Причини бегонията да не цъфти - Причините са според вида:


зимната не цъфти, ако не е била на хладно и тъмно през лятото

стъбловидна, стволова бегония не харесва да се върти саксията спрямо осветлението, не харесва студения период - продължава да цъфти, докато има вързани цветове от топлия период и може да не върже нови цветове за пролетта

стелеща се и рекс бегонии - не се отглеждат заради цветовете, а заради листата. цъфтят през май, ако въобще цъфтят


градинска бегония - цъфти през лятото може дори на пряка слънчева светлина, като саксийна се изрязва почти до дъно и през пролетта излиза наново

грудкова - ако изкара през пролетта и не хване мана и да умре от липса на листа общо взето цъфти, може и почти през цялото лято Цъфтящите растения изискват по-големи грижи. Най-добре изглеждат във втория период на цъфтене. След третия могат да изглеждат и доста обезформени и растроени. Винаги трябва да си имате ново растение с една година по-малко, за да продължи да Ви радва.

Тези като грудковата бегония, които започват от ново всяка година са "по-благодарни" и по-лесни за отглеждане. Но три годишния период важи и за много от многогодишните растения в градината. Например ягодите раждат добре също до третата година и после се налага да се подновяват.

Арека - Dypsis lutescens

Синоними : Chrysalidocarpus lutescens, Areca lutescens
Семейство: Палмови(Arecacea/Palmae)

Семейството на палмите - Arecaceae (арекови или палмови) е едно от най-големите семейства. По едни автори наброява около 210 рода и 2780 вида, а по други - до 240 рода и около 3400 вида. Рожби на топлите страни

Може да срещнете Dypsis lutescens често с име палма Арека, но може да я срещнете и под следните имена: жълта палма, палма пеперуда, тръстикова палма, златопера палма.
Стъблата са стройни и групирани като кичур, понякога разклонени. В естествената си среда(Мадагаскар) растението може да достигне до 9-12 метра височина, която разбира се е непостижима в домашни условия.


Ареката е популярна за домашно отглеждане заради добрата и адаптация към места с по-малко светлина. Расте бавно, и по-скоро пораства на ширина отколкото на височина. Понякога дори и при добро гледане, част от листо или цялото листо може да повехне. Не се тревожете, това е нормално.

Често срещана практика при тази палма е тези листа да се режат. Не правете това с палмата си, защото води до спиране на растежа на това "клонче".

Ареката обича обилна но не и пряка светлина. Ако по листата започнат да се получават прогаряния, това е сигурен признак че трябва да преместите растението на по-слабо осветено място.


Има нужда от много поливане, не позволявайте почвата да пресъхва между поливанията. Ако не подсигурите на палмата си достатъчно вода тя повяхва и загива. Внимание: въпреки че обича много вода и ще я поливате често, внимавайте водата да не се задържа. За целта и осигурете добре отцеждащ се субстрат( торф:пясък=3:1 ) в противен случай корените загниват и растението загива.


Особеност на Ареката е че е много чувствителна на соли и минерали, така че сведете до минимум торенето и използвайте възможно най-чиста вода. Особено чувствителна е към флуор. За да попречите на усвояването на флуора субстрата трябва да е с лек киселинен баланс( pH 6.1-6.5 ), или да добавите доломит. Ако се наложи да използвате фунгициди, избягвайте тези на основа мед.


Растението често страда от недостиг на калии, за това можете да използвате лилав "Кристалон" или друг подобен тор( NPK=19:6:13) в концентрация 5 гр на всеки 3 месеца за да го подхраните. Като всички тропически видове и ареката ще се чувства добре ако от време на време пръскате листата и с вода.



Размножава се с издънки или със семена. Семената се обработват като се поставят в топла разредена сярна киселина за 10 минути. Така обработените семена покълват за около 5-6 седмици. Семената се поставят в субстрата, така че 2/3 от тях да са скрити и температурата се поддържа между 25-30 градуса C. По-ниска от тази температура може да забави покълването с два или повече пъти.

Пресаждането на палмите трябва да се извършва периодично. Младите растения се пресаждат по-често (всяка година), възрастните растения (до 7 години) - през три до пет години, а тези над 15 години през шест, седем години.


Преди пресаждането се подготвят съдовете, които трябва да са по-големи от тези, в които са били палмите, с 2-3 см. Почвената смес за по-малките (по-млади) е по-лека (с повече листовка, торф и пясък), а за възрастните леко глинеста почва в смес от листовка, торф, пясък. Торфът да е с неутрална реакция. В никакъв случай не трябва да се забравя дренажът в саксията. Добре е да бъде по-голям слой от дребни камъчета и пясък.

Пресаждането се извършва обикновено пролет (март-април) преди усиления растеж на растенията.

По време на пресаждането е хубаво да не се нарушава почвата около корените, особено на по-младите. По възможност корените да се запазват.


През определен период е добре листата да се измиват с вода. Лятото "къпането" е особено полезно. Водата да е леко затоплена - 18-20ºС, а в районите с твърда вода да е престояла.

Подхранването с хранителни елементи се отразява добре на палмите. В магазините има торови смески за палми, (обикновено течни), които трябва да се използват според указанията. Палмите понасят добре и листно подхранване.Прилага се и органично торене с оборски или птичи тор по време на интензивния растеж. Дозите на торовете трябва да се използват внимателно. Добре е почвата на растенията да е влажна и тогава да се тори (особено с течните торове).



Листата им не бива да се деформират, като се доближават до мебели или стени (в тях е красотата), а освен това трябва да има пространство около тях свободно да се обикалят. Те растат и доста бързо и затова трябва да предвидите, че следващите години ще им е необходимо по-голямо пространство.


Допусканите грешки при отглеждането им са основна причина за физиологични смущения на растението и благоприятни условия за нападение от вредители. Те се нападат от причинители на болести - вируси или гъби, и неприятели - листни и щитоносни въшки, червен паяк, трипс. Навреме взетите мерки за унищожаването на вредителите са важни за нормалното развитие на растенията

Всички листа пожълтяват - Вероятната причина е появата на хлороза, която се дължи на недостиг на микроелементи, обикновено желязо. Водата за поливане да е много варовита или да са увредени корените на растението.

Необходимо е да се изследва почвата, при необходимост да се използва железни препарати. Изследва се и водата, проверяват се корените, за да се установи и отстрани причината.

ДРОБЧЕТА С ЛУК

250гр - Пилешки дробчета
30гр - Масло
100гр - Лук
сол

Слагате дробчетата с маслото в тигана и добавяте малко вода за да не изгори маслото преди да са се запържили дробчетата. След като дробчетата са готови добавяте нарязания лук да се задуши. Осолявате и след това хапвате.

Общо: ~549kcal /fats:37gr, protein:44gr. carbs:11gr/

Добър апетит!!!

ПИЛЕ СЪС СМЕТАНА

200гр - Пилешко гърди
50гр - Сметана, течна
65гр - Гъби
30гр - Кисели краставички

Общо: ~391kcal /fats:19gr, protein:49gr. carbs:2gr/

Пилето се нарязва на тънки ивички /жулиени/ и се поставя в дълбок тиган. След като се задуши и побелее месото се слагат нарязаните гъби. След като се задушат и гъбите се слагат и ситно нарязаните на ивички кисели краставички. Добавя се сметаната и се оставя да закъкри. Сервира се със задушени зеленчуци (аз го предпочитам с броколи)

При желание може да се сложи и малко топено сирене.

Приятен апетит!

СВИНСКИ ВРАТ НА ФУРНА

Свински врат ~1кг.

Марината:
червено вино ~200ml, зехтин, лук, чесън, черен пипер, сол, чубрица

Месото се издупчва много хубаво с нож от всички страни. Поставя се в една съдинка не много по широка от него. Залива се със марината и хубаво се натъпква и по дупките направени с ножа. Оставя се да престои 5-6 часа. След това се вади от марината и се слага на 2-ро ниво във фурната отдолу нагоре върху решетката. Слага се една тава с вода под него за да не капе във фурната. Пече се на 170-180 градуса ~100-120 мин.

Вечерта ядох от него докато беше топло. А на следващия ден си извадих от хладилника и си резнах едни тънки по 1мм парченца. Божествено е!!!

Приятен апетит!!!

Забележка: Ако имате няколко парченца дървени въглища можете да ги сложите във фурната за да поопушат малко мръвката. Пробвал съм го с пица, има вкус на печена в пещ на дървени въглища (само дето не е толкова мръсна)

КЮФТЕ ФАНТАЗИЯ

100гр кайма (телешка 40%, свинска 60%)
50гр кашкавал
2бр. яйца
черен пипер
сол
малко масло за намазване на тигана

Кашкавала се настъргва и се смесва с останалите продукти. Пържи се в тиган намазан с малко масло.

Забележка: Проблема е че е малко по течно и докато се запече леко се разлива насам натам. Затова трябва да се побутва от тук от там докато се втвърди яйцето и го задържи.

Ужасно вкусно е... мммммм

Добър апетит!!!

Хрупкаво свинско със зеленчуци

Продукти:
200гр.свинско,
2 стръка праз,
4-5 печурки,
1 голям морков,
3-4 с.л.царевично брашно,
1 с.л.соев сос,
2-3 с.л.лимонов сок.
Приготвяне:
Месото нарязваме на много тънки ленти-квадратчета.
В чиния в която сме поставили брашното потапяме късчетата месо и пържим на маслена баня до порозовяване от двете страни и изваждаме върху салфетка да се изцедят.
В тиган запържваме едро нарязаните зеленчуци за една минута и добавяме соевият сос.
След около две минути добавяме месото и разбъркваме, заливаме със лимоновият сок, разбъркваме и сервираме веднага.
източник:/сп. меню/

Популярни Коледни рецепти от цял свят

Децата най-много обичат да украсяват елхата, да правят коледни картички, да пишат писма с така желаните подаръци до Дядо Коледа, но най-голямо удоволствие им досатавя да помагат на мама в приготвянето на сладките, обредните хлябове и благоуханни ястия за празника. По целия свят Коледа се посреща по различен начин. Различни са традициите и по oтношение на храната, която се приготвя. В тази статия ще се опитам да събера най-популярните коледни рецепти от различни държави. Вие решете коя от всички ще направите в къщи или ще заложите на добрите стари изпитани български ястия!

Австрия

Веднага след като дните започнат да стават по-къси и витрините на магазините се окичат с коледни декорации улиците на Австрия придобиват особено очарование. Въздухът се изпълва с аромата на канелени бисквити, елхови клонки и пчелен восък. От кафенетата ви приканват да спрете и да опитате кекс Куглов с виенско кафе или някое от 40-те сорта кафе с многото други сладкиши, които се предлагат.
На всеки коледен базар както и във всяка кухня ще намерите традиционния австрийски коледен “Кекс” без който Коледа не би била същата от тази страна на Алпите. Той се приготвя с масло и се ароматизира с канела, ванилия или мармалад. Пече се във формата на звезда, елха или полумесец. В механите се приготвя Липтауер поднесен с пресен ръжен хляб и Глювайн.
Липтауер / Liptauer Cheese /
Продукти:
400гр. крема сирене
100гр. масло на стайна температура
1/2 пюрирана глава лук
1 малка връзка пресен лук
1/2 ч. л. каперси
1 ч. л. пюре от паприка
1/2 ч.л. кимион
1/2 ч.л. горчица
1 ч. л. паста от аншоа
бял пипер и сол на вкус
Съставките се разбъркват до получаването на хомогенна смес, след което се охлаждат. Сервирайте с ръжено хлебче или препечени филийки.

Финландия

Финландия, страната на хиляди езера и безброй гори, дълга зима и слънчево лято, се намира между Швеция и Русия и има много разнообразна кухня. На коледната трапеза задължително присъства рибно ястие - леко осолена сурова сьомга, бяла риба или херинга в различни видове маринати и сос. Другата най-важна храна около Коледа е шунката. Месото е основна храна за финландците, които казват, че човек никога не е твърде пълен, за да се откаже от малко наденица! Кулинарните традиции в Източна и Западна Финландия са различни - западните фински традиции са били повлияни от Швеция, а източните - от района на Карелия. Сливите често се използват в традиционните десерти като Звездовидни коледни сладки - Joulutortut
Звездовидни коледни сладки / Joulutortut /
Продукти:
500 гр. готово многолистно (бутер) тесто
конфитюр от сини сливи
1 разбит жълтък
пудра захар с ванилия
Нарежете тестото на квадрати със страна 8 см. Направете разрези от всеки връх на квадрата към центъра. Поставете по малко конфитюр в центъра и започнете да прегъвате върховете, през един към центъра, така че да се образува звезда. Застъпете върховете един върху друг и леко притеснете. Наредете сладките в покрита с хартия за печене тавичка и намажете със разбития жълтък. Изпечете в предварително загрята до 220° C фурна за около 15-20 мин – докато станат светло златисти. Поръсете със пудра захар, смесена с ванилия.

Франция

От кухнята се носи мирис на анасон и канела от Kugelhopfs, а в хола “грее” коледната елха, окичена със свещи. На времето коледната вечеря е започвала с Черешова супа, а основните ястия, които се приготвят са: черен дроб и гъска с кестени върху канапе от червено зеле.

Черешова супа
Продукти за 4 порции:
- 450 грама череши без костилки
- 50 гр. масло
- 1 супена лъжица брашно
- захар на вкус
- една малка чаша черешов ликьор
- 1 литър вода
- филийки франзела, запържени в масло
Разтопете маслото в тенджера, запържете брашното и добавете малко топла вода. Изсипете изчистените череши и 1 чашка черешов ликьор, подсладете на вкус, долейте и останалата вода и оставете да къкри на слаб огън за 30 минути. Междувременно запържете хляба в масло. Сервира се студена.
P.P. Поради това,че супата е сладка, можете да я консумирате като десерт, а не както е традицията да се поднася преди всички ястия.

Кекс Кюглоф / Kouglof или Kougelhopf / - поднася се украсен с коледни свещи и елхови клонки
Продукти:
- 400 гр. брашно
- 25 гр. мая
- 75 гр. захар
- 100 гр. стафиди
- 3 големи яйца
- 3 супени лъжици мляко
- 150 гр. масло
- щипка сол
Разтворете маята в затопленото мляко, добавете 100 гр. брашно и 50 гр. разтопено масло. Трябва да се получи смес с гладка консистенция. Оставете я да почива на топло, докато удвои обема си. В отделен съд смесете останалото брашно със солта, захарта и яйцата, направете кладенче в средата и изсипете втасалата смес. Омесете еластично тесто, оформете го на топка, покрийте го с кърпа и го оставете за още 15 минути. Във втасалото тесто добавете стафидите. В намаслена форма за кекс поставете на дъното бадеми. Изсипете вътре тестото и оставете за още 15 минути. Пече се на 210 ° C (375 ° F) за около 40 минути. След като изтине се поръсва с пудра захар.

Гърция

По Коледа и Нова година в Гърция се носи аромат на мед и маслинови клонки. Висящите чорапчета над камината не са популярни, подаръците се носят на Нова Година от Агио Васили, който е гръцкия Дядо Коледа и се оставят в ъгъла на стаята или на масата. Задължително всяка домакиня меси коледен хляб, като в селските райони той е с формата на крава, овца и т.н. Традицията повелява за Коледа да се приготвят сладки, които се носят на приятели и съседи. Обикновено това са Меломакарона  - сладки напоени с мед или Курабидес - сладки от маслено тесто оваляни в пудра захар. Популярен обичай е коледуването - момчета обикалят по къщите и пеят коледни песни, а стопаните ги даряват със сладки, сушени плодове и захаросани ядки. В Гърция украсяват празничната трапезата с маслинови клонки, орехи и портокали.
Меломакарона / Melomakaronas /
Продукти:
500мл. зехтин
175 гр. захар
185 мл. портокалов сок
4 с.л. ракия или коняк
800 гр. пресято брашно
1/2 ч.л. смлян карамфил
1 ч. л. канела
1 ч. л. настъргана портокалова кора
2 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. сода
Сироп:
2 ч.ч. мед
400 гр. захар
500 мл. вода
За гарниране:
пудра захар
канела на прах
орехови ядки
Смесете зехтина, захарта, портокаловия сок и коняка. Към тях прибавете пресятото брашно с бакпулвера, карамфила, канелата, портокаловите кори и содата и забъркайте меко тесто. Оформете малки топчета с цилиндрична форма и ги подредете в тава върху хартия за печене. Върху всяка сладка с помoщта на вилица можете да направите кръст. Пекат се в предварително загрята фурна на 180° C (350° F) около 30 минути. Междувеременно в малка тенджерка сварете сиропа от мед, захар и вода за 5 минути. Залейте изпечените сладки с готовия сироп. Оставете ги минимум 15 мин за да поемат течността и да се охладят. Другия начин за сиропиране е да изчакате изпечените сладки да се охладят и да ги потапяте за около 1-2 минути в топлия сироп.  Прехвърлете вече сиропираните сладки в чиния или табла и ги поръсете с пудра захар, канела и смлени орехови ядки.
Курабидес / Kourabiedes /
Продукти:
1 кг. брашно
400 гр. масло
100 гр. захар
2 жълтъка
1 ч.л. бакпулвер
4 с.л. ракия или коняк
1 ч.л. ванилена захар
1 ч.л. смлян карамфил
450 гр. пудра захар
Маслото се разбива със захарта до побеляване, прибавят се двата жълтъка, коняка, пресятото брашно заедно с бакпулвера и ванилията. Омесва се гладко тесто с което се правят малки сплеснати топчета. Бисквитите се нареждат върху хартия и се пекат на 180° C (350° F) за около 20 минути. След като се изпекат се вадят от фурната за да се охладят и се поръсват обилно с пудра захар.
* ако тестото стане прекалено гъсто, добавете още няколко капки коняк
* преди да се оформят бисквитите е добре тестото да се остави в хладилник за около 30 минути.

Италия

Всеки регион на Италия си има своите Коледни специалитети. По празниците въздухът е изпълнен с миризмата на коледни хлябове, паста, бадеми и захаросани плодове. Традиционно в Италия се приготвя Панетоне - това е коледен козунак със захаросани плодове. За първи път се е появил в Милано през 1490г. и бързо се е разпространил в цяла Италия. Много легенди изобилстват по отношение произхода на Панетоне. Най-популярна е тази, в която се разказва за млад аристократ, който се влюбил в дъщерята на сладкар на име Тони. За да впечатли бащата на любимата си, младият мъж се престорил на чирак сладкар и приготвил невероятен купловиден сладък хляб със захаросани плодове. Този нов козунак се радвал на голям успех и хората се “избивали” да купуват “Пан де Тони”. Днес Панетони е добре познат по целия свят. Предлага се в различни разновидности - полят с бял шоколад, покрит с бадемови ядки и шоколадов чипс и други.
Панетоне - коледен козунак / Panettone /
Продукти:
- 15 гр. прясна мая
- 65 гр. захар
- 6 с.л. топло мляко или вода
- 6 жълтъка
- настъргана лимонова кора
- щипка сол
- 500 - 750 гр. брашно
- 6 с.л. захаросани портокалови корички
- 100 гр. меко краве масло
- 4 с.л. стафиди
- 4 с.л. захаросани плодове
- 1 ч.л. ванилена захар
В топлото мляко разтворете маята и сложете 1 с.л. захар. Оставете на топло докато сместта удвои обема си - около 5 минути. Изсипете втасалата смес в купа, добавете жълтъците, ванилията, лимоновата кора, солта и останалата захар и разбийте. Постепенно прибавяйте брашното докато получите гладко тесто. Добавете маслото. Полученото тесто се меси на ръка и се добавя останалото брашно / колкото поеме 125 до 250гр. /. Готовото тесто трябва да бъде твърдо и да не лепне по пръстите. Месете го поне 10-15 минути докато стане гладко и лъскаво. Оформете тестото на топка и го оставете да почива на топло в намаслена купа покрито с домакинска кърпа докато удвои обема си - около 45 минути. След като тестото втаса направете дупка в центъра му и изсипете захаросаните портокалови кори, плодовете и стафидите. Месете докато продуктите се разперделят равномерно. Покрийте формата в която ще печете козунака с хартия за печене. Направете борд от хартия по ръба на формата висок поне 10 см. Поставете тестото оформено на топка, намажете го с масло и го покрийте с кърпа или фолио. Трябва да втасва на стайна температура още поне 1 час докато удвой обема си. Загрейте фурната на 200°С. Намажете отново втасалото тесто с масло и направете кръст по средата. Печете на средна решетка около 10 минути, след това намалете фурната до 160°C , отново намажете с масло и печете още 30-40 минути. Последните 15-20 минути от печенето можете да покриете козунака с хартия за печене, за да не прегори отгоре. Преди да го извадите от формата е необходимо козунака да се охлади за 15 минути. Поръсете го с пудра захар и го гарнирайте пожелание с пресни плодове, разтопен шоколад, сметана или яйчен крем.

Великобритания

За Коледа във Великобритания се приготвя пълнена пуйка и Коледен пудинг. Децата обичат Коледа, най-много се вълнуват от празнично осветената коледна елха и многото подаръци. В Англия децата никога не забравят да остават до камината чаша със шери и парче месо за добрия Дядо Коледа, който им пълни чорапчетата с лакомства и подаръци.
Във Великобритания в ранните часове от първия ден на Новата година хората оставят пред домовете си парче хляб, въглен и сребърни монети, за да имат храна, топлина и богатство през цялата година.
Подготовката за празника започва един месец предварително. Приготвянето на пуйка с печени кестени и боровинков сос е било популярно още от времето на Тюдор.
Пълнена пуйка с кестени
Продукти:
- 1 голяма пуйка
- масло
- бекон
За плънката:
- 250 гр. пюре от кестени
- 50 гр. масло
- едро нарязани вътрешности от пуйката - сърце и черен дроб
- 250 гр. едро нарязани гъби
- 1  глава ситно нарязан лук
- 1 стрък целина
- 3 с.л. сметана
- 50 гр. сухи или пресни хлебни трохи
- сол и черен пипер
Пуйката се измива, отстраняват и се вътрешностите, намазва се с  масло и се покрива с ленти бекон. Плънката се подготвя по следният начин - в тиган се разтапя маслото, добавя се лука, пуешките дреболии и гъбите и се задушават в продължение на 5 минути. Сместта се изсипва в купа и към нея се добавят другите съставки. Разбърква се добре и се пълни пуйката. За да не изтече пълнежа по време на печенето, пуйката може да се зашие или да се забоде със шиш. Пече се в предварително загрята фурна на 160 С - около 45 до 50 минути за килограм месо. След като кожата започне да покафенява можете да я покриете с парче фолио, което трябва да махнете 20мин преди края на времето за готвене.
Коледен пудинг
Рецептите за коледния пудинг често са тайна и се предават от поколение на поколение. Първата неделя на месец Декември е деня, в който е време да запретнете ръкави и да се заемете с приготвянето на коледния пудинг. На времето е било традиция всеки от семейството да разбърка по веднъж сместта за пудинга и да си пожелае нещо. След като пудинга се свари и охлади се поставя на сухо място да отлежава. За Коледа леко се притопля, поставя се в красив съд, украсява се с елхови клонки, полива се с бренди и се фламбира. Традицията повелява в пудинга да се поставят шест предмета - два пръстена за  любов, монета, като знак за просперитет, копче от панталон за ергена, напръстник за старата мома и малко прасенце, за най-големия лакомник на масата. Пудинга се поднася с алкохолно масло и яйчен крем. Алкохолната маслена смес се приготвя от краве масло, захар и бренди за аромат.
Продукти:
- 250 гр. стафиди
- 250 гр. боровинки
- 250 гр. касис
- 10 гр. захаросани лимонови кори
- 10 гр. (2 с.л.) захаросани кори от грейпфрут
- 20 гр. (4 с.л.) захаросани портокалови кори
- 20 гр. захаросан лимон
- 125 гр. сушени череши
- 60 гр. белени цели бадеми
- 60 гр. счукани бадеми
- 500 гр. мас
- 250 гр. галета или хлебни трохи
- 125 гр. кафява захар
- 1/2 с.л. канела на прах
- 1/2 с.л. настъргано индийско орехче
- 1/2 с.л. настърган пресен джинджифил или на прах
- щипка сол
- 4 с.л. бренди
- 250 мл. (1 ч.ч.) прясно мляко
- 30 гр. (2 с.л.) разтопено масло
- 6 разбити големи яйца
- 125 гр. брашно
- 2 ч.л. бакпулвер или набухвател
Масло с бренди
- 250 гр. краве масло
- 250 гр. пудра захар
- 50 мл. бренди
- настъргана портокалова кора ( не е задължителна )
Бърз метод на приготвяне
В голяма купа смесете стафидите, боровинките, касиса, захаросания лимон, захаросаните цитрусови кори, черешите, ядките и брендито. Сухите съставки смесете в друг съд и разбъркайте - брашно, набухвател, хлабни трохи, кафява захар, канела и индийско орехче, джинджифил и щипка сол. Смесете сушените плодове и сухата смес и към тях внимателно добавете сместа от яйца, прясно мляко и мас. Разбъркайте старателно, докато всички съставки се размесят добре. Получената смес увийте в намаслен тензух или парче плат като завържете четирите края отгоре. Сложете бучка масло и увийте още веднъж с пергамент или фолио. Оформената на топка смес се поставя в дълбок съд и се залива с гореща вода до половината. Похлупва се с капак и се вари на слаб огън около 6 часа. Проверявайте нивото на водата от време на време и ако е необходимо доливайте още. Извадете сварения пудинг от водата и го оставете да се охлади. Отстранете пергамента и тензуха и увийте в алуминиево фолио. Оставете така пакетирания пудинга да “узрява” на хладно / не в хладилник / за около месец. Колкото по-дълго стои, толкова по-хубав става. Преди поднасяне пудинга е добре да се загрее. Фламбирайте го с коняк или бренди. Полейте парчетата пудинг с яйчен крем или с алкохолно масло.
Начин на приготвяне на масло с бренди - изсипете в дълбока купа маслото / със стайна температура / и пудрата захар. Разбийте с миксер докато се получи бял, пухкав крем. Постепенно прибавете брендито и по желание портокаловата кора.

Германия

Разхождайки се из традиционните Коледни базари в Германия ще усетите аромата на печени бадеми и ароматни подправки. Стоплете ръцете и сърцето си с голяма глътка Глювайн и се оставете звука от коледната музика и хоровите песни да ви очарова. Символа на Коледа в Германия е Щолен - традиционен празничен хляб, който се приготвя от повече от 500 години. Щолен традиционно се прави от края на септември до края на декември. Тове е сладък хляб с плодове и ядки, консумира се топъл или студен. Съществуват множество разновидности на Щолен. В действителност това е вид сладкиш с ром и захаросани плодове, овалян обилно в пудра захар. Начина, по който се пакетира символизира бебето Исус, увито в пелени. Ако попитате в Дрезден за рецептата, няма да ви я кажат! Ще ви обяснят обаче че трябва да използвате най-хубавите захаросани плодове и ядки, най-пресните яйца и масло за този празничен сладък хляб.
Щолен / Stollen /
Продукти:
- 450 гр. брашно
- 130 мл. топло мляко
- 35 гр. (3с.л.) захар
- 42 гр. прясна мая
- 150 гр. стафиди, боровинки, череши
- 125 мл. разтопено масло
- 5 жълтъка
- 70 гр. бланширани едро нарязани бадеми
- 50 гр. ситно нарязани захаросани лимонови кори
- 50 гр. ситно нарязани захаросани портокалови кори
- 1 с.л. ром
- 1 с.л. ванилена захар
- 1 ч.л. сол
- настъргана кора на един лимон
За Глазура:
- 100 гр. (6 с.л.) разтопено масло
- 100 гр. (3/4 ч.ч.) пудра захар
Пресейте брашното в голяма купа, добавете солта, ванилията и захарта. В отделна малка купичка смесете топлото мляко, маята, 1 с.л. захар и 5 с.л. брашно. Покрийте с кърпа и оставете на топло около 20 минути за да втаса. Измийте сушените плодове и ги подсушете с кърпа. Смесете брашното, маслото, разбитите жълтъци, рома, кората на лимона и втасалата смес. Месете докато се образува гладко тесто.  Растелете върху набрашнена повърхност тестото и върху него изсипете нарязаните сушени плодове, бадеми и захаросани кори. Месете докато всички съставки се разпределят равномерно. Увийте с кърпа готовото тесто и го оставете на топло докато удвои обема си. Тавата, в която ще печете Щолена намажете с масло и посипете с брашно. Премесете още веднъж тестото и го оставете в тавата за още 30 минути да втасва. Пече се в предварително загрята на 170°C (340°F) фурна за 45 минути. Когато Щолена се изпече го извадете от фурната и го намажете с разтопено масло. Щолена трябва да поеме всичкото масло. Тогава го поръсете с пудрата захар. Оставете да изстине. Опаковайте го в целофан и го оставете да престои от 2 до 4 седмици.
По Коледа във всички пазари и улични сергии наред с продажбата на играчки за елха, гирлянди и аксесоари се продава и Глювайн “Пламтящо вино”. Удивително е как чаша топло, пикантно червено вино може да съживи сетивата ви. Освен традиционната рецепта в Германия ще ви предложат и различни разновидности на това вино - ароматизирано с черен бъз или с тъмен ром. Когато приготвяте Глювайн не го оставяйте да заври, защото алкохола ще се изпари.
Греяно вино можете лесно да си приготвите и у дома. То ще стопли тялото и духа и ще ви създаде идеалното празнично настроение.
Глювайн / Glühwein  /
Продукти:
- 1 бутилка ( 0,75 мл. ) червено вино
- 1 малък лимон
- 1 пръчка канела
- 10 - 16 цветчета карамфил
- 4-6 с.л. захар
- индийско орехче ( по желание )
Изсипете виното в тенджера. Обелете лимоновата кора от един лимон. Добавете карамфила, захарта, канелата и кората на лимона и загрейте виното на слаб огън, докато се сгорещи. Внимавайте да не кипне! За по-пикантен вкус можете да прибавите щипка индийско орехче. Сервира се горещо във високи стъклени чаши - за да изстива по-бавно и за да виждате прекрасния му рубинен цвят.